"Тъй като сърцата ни са се съсухрили, Бог е станал нещо страшно важно. Това ще рече, че ис­кате да познаете Бог, защото песента във вашето сърце е засед­нала и сега питате певеца дали може да ви научи да пеете. Той може да ви запознае с техниката, но техниката няма да ви заве­де при творчеството. Не можете да станете музикант като се научите просто как се пее. Може да знаете всичка стъпки на някой танц, но когато творчеството не е в сърцето ви, ще се движите като машина. Не можете да обичате, ако вашата единст­вена цел е да постигнете нещо. Няма такова нещо като идеал, за­щото това не е нищо друго освен постижение. Красотата не е постижение, тя е действителното, в настоящия момент, а не утре. Ако има обич, ще разберете неизвестното, ще узнаете какво е Бог, няма да има нужда друг да ви го казва - в това е красотата на обичта. Тя сама по себе си е вечното. Понеже няма обич, искаме някой друг или Бог да ни я даде. Ако наистина обичахме, зна­ете ли колко по-различен щеше да бъде този свят? Щяхме да бъ­дем наистина щастливи хора. Ето защо не трябва да инвестира­ме нашето щастие във вещи, в семейството, в идеали. Би тряб­вало да бъдем щастливи и вещите, хората и идеалите не би трябвало да господстват над нашия живот. Те са от второсте­пенно значение. Понеже не обичаме и не сме щастливи, ние инвес­тираме в различни неща, смятайки, че те ще ни донесат щастие, а Бог е едно от тези неща."

Джиду Кришнамурти