събота, 23 ноември 2024 г.

 НЯКОЛКО ДУМИ ЗА СЯНКАТА.


В класическата психология сянката е съвкупност от отрицателни качества на човека, които той притежава, но не признава за свои. 

Това са онези свойства на характера, които човек не приема у другите хора, без да забелязва, че самият той е надарен с тях в не по-малка степен. Те формират сенчестия образ на човека, "тъмната страна" на неговата личност.


Сянката се появява у човека още в детството, когато родителите му разказват за това кое е добро и кое е лошо, кое е възможно и кое е невъзможно.


Сянката се състои най-вече от изтласкани желания и груби пориви, низки мотиви, детски фантазии и обиди - всичко, което е относително за него, с което той не трябва да се гордее. 

По правило тези убеждения са изтласкани от съзнанието в процеса на социална адаптация . Тези и подобни непризнати лични характеристики много често се преживяват от човека чрез механизма на проекцията като принадлежащи на други хора.


Постоянното непризнаване, потискане и изтласкване на тези характеристики води до това, че отнема много енергия, прави човека нецелесъобразен, натрупват се в несъзнаваното и излизат наяве чрез болести, сривове, срам, вина, неочаквана неадекватност и др.


Разпознаването, обработката и приемането на тези потиснати качества води до огромно освобождаване на енергията, която преди това е била изразходвана за изтласкване и постоянен самоконтрол.


Физическата и психическата сила става по-голяма. Вече не е необходимо да криете нещо в себе си от себе си и от другите, да се чувствате засрамени и виновни. 

Животът става по-лесен и прост. 

Резултатът е приемане на себе си такива, каквито сте, увереност, цялостност, почтеност, способност да бъдете искрени и истински.


С любов и разбиране

Надежда Димитрова


#психологонлайн #травми #семейнатерапия #връзки #отношения #самопознание #семейниконстелации #системнатерапия #ЕМДР #методлегализациянаистината #психосоматика

Няма коментари:

Публикуване на коментар