За лечебното осъзнато родителство ❗️
Създали сме дете, дар ни е от Бог и Живота, ние трябва да го почитаме, без да го притежаваме и потискаме. Отдаваме го на света с нашата любов и нашата помощ.
Това дете не е дошло тук да изпълнява нашите не-случени проекти, да запълва нашите липси, да се грижи за нашата болка, да бъде, това, което ние не сме успели да бъдем. То просто е дете и това е достатъчно да го обичаме. То си носи свой собствен проект на душата, има си различие, което да разгърне, уроци, които да научи.
Ние му казваме : “ Не си сам, до теб съм, понякога ще ни е трудно, но със споделяне, търпение и обич ще си справим “
Нужно ли е да кръщаваме с име, което вече го има в родословното ни дърво, да вплитаме така детето през имена в съдбата на този преди него. Без да разбираме го свързваме през името с представата за този предчет неговата истина и болка, лоялност и нарушения, които биха могли да се отпечатат и в съдбата на детето.
Нека носи свое си име, на него си да е наречено.
Даваме нужното без да презадоволяваме, даваме нужното без да заплашваме, отглеждаме просто с любов, но без да губим и себе си като партньори и личности.
Колко са важни здравите граници за всеки един от нас ?
Да внимаваме да не се пристрастим в жертване за детето, да го направим единствен господар, защото така ще го погубим. Защото, така детето трудно ще се свърже с здравата отговорност, граници и свобода.
Предлагаме му начини и инструменти за съграждането на собствения му живот, но приемам свободата му да решава само кои да употреби като нужни и кои да отхвърли. Даваме си сметка, че най-добрия начин да се научи едно дете не е с крясъци, заплахи, манипулация или задушаване от свръх грижи,
а да излекуваме нашите си травми, да бъдем пример за осъзнатост и емоционална зрялост
Що се отнася до избора на приятели, образование, свободно време и т.н., изслушваме го, казвам си мнението, давам съвет, но не избираме вместо него.
Не задължаваме на всяка цена, не забраняваме със заплахи, не го правим жертва. Но,ако видим, че е в път и връзки, които му вредят и заплакват здравето му, тогава е нужно да бъдем по строги, но пак обичащи го и то да го усети.
Позволяваме на детето да греши, да пада, да не е идеално. Защото и ние не сме идеални. Разбираме, че всеки неуспех е за промяна, с която се израства ежедневно. Даваме му сили да търси решения. Ако го защитаваме и все правим вместо него, то няма да порастне истински.
Да си повтаряме, колко са важни думите с които го наричам, оценките и етикетите, които му слагаме, защото си даваме сметка, че децата градят представата за себе си от това, което ние родителите им казваме за тях.
Нека даваме, изричаме Благословии към децата си, да ги освободим от нашите страхове и травми. МНОГО Е ВАЖНО ДА ГО КАЖЕМ И ТЕ ДА ГО ЧУЯТ./ на големите, пораснали деца и на вече зрелите възрастни, които винаги си остават наши деца /
Знаете ли колко са нужни тези изречени думи на родител към дъщерята/сина❗️
Това го разбирам всеки ден в моята практика с възрастни, които имат нужда от тези признания и разрешения :
“ Бъди свободен от моята съдба, ти имаш своя, която ти давам право да избираш сам. Почитай живота, който сме ти дали, почитай и предците си, защото така тече силата към теб. Бъди на своето си място, ние си имаме наше, ти си по малкия, ние сме големите и това ни прави различни, но и свързани. Върни ми моята болка, разочарование, страх, липси, изискване, обиди, които съм ти предал неволно и си взел да ги носиш заедно с мен повтаряйки съдбата ми. Те са мои, аз мога да ги нося, те не са твои. С обич те гледам и те пускам с любов да бъдеш себе си. Можеш да имаш различна съдба от моята, ще се радвам да случиш своите мечти и желания, да живееш различно от мен, да имаш други избори, така е редно. Аз винаги ше бъда твой Баща/ твоя Майка, ти ще бъдеш нашето дете и ще те гледам с мир и приемане в пътя кокто вървиш. Ние сме зад теб, гледай спокойно напред в твоето бъдеще, остави нашата съдба на нас, добре сме с нея, ние сме я избрали с възможното хубаво и ограниченията си.
Ти си си Ти, Просто Бъди, следвай своите повели на сърцето, не нашите.…”
❗️❗️❗️
Защо ни е трудно да пуснем децата си?
Защо не учим как безсъзнателно ги вплитаме в болките и травмите си?
Защо им причиняваме, това от което сме страдали?
Защо ги правим длъжни към съдбата ни?
Защо не лекуваме своите травми?
Защо ни е трудно да бъдем в тази истина ?
Колко тайни носим, колко нарушения крием ?
Колко лъжи изричаме ?
