Искам твоя гняв. Искам твоя огън.

"Не бъди духовна с мен, любов моя.

Бъди искрена вместо това!

Ядосай ми се. Кажи ми как наистина се чувстваш.

Кажи ми колко си ядосана на мен.

Крещи. Или плачи. И уязвимостта си покажи ми.

Излей каквото ти е на сърцето.

Кажи неправилни неща. Оплесквай го.

Не ме интересува. По-късно можем да почистим.

Аз просто искам да те срещна. Сега.

Не чакай докато перфектни думи ти намериш.

Не чакай, докато свещенния ти огън е излязъл.

Или докогато сълзите ти изсъхнат.

Не, няма срам в това да го оплескаш.

Гневът не е "недуховен".

Красив е той. И сила.

Зад маската ти искам да те видя.

Отвъд доброто малко момче или момиче.

Добре обученият ученик духовен.

Експертът. Спокойният.

На този, който никога не му е позволено глас да вдига.

Проклетият ти огън искам да усетя!

Истината твоя!

И твойта страст! От т'ва което имаш нужда! Де желаеш!

Несподелените копнежи! Провалените надежди!

И да ме нараниш не се страхувай.

На живота позволи чрез тебе да говори. Сега.

За мойта болка аз ще се погрижа.

Моля те. Чистия ти гняв СЕГА аз предпочитам

Отколкото години от истории, вина, негодувание,

агресия пасивна.

И зарежи духовните брътвежи.

А просто ми кажи как се издъних.

Навън ти всичко извади си.

Не, няма аз да те посрамя.

И можем ний оттам да продължим.

- Джеф Фостър

Превод: Стелиян Рашков