НЯКОЛКО ДУМИ ЗА СЯНКАТА.
В класическата психология сянката е съвкупност от отрицателни качества на човека, които той притежава, но не признава за свои.
Това са онези свойства на характера, които човек не приема у другите хора, без да забелязва, че самият той е надарен с тях в не по-малка степен. Те формират сенчестия образ на човека, "тъмната страна" на неговата личност.
Сянката се появява у човека още в детството, когато родителите му разказват за това кое е добро и кое е лошо, кое е възможно и кое е невъзможно.
Сянката се състои най-вече от изтласкани желания и груби пориви, низки мотиви, детски фантазии и обиди - всичко, което е относително за него, с което той не трябва да се гордее.
По правило тези убеждения са изтласкани от съзнанието в процеса на социална адаптация . Тези и подобни непризнати лични характеристики много често се преживяват от човека чрез механизма на проекцията като принадлежащи на други хора.
Постоянното непризнаване, потискане и изтласкване на тези характеристики води до това, че отнема много енергия, прави човека нецелесъобразен, натрупват се в несъзнаваното и излизат наяве чрез болести, сривове, срам, вина, неочаквана неадекватност и др.
Разпознаването, обработката и приемането на тези потиснати качества води до огромно освобождаване на енергията, която преди това е била изразходвана за изтласкване и постоянен самоконтрол.
Физическата и психическата сила става по-голяма. Вече не е необходимо да криете нещо в себе си от себе си и от другите, да се чувствате засрамени и виновни.
Животът става по-лесен и прост.
Резултатът е приемане на себе си такива, каквито сте, увереност, цялостност, почтеност, способност да бъдете искрени и истински.
С любов и разбиране
Надежда Димитрова
#психологонлайн #травми #семейнатерапия #връзки #отношения #самопознание #семейниконстелации #системнатерапия #ЕМДР #методлегализациянаистината #психосоматика
Няма коментари:
Публикуване на коментар