Обикновено смятаме, че търпението е въпрос на нерви, но то всъщност е въпрос на знание. Който знае как и кога расте цветето, той няма да го дърпа нагоре, за да ускори растежа му, нито ще се опитва да разтваря с груба ръка цветовете му. 🌱
Богомил Райнов
Цветна събота на всички 🌈
"ЗАКОНИТЕ НА СЕКСУАЛНОСТТА
Сексуалността не е само външност. Много дами смятат, че е достатъчно да подберат правилните дрехи и грим - и сексуалността е гарантирана. Често мъжете избират напълно, на пръв поглед обикновени жени. Стремим се към външен блясък, забравяйки, че истинската сексуалност идва отвътре.
Каква е сексуалната жена? Коя е тя?
1. Меко излъчване
Сексуалната жена съчетава привидно несъвместимото: маниерите на истинска дама, свобода и веселба, дълбок остър ум, лекота в общуването и недостъпност.
2. Осъзнаване каква привилегия е да си жена
Тя не се интересува от стереотипите за красота. Тя може да бъде ярка, привлекателна, дружелюбна, артистична, нежна, кучка, очарователна. Тя разпознава природата си и я приема. Сексапилната жена е самоуверена и има вътрешно усещане за цялост.
3. Самочувствие
Можете да го видите в погледа, в начина на говорене, в обноските и леката усмивка. Дълбокото самоуважение кара мъжете да се отнасят към нея по същия начин.
4. Сексуалността не е същото като вулгарността
Една секси жена разбира разликата между истинската сексуалност и евтината вулгарност, тя не преминава границата.
5. Изтънчен флирт
Тя печели играта, когато губи от мъж. Тя познава тънкото изкуство на съблазняването, а на съперника никога няма да му хрумне да се съмнява в ролята си на завоевател.
6. Жената е чувствена
Тя е невероятно чувствена и не се страхува от това. В нея се крие невероятен енергиен заряд, мъжете го усещат и са привлечени като магнит.
7. Преминава през живота "летейки"
Тя е непринудена, искрена и открита. Лесно е да започнете разговор с нея, но не бъркайте дружелюбното ѝ поведение с наивност. Познава добре границите си и ако не ги уважавате сте аут. "
„Какво да направя, ако обичам човек? ..“
Тя отговори без колебание: „Остави го на мира ...“
Веднага зададох обратния въпрос: „Какво да направя, ако не го обичам ?..”
Тя отговори точно по същия начин: „Остави го на мира! ..”
Гледайки озадаченото ми лице, баба ми обясни: „Това е най-честното нещо: не можеш да измъчваш нито любим, нито мразен човек . Ако любовта ви е взаимна, всичко ще е наред!
Ако не, няма да има нищо.
И помни: дори в щастлива връзка, трябва да оставяш човека сам възможно най-често ... толкова по-дълго той ще остане щастлив!
Много години по-късно, след като се потопих в морето от практика, разбрах, че съветите на баба ми струват много томове от психологията на взаимоотношенията.
Неизменно работи...
❄️💎❄️
Лилия Град
Дал на Учениците 5 минути, за да намерят балона с името си. Въпреки трескавото търсене, никой не намерил балона си. В този момент учителят казал на учениците да вземат първия балон, който намерят, и да го предадат на човека, чието име е написано върху него. След 5 минути всеки намерил собствения си балон.
Учителят казал на учениците: „Тези балони са като щастието. Никога няма да го намерим, ако всеки търси своето. Но ако ни е грижа за щастието на другите... Ние също ще намерим нашето.»"
1. Духовността е да не правиш нищо, тя не е да работиш за пари, тя означава да медитираш всеки ден на свещ или стръкче трева в търсене на смисъла на живота.
✔️Духовността е развитие на душата чрез натрупване на информация и личен житейски опит посредством практиката за развитие на фините тела на човека. Това включва много и съществена работа.
2. Духовността отрича земното, струва си да се търси отстъпление от това разлагащо се общество и ежедневие.
✔️Духовността не отрича земното. Духовният човек е човек, който не съди никого и нищо, въпреки че има собствено мнение за всичко. Духовността предполага постоянно развитие на душата, а тези, които могат да си я позволят, по някакъв начин се справят със светските социални проблеми.
3. За духовния човек всички хора са братя и сестри.
✔️Съвсем не. Духовно развитият човек е много прагматичен и не страда от собствените си безумни илюзии. Той винаги ще се опитва да взаимодейства с хората конструктивно, за да не хаби енергията си за безполезни, безсмислени и празни неща.
4. Духовните практики са заради самите практики, а не за решаване на конкретни проблеми и задачи.
✔️Като се занимава с духовни практики, човек си поставя конкретна задача - а именно собственото си развитие. Но това става чрез решаване на собствените проблеми и проблемите на другите. С решаването на следващия проблем човек все повече опознава себе си и своите възможности, развива способностите си и по този начин израства духовно.
5. За да реализира духовността, човек се нуждае от учител.
✔️ За да схванете духовността, трябва да имате стремеж към саморазвитие и да разбирате защо се нуждаете от него. Учителят напътства, но човек сам върви по своя духовен път. И когато веднъж се обърнете назад, може да видите зад себе си редица от хора, за които сте станали учител с примера си.
(c) Анна Морозова.
Център за развитие на съзнанието "Пътят на адепта"
Аюрведа е древна индийска система за природна и холистична медицина. Когато се преведе от Санскрит, Аюрведа означава “наука за живота” (на санскрит коренът Аюр означава “дълголетие” или “живот” и веда означава “наука”).
Докато традиционната медицина чрез лекарства има тенденция да се съсредоточава върху лечението на болестта, Аюрведа ни дарява с познания за това как да се предотврати заболяване и как да се премахне причината за него, ако то се случи.
Според Аюрведа всеки човек има свой естествен темперамент, който е определен още преди раждането и представлява нещо като генетичен код. Това „биологично настроение” се нарича „доша” и именно то предопределя функционирането ни на физическо, физиологическо, психологическо и емоционално ниво.
В нас нищо не е статично и енергията протича през тялото ни постоянно и във всеки един момент има определен тип доша, който доминира и ръководи функциите му. Тези три типа доша могат да съществуват паралелно, но винаги един от тях е най-характерен за всеки от нас.
Вата доша (въздух и ефир)
Тези хора обикновено са високи и слаби, малко „сухи” и леки. Винаги са в движение, живеят в бърз ритъм. Идеалисти, с талант за общуване, въображение и разностранни интереси. Настроението им обаче е непостоянно. Намират се в постоянно психическо напрежение, което може да доведе до умора. Необходими са им спокойни физически занимания, за да намерят отдих и душевно равновесие.
Пита доша (огън и вода)
Средни на ръст, подвижни и вдъхновени по природа. Организирани, ефикасни, енергични, решителни, но може да им липсва търпение, да станат прекалено критични, авторитарни и дори агресивни. Духът им винаги е нащрек, въпреки че познават и периоди на безразличие. Склонни към спорт, телата им са стегнати. Трябва да поддържат формата си с упражнения за разтягане, които ще им помогнат и да овладеят склонността си към гняв.
Кафа доша (вода и земя)
Комбинация от нежност и сила, солидни физически. Чувствителни, състрадателни, лесно общуващи. Могат да изпадат в състояния на тъга и депресия, ако не овладяват правилно енергията си. Вреди им заседналият начин на живот. Имат нужда от динамична физическа активност, за да компенсират естествената си склонност към летаргия.
Златните правила за хранене от Аюрведа ни помагат да поддържаме трите доши в баланс.
* Готви с пресни продукти, характерни за сезона и произведени в близост до твоето населено място. Избягвай консервите и замразените храни.
* На всяко хранене консумирай бобови или зърнени храни – те снабдяват организма с нужните му аминокиселини. Правилната пропорция е два пъти повече зърнени храни отколкото бобови и толкова зеленчуци колкото зърнени продукти. Не комбинирай повече от три зеленчука на едно хранене.
* Доизяждай храната не по-късно от следващия ден след приготвянето й – престоят в хладилника я лишава от нейната „прана“, енергията на хранителните вещества.
* Не гладувай. Ако искаш да спазваш диета, по-добре заложи на консумацията на един единствен продукт (ориз или леща например) веднъж седмично или няколко дни един след друг, ако се стремиш към по-сериозна детоксикация.
* Не яж, ако не чувстваш глад – задоволи се с изпиването на чаша вода.
* Използвай подправки. Добавяй ги към храната в началото на готвенето. Джинджифилът е необходим за всеки тип доша.
* Съчетавай 6-те вкуса на аюрведа: сладко (плодове, мляко, ориз, сладки картофи…), солено (морски дарове), кисело (цитрусови плодове, кисело мляко), горчиво (спанак, зелени зеленчуци), лютиво (пипер, джинджифил, ряпа) и адсрингент (бобови храни, зеле).
* Храни се достатъчно, но без да прекаляваш. Дъвчи добре всяка хапка.
* Готви храната продължително, на тих огън, така няма да се промени природата на хранителните съставки.
Избери си физическа активност, която да ти харесва, но Йога е профилактичното средство, което да поддържа ума, духа и тялото ти в баланс, необходим за здравето.
Прави си редовно Аюрведичен масаж Абянга със затоплено сусамово масло. Той ще поддържа отлично здравето ти и е подходящ за всички доши.
regresiayogamassage.weebly.com
По Дори Симитчиева
Sacarnos de la cabeza aquellas tantas palabras que nos dijeron que nos lastimaron , que somos feas, que somos gordas, que somos demasiado delgadas, que no tenemos "buen cuerpo" que si nuestra nariz o si nuestro cabello, o nuestras piernas o nuestras manos, que somos inútiles, que no sabemos hacer nada bien, que si somos demasiado tontas o ingenuas o que...
Que si nunca fuimos suficiente o si nunca hicimos lo suficiente, que si las malas notas, que lo que nos faltaba, que si cualquier cosa.
Desaprender, y volver a creer que somos fuertes, que somos poderosas, que somos imparables, que somos talentosas, que somos importantes, que somos maravillosas, que somos perfectas tal cuál somos, que la belleza es un constructo y que cada una de nosotras somos hermosas, sin más.
Desaprender y abrazarnos a nosotras mismas, recuperar la confianza y la libertad que nos arrebataron, recuperar las ganas de volar que teníamos cuando éramos niñas, volver a reír hasta que nos duela la panza, volver a confiar.
#web #mandala ✨
Граници и себеуважение Онлайн тренинг Запис
Темата за личните граници е пряко свързана с темата за себеуважението и с темата за здравето. Така, както имаме кожа, която ни отделят от външни влияния, както имаме врати и стени на апартаментите си или огради на дворовете си, така и нашата психика има нужда да поставим физически, емоционални или духовни граници в определени ситуации.
Неспособността да се поставят граници с точните думи, енергия и в точното време може да бъде деструктивна както за нашето психично, така и за нашето физическо здраве.
Фундаментът на умението за поставяне на лични граници се поставя между първата и третата ни година. След периода на тотална зависимост от майката с първите зъбки се появяват и първите думи на отказ или противопоставяне. Колкото по-здраво е преминала тази фаза в нашия живот, толкова по-здраво себеуважение имаме, толкова повече уважаваме чуждата различност и отделност. Уважавайки другите, ние не допускаме да правим неща, които са в наш в ущърб, защото с страхуваме да не ни отхвърлят; не сервилничим и не угаждаме до степен на нашето заличаване. Нито пък използваме границите, за да наказваме другите, а по-скоро, за да отстоим себе си, нашите потребности или нежелание да правим нещо.
Себеуважението е правопропорционално на броя адекватни по сила и енергия „не-та” през целия ни живот. То е ключ в разбирането и живеенето с цената на казаните „да” и „не”. Себеуважението е път към уважение на чуждите желания, разбирания и предпочитания без да правим компромиси с нашите.
Можем ли да се научим на една по-късна възраст да поставяме граници без да сме груби и без да се самонаказваме с чувство на вина, след като сме ги поставили?
основните закони на границите;
как да поставяте под въпрос всички митове относно границите;
как да се справите със страховете относно поставяне на границите;
как да избирате подходящи думи, енергия и време в различни ситуации и отношения – професионални, партньорски, приятелски, родителско-детски и др.- за поставяне на граници;
как да поставяте граници не само на живо, но и в дигиталното пространство, което завзема все по-голяма част от нашето общуване.
"Кажете на лекаря си, че имате болка в гърдите, но също така му кажете, че животът ви е изпълнен с болка от тъга и несподеленост.
Кажете на вашия лекар, че имате киселини, но се информирайте защо настроението ви увеличава производството на киселина в стомаха.
Съобщете, че имате диабет, но не забравяйте също да споменете, че не намирате никаква наслада в живота си и че е много трудно да понесете тежестта на собствените си разочарования.
Не пропускайте да отбележите, че страдате от мигрена, но откровено признайте, че страдате от вашия перфекционизъм и самокритичност, която е много чувствителна към критиката на други хора и ви прави твърде тревожен/а.
Мнозина искат да бъдат излекувани, но малцина са готови да неутрализират в себе си киселината на клеветата, отровата на завистта, бактериите на песимизма и раковите образования на егоизма. Те не искат да променят живота си.
Те планират да освободят коронарните си артерии, но искат да продължат със затворени гърди от негодувание и агресия .
Те възнамеряват да излекуват проблемите с очите, но не премахват критиката от живота си и злото от очите си.
Те искат решение за депресията, като междувременно не се отказват от наранената гордост и силното чувство на разочарование във връзка със загубите, които преживяват.
Те молят за помощ при проблеми с щитовидната жлеза, но не се грижат за разочарованието и недоволството си, не повишават тон, за да изразят себе си и своите потребности.
Те молят за изцеляване на зърното на гърдата, но упорстват да запазят нежността и чувствителността си заключени.
Те призовават за божествена намеса, но остават глухи за виковете за помощ от хора, които са им много близки .
Духът ви говори по хиляди начини; болестта е едно от тях и със сигурност основното послание, което идва от божествената мъдрост е, че в живота ви липсва повече любов и себеприемане!"
Хосе де Лука
Превод: Митко Марашев
"Осъзнат мъж" / Тантра Терапевт
Някога мислех, че ръбът е най-страшен. Там на високото. На бруленото. Там, където самият път не позволява връщане. Там, където релефът на ръба те държи здраво в ръцете си и те заставя да вървиш. Там, където висините се сливат с напоената от чудеса земя.
Сега не е високо. Не е стръмно. Не е и дори опасно. Пътят сам те подканя към връщане. И единствено, воден от собствения си пламък – онова малко запалено огънче - продължаваш напред. Въпреки своенравните препятствия, които Пътят ти изпраща всеки ден, с всяка мисъл, с всеки тон. Ставаш и вървиш.
Сега не е високо. И няма гледки към света. Има само гледки навътре. Към себе си. Безкрайността на света е заменена с безкрайността на душата.
Гледаш навътре. И не всички пейзажи са толкова красиви, колкото си очаквал да бъдат. Не всички са такива, каквито си искал да бъдат... или поне си си представял, че ще бъдат. Има слънце. Много слънце. Но има и пустош. Празни, прашни, наболели във времето места. Натежали от собствената си забрава. Заключени здраво, за да не бъдат показвани никога. Заради грозотата си. За да не ги вижда никой. Дори и ти самият. Сега не ти остава нищо друго освен да прегърнеш в себе си всяка една разкрита картина. Да я приемеш. Да я овладееш. Такава, каквато е. И не пътят, а ти самият се заставяш да го направиш. Ти и твоят горящ, творящ пламък.
Вървиш по пътя и с всяка нова картина, всяко ново кътче сваляш по дреха от себе си. Сваляш пласт след пласт. Някои с тъга. Други с радост. За някои пластове едва сега осъзнаваш, че са били истински товар. Вървиш и нижеш себе си на малки отпечатъци живот в живота. Вървиш и бавно сваляш себе си от собствения си пиедестал, съграден от толкова илюзии.
Вървиш и понякога толкова боли. И тази болка не е като другите. Тя не раздира сърцето ти. Не раздира същността ти. Не облекчава себе си, чрез сълзи. Тази болка е различна. Особена. Необходима. Сваля всички малки и големи щитове и брони. Съблича всички ризници и маски. Оголва те пред теб самия. Дарява те с ясен поглед. За да заболи от теб самия. Че не си това, което винаги си мислел, че си.
Бавно преминаваш, за да усетиш с всяко свое сетиво, всяка малка болка, всяка свалена илюзия, всяка грешка в миналото. За да натежат добре. Да натежат достатъчно, за да ги помниш. Да ги знаеш. Да се научиш. Да се поучиш. Да паднат всички фалшиви илюзии. Да паднат с риск дори да те сломят. И пукотът от падането им да се чуе гръмко и отчетливо.
Вървиш по пътя, а той сам крои картините на собствената ти същност пред теб. Не пита. Не моли. Не злорадства. Не утешава. Просто показва. И те оставя. Сам да решиш. Как и накъде да продължиш.
Да се откажеш – вече невъзможно! Не знаеш как. Нещо вътре в теб вече е запалено. Гори. Не спира. Започва плахо, но продължава с огромен магнетизъм.
Сега не е високо. И не е епично. Сега е тихо. Много тихо. Трудно. Мъчно. Но творящо. Защото този Път те сътворява наново. По-лек. Смирен. Усмихнат.
Сега не е високо. И не е за снимки. Сега е тайнствено. Дори вълшебно. И мистично. Сега не се разказва. Сега е време за Добро. За обич. За любов. За разбиране и състрадание.
Още много за вървене. Още много за учене. От всичко.
Пътят ни очаква. Да вървим и сътворяваме по него. Творци му трябват. И силни хора. С воля. Необятност и непоклатимост на духа. А не илюзии и стихийни височини на чувствата. Хора, овладяли ритъма на самия себе си.
Трудностите са за малко. Творческият импулс остава завинаги. Искрата. Огънят. Кацат на дланта ни, за да ни осъществят. Силни. Светли. Чисти. Топли. Здраво стъпили в онази своя точка вътре в нас самите. Точката със силен магнетизъм.
Сега не е високо. Или пък епично. Сега е просто приказно безкрайно. Трудно. Сътворяващо. Творящо. Тихо.
Сега не е геройско и емоционално.
Сега е просто истинско. Пламтящо.
щЪкащО.
Imagina esa lucha titánica interior entre tu mente y tu intuición, esa voz del corazón que te habla.
Y sabes que es momento de actuar de forma inmediata y que no hay espera, que toda prolongación supondrá un perjuicio irreparable.
¿Imaginas tener un motivo por el que seguir, y un montón de razones por las que abandonar?
Muchas de estas situaciones no hay que imaginarlas, porque simplemente las vivimos.
En esta vida siempre hay que tener la maleta preparada.
La vida te pone los caminos y tú la decisión de elegir por cuál de ellos caminar.
"El Poder de las Decisiones"
Roberto Montes
