От Емил Стратев

 Повечето хора днес празнуват любовта с партньора. Аз празнувам любовта ми към себе си. 

Благодаря на миналото ми Аз за изборите, които е взело. Благодарение на тях съм там, където години наред съм искал да бъда. 

Всички настоящи успехи, цялото спокойствие и вътрешна сила, които усещам са реалност благодарение на това, че преди години съм взел определени решения. Те са довели до настоящето ми Аз. 

Първото ми запознаване с медитацията беше през едно онлайн училище за енергии. Там учителят говореше много абстрактни и духовни неща, които не разбирах. Едно от тях беше, че, за да може бъдещото ни Аз да ни праща любов, то има нужда ние да пращаме любов на миналото ни Аз.

Учителят ни казваше, че времето е илюзия и всичко се случва в настоящето. Аз нито можех да приема това, нито можех да разбера как така мога да имам взаимоотношение с мен в бъдещето. 

По това време не бях на добро място в живота ми. Не се харесвах. Затова и не изпитвах любов и благодарност към по-малкия Емо. Даже му се гневих, че е бил толкова слаб. 

Не знаех, че този гняв към мен самия ще е едно от нещата, които ще ме подтикне да стана по-добра версия на себе си. (Да, разбира се, че освен гняв имаше и други неща: желание да се развия, да си отворя сърцето и да се свържа със стойността ми като човек.)

По пътя често се срещах с два избора: да си остана в зоната на комфорт или да изляза от нея, за да се развия. За щастие по-често тръгвах по втория път.

Да, имаше не малко пропуснати възможности. Да, можех да се справя по-добре. Да, имаше много глупости, които направих, а можех да пропусна. Но всичко това беше част от пътя ми. 

Това, което ме е притеснявало в миналото сега приемам с усмивка. Това, което ме е държало нощти наред без сън, сега ми изглежда незначително и малко. Това, което ми е било изключително трудно да правя, сега е ежедневие за мен. 

В личния ми процес много от изборите, които взех бяха и добри. Прочетох не малко книги. Отидох на много семинари. Срещнах се с доста тъмни неща, от които дълго време бях бягал. Тренирах повече, отколкото ми се тренираше. Плаках повече, отколкото ми се искаше. 

Да, можех да направя още, защото винаги може още, но смятам, че до този момент съм направил достатъчно. 

Това, което по-малкия, по-младия, по-незрелия и по-неопитния Емо е направил е достатъчно.

Тези мисли ме карат да се чувствам цял. 

Всичко прави смисъл като погледна назад. Цялата болка, всичкото страдание, неприятните и неудобните моменти, срама, страха, гнева, тъгата. 

Всички тези неща са довели до това, което съм в момента. 

Вече като се погледна в огледалото, се усмихвам на себе си. За разлика от преди, сега ми харесва човека, когото виждам. 

Не смятам, че съм нарцис. Не съм самовлюбен. 

Много добре знам, че имам още много трески за дялане и може би винаги ще имам. На моменти още се ядосвам на себе си. На моменти виждам колко още личен път имам да извървя. Все още имам теми, по които години наред ще работя. Все още правя неща, които не идват от най-доброто възможно място. 

Но поне вече усещам, че живота си заслужава. 

Знам през какво преминах, за да стигна дотук и давам признание на миналото ми Аз. Прегръщам онзи малък Емо, който имаше нужда от прегръдка и докато си я давам, усещам как я получавам от по-големия Емо, който живее в бъдещето. 

Сега вече знам какво е имал предвид онзи ми учител. 

Ние сме едновременно всичко, което някога сме били и всичко, което можем да бъдем. Всичката история (лична и семейна) живее в тялото и психиката ни, точно където е и всичкия ни потенциал. 

Не пиша всичко това, за да получа евала. Не искам аплодисменти. Аз сам си ги давам, дори и да изглежда странно за някои, че го правя публично.  

Пиша всичко това, за да покажа, че има светлина по пътя. Понякога, когато вече сме започнали личната ни работа и лечение, ни се струва, че сме затънали яко в тинята. Навсякъде около нас е тъмно. Не искаме да погледнем в огледалото, защото не харесваме това, което виждаме. 

Дълги години беше така при мен. Докато бях в това, усещането беше, че няма друго. Мислех си, че всичко е тъмно и че аз съм тъмен. 

Сега виждам, че това е част от процеса. 

Както се казва: "най-тъмно е преди изгрев". 

"Изгревът" може да дойде след няколко минути, а може и да дойде след години. За всеки е различно. 

Въпросът е, че изгрев винаги има. 

Живеем в свят, който е движен от цикли. Първо е тъмно, после е светло. После пак е тъмно, после пак е светло. Сезоните се сменят, температурата извън и в нас също. Всичко расте и се развива, докато не умре и на негово място не дойде нещо друго. 

Всички тези метафори се отнасят за нас и нашата собствена психика. 

Постоянно пиша в моята страница за силата на предците. Да, без тях нямаше да сме тук. На тях дължим живота ни. Но освен признание и благодарност към тях, има нужда да си ги дадем на самите себе си. 

Ако искаме да получаваме любов от бъдещото ни Аз, има нужда да я дадем на по-младата ни версия. 

Ако искаме да си станем сами родители, има нужда да прегърнем вътрешното ни дете. 

Ако искаме да сме големи в живота ни, има нужда да сме малки на правилните места. 

По-големи сме от миналото ни Аз, защото сме по-опитни от него. Знаем повече. Можем повече. Преживяли сме повече. Затова можем да му даваме. 

А можем да получаваме от бъдещото ни Аз. 

Импулсите за развитие идват от него. То ни казва "можеш още повече да проявиш заложения в теб потенциал." 

Бъдещото ни Аз знае по-добре от нас какво е добро за нас, защото вече е там, където ние искаме да бъдем.

За да отидем на неговото място, има нужда да вземем изборите и да направим действията, за които то ни нашепва. 

- Емил Стратев

От Емил Стратев

 Тази седмица се срещнах с близък за мен човек, който се чуди накъде да поеме в живота си. Той има много интереси и много потенциални неща, с които може да се захване, но не знае все още кое е неговото.

Пита ме за моя личен път и как аз съм намерил моето нещо. Аз му отговорих: "като си следвах интересите". 

В моето лутане, аз пробвах изключително много неща: 

- исках да се занимавам с животни

- след това се интересувах главно от птици 

- чудих се дали да ставам актьор

- реших да се обуча за констелатор

- записах психология в университета

- тръгнах да ставам концептуален артист

- започнах да пиша в личен блог

- превеждах видеа

- обучих се за диджей

- водих ролеви игри

- занимавах се с изкуствен интелект

Виждах как мога цял живот да се занимавам с всяко едно от тези неща и се чудех кое е моето. 

Следвайки своя интерес, мъглата постепенно започна да изчезва. С всяка стъпка нещата ставаха по-ясни, както и посоката. 

Така в един момент, след 7 години обучение, бях одобрен за констелатор. Усетих, че това е нещото за мен. То не стана просто ей така. Вложих доста време и енергия, за да се случи. Въпросът е, че през цялото време на обучение, аз не знаех дали ще мога някога да фасилитирам групи. 

Когато започнах да водя констелации, осъзнах, че лутането е било част от моя личен път. Нещата, които съм научил във всички тези сфери са ми ценни в момента. 

От интереса ми по животните знаех за еволюцията, което ми помага да разбирам човешкото поведение. 

Актьорското ми помогна да управлявам и проектирам гласа си и да седя на сцена пред много хора. 

Докато се учих да ставам концептуален артист, научих доста предприемачески принципи, за да мога да рекламирам работата си. Те ми помагат и сега. 

В развитието на личния ми блог научих изключително много за писането на публикации и използването на интернет. Сега правя точно това: пиша публикации в социалните мрежи. 

Превеждането на видеа ми помогна да разбирам английския по-добре. Сега всичко, което уча и чета е на английски. 

Диджейските умения ги използвам в подбора на музики за почивките, медитациите и упражненията в групите ми. 

Това, което научих от воденето на ролеви игри е как да водя групов процес и как всъщност променяйки историите в главата ни ние променяме живота си. 

Умението да използвам изкуствен интелект ми помага в това да създавам картините, които виждате под публикациите ми. 

Всичките тези "несвързани" интереси сега ми служат. 

Пробвах различни неща. Видях, че много от тях не са за мен. В бъдеше няма да се чудя "какво ли щеше да стане, ако пробвах да стана диджей или актьор". Вече знам и ми харесва изборът ми да се занимавам с терапия. 

Преди да се идентифицираме с една идентичност, една професия или една главна социална роля, има нужда да пробваме много различни. Чак, когато сме имали опитности в различни сфери и сме вкусили какво има там, може да изберем с ясно съзнание това, с което искаме да се ангажираме.

Ако не следваме своите интереси, желания и цели, ще следваме тези на другите. 

Родителите, предците и приятелите ни могат да знаят какво е добро за самите тях, но няма как да знаят какво е добро за нас, защото вече сме големи хора. 

Част от вътрешното порастване е да осъзнаем, че всъщност другите са също толкова изгубени, колкото нас. Тогава разбираме, че ние сме последния филтър на нещата. Нашето тяло, нашите усещания, нашите мисли, нашата интуиция. 

Какво казват мама, тати, телевизора или наталната ни карта, е само препоръка. Ние избираме коя звезда да следваме. Ние избираме пътя, по който да вървим.

- Емил Стратев

Багат Зайлхофер свързване с някой на дълбоко ниво

 “Когато се свържете с някого на дълбоко ниво, вие запълвате дупките си (липси, травми) с този човек. Когато другият е с вас, усещате ценност, одобрение и вече не осъзнавате, че чувството ви за ценност е отделно от другия.

Когато този човек умре или сложите край на връзката си, вие не чувствате, че сте загубили човека. Чувствате, че сте загубили ценност, одобрение, загубили сте всичко, което е запълвало дупките ви.

Изживявате загуба на част от себе си. Ето защо толкова боли.

Когато загубите близък човек, усещате дупката, която той е запълвал.

Когато хората казват, че двама души си подхождат, те обикновено имат предвид, че взаимно запълват дупките си.

Рядко се случва един партньор да запълни всичките ви дупки и така започвате да мислите “може би този човек не е правилният партньор” и напълно пренебрегвате реалността на своите дупки, като проектирате всичко върху партньорите си.”

…

Багат Зайлхофер, из новата книга, която още се бави

От Тотка

 

Всички сме лоялни не само към един човек или събитие от семейната система, към която принадлежим. 

Най-силно сме лоялни към майка си. Обикновено първата констелация води към работа с нея. 

Има случаи, в които бащата липсва от живота на клиента или е починал когато той е бил дете, не го помни дори. Докато провеждам интервюто, за мен е съвсем ясно, че основната тема, темата на живота на този човек е липсващият му баща. Знам, че всяка негова тема, всяко нещо, което не върви в живота му, се корени там, при тази огромна травма от загубата на таткото.

Но, това, което много ме изненадваше в началото, бързо си научих урока и вече го знам, очаквам го, е че няма абсолютно никакъв шанс да работим с бащата, особено в първата констелация на човека.

Не защото това не е основната тема на живота му.

А защото, след загубата на бащата, този човек (при загубата бил дете) остава изцяло в ръцете само на майка си. 

Това означава, че тя става много по-важна от всякога за детето. 

Животът му е изцяло зависещ само от тази жена.

И то се нагърбва да прави всичко за нея, ЗА ДА ОСТАНЕ ТЯ ЖИВА, ДА Е ЗАЩИТЕНА, ПРЕДПАЗЕНА от реална или въображаема заплаха, да бъде добре, за да може да се грижи за него.

Прави всичко ЗА ДА НЕ ИЗГУБИ И НЕЯ. 

ЗАЩОТО ЩЕ ОСТАНЕ СЪВСЕМ САМО.

ЗА ДЕТЕТО ТОВА Е РАВНОЗНАЧНО НА СМЪРТ.

Първо, че заради болката, бащата е дебело изключен.

Второ - целият фокус на клиента е отишъл в това да прави неща за майка си, за да я запази жива.

Тогава е невъзможно да се работи с травмата от загубата на бащата. 

Трябва да се работи с мама. 

Да се откачи малко от нея човека, да може да се "поогледа", да може да види, че татко му го няма, да усети, че му е липсвал през цялото това време. Да почувства болка. За да дойде и любовта. Тя е скрита под болката. А над болката има гняв и после замръзване, нищочувстване.

Друг пример - има много тежко събитие в рода на майката, което привлича огромна част от енергията на клиента. 

Идва на констелация с някаква заявка. Разбира се, енергията на полето ни отвежда там, където е това събитие с много важни изключени хора. Има много сълзи, силни чувства на гняв, страх, ужас, стигаме до любовта, която е изключена. Нещо се променя. Олеква. Олеква и в реалния живот на клиента, изглежда като че темата, за която е дошъл, е силно положително повлияна от тази констелация.

След 2-3-4 години човекът идва с друга заявка, например за физически симптом, който си го има с години и е абсолютно непонятен за лекарите. С нищо не се повлиява. 

Познайте къде ни води сега Полето? При бащата, разбира се. Вече е възможно. И докато цялата енергия на клиента е била при майката и онова събитие, с което работихме първия път, БАЩАТА Е БИЛ ИЗКЛЮЧЕН, невидян. Клиентът не си е бил на мястото и от там, където е бил, не е виждал баща си. Това го прави изключен. 

И, за да е близък и с него, понеже душата ни не позволява да не обичаме и двамата си родители, клиентът намира как да обича баща си чрез симптом, заболяване или нещо друго.

Има случаи, в които правим едно и също нещо и за майка си и някой зад нейния гръб, и за баща си и неговите родители. 

Помагаме или сме лоялни, принадлежни и към двата рода с едно и също поведение. 

Знам, че има много хора, на които им е омръзнало да ги свързваме с родителите им, но това е положението. 

Свързани сме и колкото повече не уважаваме тези връзки или не искаме да е така, толкова повече трябва да правим неща за родителите си, за да засвидетелстваме близостта, от която се дистанцираме съзнателно. 

Поздрави!

Тотка Янкулова

Ако копирате текста, за да го споделяте на своята страница, а не споделяте самата публикация, моля, напишете името или сложете линк към тази страница заедно с моите две имена. 

Благодаря предварително. 

И благодаря сърдечно на всички, които по принцип споделят коректно 🙏🏻❤️

Ако ви е интересна тази материя и искате да ползвате инструментите и знанието, което споделям тук безплатно, харесайте или последвайте страницата, за да виждате и другите ми публикации.

Мира Добрева

 Никога не съм намирала пари на улицата. Намерих нещо далеч по-ценно: куче. 

Освен, че промени живота ми, НАЙРО често ме кара да се чувствам така, както никой човек не може. Припомних си тази сутрин едно стихче от Дамян Дамянов: 

Човек умира!

И богат и беден!

И си отива носещ своя кръст...

По-важното е да си бил потребен

Преди да станеш шепа пръст!

.

.

.

#lovemydog #dog #dogsofinstagram #doglovers #best #bestfriends #bestfriend

Горната граница. От Тотка

Можете ли да разпознаете този модел: изпитвате близост към партньора си, чувствате се щастливи и ви е приятно. Изведнъж като гръм от ясно небе започвате да се карате. Откъде се взе тази кавга? Защо стана точно сега?

А преживявали ли сте нещо подобно, свързано с горепосочения модел: вкъщи сте си, чувствате се щастливи, всичко ви е удобно и приятно. Внезапно в главата ви нахлуват мисли на безпокойство, какви ли не – като се почне от световните проблеми, та до чистотата на килима на пода. Защо точно сега, когато ви е толкова хубаво?

Виновен е Проблемът за горната граница.

Програмирани сме така, че не можем да се чувстваме добре твърде дълго, без да предизвикаме някакво негативно преживяване, което да ни свали на земята. 

Нашата програма ни диктува, че трябва: да се веселим/да се ядосваме, да се сближаваме/да се разболяваме, да изпитваме интимност/да се караме. 

Правим една отколешна асоциация между приятното чувство и болката, затова, щом се почувстваме добре за определено време, веднага намираме начин да предизвикаме болката. 

Повечето от нас не могат да изпитват интимност към партньора си много дълго време, без да създадат някакъв проблем, който да ограничи положителната енергия. По подобен начин не можем да си позволим близост и любов към самите себе си за повече от няколко секунди, преди да се озовем във властта на болката.

С фразата Проблем за горната граница ние описваме тази уникална човешка склонност. Това е единствения проблем, който трябва да разрешите, тъй като при взаимната отдаденост в една връзка вие заменяте всичките си предишни проблеми само с този: как постоянно да развивате себе си, позволявайки си все повече и повече да оставате с положителните преживявания. Когато се сближите с някого, позитивната енергия се умножава и надхвърля рамките на всичко онова, което сте придобили поотделно и с което сте свикнали. Вследствие на миналите обстоятелства в живота ни всички ние си имаме една граница по отношение на това колко положителна енергия можем да изтърпим/понесем. Щом надхвърлите тази граница, в несъзнателния ви разум се включва някаква аларма. Ако в този момент си дадете почивка, за да можете да интегрирате енергията, несъзнателният ви разум ще намери начин да прекъсне нейния приток. Неговите стратегии може да са доста примитивни: скандали, заболявания, злополуки. Далеч по-добре е да се научите да забелязвате кога превишавате лимита си, така че съзнателно да намерите начин как да интегрирате получената енергия, вместо да оставяте тази задача на несъзнателния ви разум. Във ваша полза е също така да търсите начин за всекидневно повишаване на този лимит, за да можете да толерирате все повече и повече положителни преживявания.

Човешките същества са страдали и са се борили в продължение на милиони години, така че сме станали изключително опитни в умението да се справяме с болката и страданието. Ние вярваме, че в този момент от еволюцията нашият вид всъщност започва да отваря в нас нови канали за изживяване на положителната енергия. Как да се чувстваме по-добре по естествен начин, без посредничеството на химията е една нова еволюционна задача. Трябва да се научим обаче как да отваряме допълнителни канали за нея. 

Проблемът с горната граница е жизненоважен за хората, които излизат от зависимост. Специфичният ефект на всяка зависимост е да ограничава възможността ни да преживяваме положителните неща от живота. Дори и кокаинът, който се смята за стимулант, всъщност е депресант, в смисъл, че блокира положителната ви енергия. Той отклонява вниманието ви от неща, на които би следвало да обърнете внимание. Много зависими от кокаина хора, с които сме работили, казват, че вземат дрога, защото ги кара да се чувстват щастливи и самоуверени и защото им вдъхва оптимизъм. В действителност обаче наркотикът ги депресира, като отклонява вниманието им от въпроса защо не са естествено оптимистични, щастливи и самоуверени. Депресантите, водещи до зависимост, като например алкохолът, очевидно функционират по същия начин, но по-директно.

Един пристрастен към марихуаната наш пациент предлага ярък пример за това как всяка зависимост от дрога допринася за Проблема за горната граница. Той пушел всеки ден от седемнайсет до трийсет-годишна възраст и изкарвал прилични суми от отглеждането на растението. Когато спрял да пуши, всичките психологически проблеми, с които хората обикновено се сблъскват още като юноши, го връхлетели с дванайсет години закъснение. Това се отразило дори на тялото му: брадата му започнала да расте, а гласът му се понижил с цяла октава. Накратко, той бил забавил момента на зрелостта си с дванайсет години. Мислете за личностното си израстване като за изкачването на планина. Някои от нас, когато започнат да се затрудняват при изкачването, просто спират и си почиват. Това е разумният избор, но, разбира се, не най-популярният. Други хора се опитват да се справят с болката и напрежението, като ги удавят в алкохол, а трети изкуствено поддържат енергийните си запаси с различни видове стимуланти.

Всяка зависимост – била тя от храна, наркотици, алкохол, секс или шопинг – винаги се опитва да замаскира някакви по-дълбоки, фундаментални проблеми в една връзка. Много от възстановяващите се двойки, с които работим, откриват няколко пласта в Проблема за горната граница. Когато периодите им на трезвеност се удължат, те започват да разбират, че са използвали зависимостта си като горна граница, но също така, че имат и други проблеми, които обслужват същата функция. За лекуващите се алкохолици зависимостта от пиенето често пъти е опит за потискането на обезпокоителни тревожни мисли. Но тревожните мисли не си отиват, когато те престанат да пият. В действителност в много случаи те се увеличават за известно време. Както се изрази един лекуващ се алкохолик: „Пиех, за да избягам от мислите си, да се измъкна от тревогата и безпокойството си. Тогава пиенето се превръщаше в по-голям проблем, което ми позволяваше да се фокусирам върху него, вместо върху това, за което се безпокоях по принцип. Когато спрях да пия, всички тревожни мисли се върнаха обратно. Тогава осъзнах, че безпокойствата ми са били начин, който съм използвал, за да блокирам положителните чувства към себе си и към хората край мен. Никога не бях си давал сметка защо се безпокоя. Мислех си, че просто така трябва. Осъзнах, че съм неспокоен, защото искам да упражнявам власт. Ако можех да преценя всички възможности, тогава бих могъл да контролирам себе си и всички околни. Но най-голямото си просветление получих, когато разбрах, че цялата тази тревога и търсенето на власт идват всъщност от собственото ми възпиране да се чувствам добре. Защо? Защото не струвам пукната пара и не го заслужавам.“

Изказването на този мъж е красноречив пример за един проблем, който всички ние споделяме. Тай като не можем да се справим с чувствата си, ние се оттегляме в своите мисли. После вече не можем да се справим и с мислите си, затова се оттегляме още по-нататък, в някаква зависимост. На дъното на всичко това се крие мисълта, че не заслужаваме да се чувстваме естествено щастливи.

Гай и Катлийн Хендрикс

Тотка Семйни констелации 

От Надежда Димитрова Успешна жена

 💝🍀💝🍀Публикувам този текст, пратен ми от една клиентка в чата ни. Незнам автора и немога да спомена името и, но и благодаря💝🌺

"Веднъж попитах една много успешна и реализирана жена каква е нейната тайна. Тя се усмихна и отговори:

"Успехът дойде, когато реших да оставя малките битки за малките хора:

спрях да се боря с онези, които  клюкарстваха за мен ...

Спрях да се боря с роднини...

Престанах да се боря за любов и внимание ...

Спрях да се боря за правата си с хапливи хора ...

Спрях да се боря, за да се харесам на всички ...

Оставих тази борба на онези, които вече нямаха за какво да се борят ...

Започнах да се боря за

моята визия,

моите мечти,

моите идеи и

моята съдба.

Денят, в който се отказах от дребните битки, е денят, в който станах успешна и много по-щастлива."

С любов и разбиране

Надежда Димитрова

#психологонлайн #травми #семейнатерапия #връзки #отношения #самопознание #семейниконстелации #системнатерапия #ЕМДР #методлегализациянаистината #психосоматика

Не позволявай те на жертвата

 Никога не си позволявайте да сложите маската на жертва. Когато кажеш, че си предаден, използван, малтретиран, недооценен, като човек или професионалист - може да е вярно. Болката е истинска. Несправедливостта също. Но в този момент имаш избор: да поемеш отговорност за реакцията си, или да оставиш болката да те погълне.

Ролята на жертвата изглежда изкушаваща. Сякаш предлага утеха: "Наранен си и имаш пълното право да се чувстваш безпомощен. Но това е измама. Приемайки тази роля, вие си давате мълчаливо разрешение да не поемате отговорност за живота си. Вие оправдавате своето безсилие, като позволявате на другите да контролират вашите емоции, вашите действия и вашето бъдеще.

Запитайте се следното:

Защо оставих някой да се възползва от мен?

Какви илюзии и очаквания съм си създал по отношение на този човек?

Защо толкова силно исках одобрение от някой, който очевидно не можеше да ми го даде?

Тези въпроси са ключът към освобождението. Когато станеш жертва, затваряш очи за истината. Истината е, че твоето безсилие е илюзия. Избираш безсилието, въпреки че можеш да избереш силата.

Ролята на жертвата е почвата, върху която никнат най-подлите и разрушителни действия. Хората, които приемат ролята на жертва, започват да виждат другите като врагове и сега си дават правото на разрушителни действия.

Вижте света: хората, маскиращи се като жертва,как оправдават престъпленията си. Казват "Предадоха ни, използваха ни, трябва да се защитим. Трябва да отговорим на това предателство!"

Искате ли да станете някой, който "оправдава" болката си, като я причинява на другите? Не е нужно да си такъв човек. Имате избор - да поемете отговорност за емоциите и живота си.

Ролята на жертвата не ти дава нищо друго освен болка и празнота. Тя те прави слаб, безпомощен, зависим човек. Силата идва, когато изглеждаш уверен в себе си. Когато видиш болка, приеми я, но не й позволявай да те контролира.

Признай си: Никой не може да те направи жертва без собственото ти съгласие.

С любов и разбиране

Надежда Димитрова

#психологонлайн #травми #семейнатерапия #връзки #отношения #самопознание #семейниконстелации #системнатерапия #ЕМДР #методлегализациянаистината #психосоматика

Важно във всяко време!!!

 

ДУШИ С ВИСОКА ВИБРАЦИЯ, КАК ДА ЗАЩИТИТЕ СВЕТЛИНАТА СИ!

 БИТКА ЗА ВАШАТА ЕНЕРГИЯ!

 Случвало ли ви се е да се чувствате напълно празни след общуване с определени хора, сякаш са изсмукали цялата жизнена сила от вас?  Тези хора, често наричани енергийни вампири, са инстинктивно привлечени от високовибрационни души.  Вашата светлина и положителна енергия се превръщат в гориво за тях и рискувате да се изтощите и да излезете от баланс, ако не внимавате.

„Душите с високи вибрации са като блестящи слънца в тъмен свят – те са красиви, но привличат онези, които жадуват за топлина и светлина, за да оцелеят.“

 В тази статия ще ви разкажа как действат енергийните вампири, защо избират хора с високи вибрации и най-важното как да защитите своята светлина.

 Кои са енергийните вампири?

 Енергийните вампири са хора или субекти, които се хранят с вашата енергия за собственото си оцеляване.  Те процъфтяват в атмосфера на негативизъм, хаос и емоционални бури, използвайки фини или явни техники, за да източат жизнените ви сили.

 Видове енергийни вампири:

 •Оплаква се: 

постоянно се оплаква от проблемите си, но не търси решения.

 • Драматичен магнит: 

Постоянно създава хаос и ви въвлича в него.

 •Критик: 

принизява ви, за да почувства превъзходство.

 •Манипулатор на вина: 

Играе жертвата, за да ви накара да се почувствате отговорни за проблемите му.

 •Пасивно-агресивен:

 захранва енергията ви чрез непряка враждебност.

 Хората с висока вибрация излъчват позитивност, състрадание и мир – качества, които липсват на енергийните вампири, но копнеят да имат.

 Вие лекувате, без дори да го осъзнавате:

 Самото ви присъствие повдига духа на другите, което ви прави мишена за онези, които търсят емоционално облекчение, но не желаят да поемат отговорност за собственото си изцеление.

 Ти събуждаш сенките им:

 Вашата светлина осветява техните неразрешени травми и комплекси, карайки ги или да се вкопчат във вас в търсене на потвърждение за своята важност, или да ви отговорят със завист и негативизъм.

 "Колкото по-ярка е светлината ти, толкова повече сенки привличаш."

 Признаци, че си имате работа с енергиен вампир

 •Внезапна умора: чувствате

  изцедени или изтощени след комуникация.

 •Емоционални изблици: необяснима тревожност, гняв или тъга.

 • Физически симптоми: главоболие, стягане в гърдите или стомашен дискомфорт, когато сте около определени хора.

 •Постоянна драма: Въвлечени сте в конфликти и негативни ситуации отново и отново.

 •Затруднено концентриране: чувство на разпръснатост или „мозъчна мъгла“, която не изчезва дълго време.

 Влиянието на енергийните вампири върху душите с високи вибрации

 Изчерпване на енергията: губите жизненост, което се отразява на вашето здраве и духовно развитие.

 Блокиран напредък: Постоянните препятствия ви пречат да постигнете целите си.

 Емоционално прегаряне: безкрайната борба с негативизма на другите хора води до отчаяние и депресия.

 Намаляване на вибрациите: Да бъдеш в негативна среда за дълги периоди от време може да затъмни светлината ти и да те направи уязвим за духовни атаки.

КАК ДА ПАЗИТЕ СВЕТЛИНАТА СИ ОТ ЕНЕРГИЙНИ ВАМПИРИ

 ОСЪЗНАВАЙТЕ ПРОБЛЕМА

 Първата стъпка към самозащитата е да забележите как се чувствате след общуване с определени хора.

 ПОСТАВЕТЕ ЯСНИ ГРАНИЦИ

 Учтиво, но твърдо ограничете взаимодействията с енергийни вампири.  Научете се да казвате „не“, без да се чувствате виновни.

 СЪЗДАЙТЕ ЕНЕРГИЕН ЩИТ

 Представете си защитна топка от светлина около вас, която отразява негативността, насочена към вас.

 ПРОЧИСТИТЕ ЕНЕРГИЙНОТО СИ ПОЛЕ

 Редовните практики за почистване на аурата, като солени бани, мазане с градински чай или енергийни лечебни сесии, могат да ви помогнат да възстановите баланса.

 ОТДЕЛЕТЕ ВРЕМЕ ЗА ГРИЖА ЗА СЕБЕ СИ

 Дайте приоритет на дейности, които възстановяват енергията ви: медитация, физическа активност, разходки сред природата.

„Вашата енергия е най-ценният ви ресурс.  „Погрижете се за него толкова свято, колкото се грижите за времето си.“

 СИЛАТА НА ДУШИТЕ С ВИСОКА ВИБРАЦИЯ

 Душите с висока вибрация са в състояние да трансформират енергията около себе си.  Този дар обаче носи и отговорност.  Защитавайки светлината си, вие не само се грижите за себе си, но и поддържате способността да носите полза на другите, без да жертвате собствената си хармония.

 „Вашата светлина е фар, а не безплатна бензиностанция.  Блестете, но не се оставяйте да бъдете изцедени."

 🖌️Сапфирена четка

V.Garmonia 

S.Asprof

Как да поддържате вибрациите си

 Много е важно да поддържате своята честота, своята вибрация, да не хабите енергията си за други хора, да не се вживявате в чужди драми, да не влизате в разговори с роднини, когато говорят за своите неволи и проблеми.

 Вашата задача е да се научите да запазите максимално полето си, всичко, което сте постигнали през това време, и да останете в него.

 Всеки от нас е вибрационно същество със собствено вибрационно поле, което аз наричам плаващ остров около човека. То е около всички.

 Но тези, които живеят в 3D света, потопени в страхове, негативизъм, тези хора са закотвени във всичко това. А в днешните условия е важно вашият "плаващ остров" да си остане ваш. И това, което е на този остров, е твое.

 Само от вас зависи какви събития ще ви се случат. И тук няма значение какво мислите, основното е какво е вътре: любов или страх.

 Ако сте се потопили в състояние на Любов, и то не в любов към мъж, а във вътрешно енергийно, вибрационно състояние на Любов, тогава всичко става много по-бързо и лесно. Затова внимавайте с какво се събуждате и с какво заспивате.

Една картина за да вдигнем вибрациите 🙂

ОТNedelia Shtonova

 

Събота вечер.

Навън е тъмно.

А някои хора са в залата.

И тренират.

Да посветиш дните и нощите си на тренировка е акт на безусловна вяра – в себе си, в идеала, в изкуството на движението. Това не е просто усилие на тялото, а извайване на душа, която търси съвършенство, в своя танц с времето.

Всяка капка пот е тиха молитва към красотата. 

Всяка болка – стъпало към величие. 

Тренировката ден и нощ не означава само да усъвършенстваш мускули и техника. Това е алхимия, при която волята претопява слабостите, а умът учи тялото да рисува хармония и красота.

Грация … не е просто дарба – тя е резултат от хиляди повторения, безсънни вечери и несломима дисциплина.

А умът? Той е компас в тази безкрайна хореография. Той удържа ритъма, когато сърцето трепти. Той запазва фокуса, когато умората шепти - спри, откажи се, скатай се. Той е светлината, която пръска увереност, докато тялото търси баланс на границата между възможно и невъзможно, между контрола и полета.

Идеалът на грацията не е просто цел – той е път. Това е процес.

Той изисква жертви, но дарява с безвременна красота. Той учи на търпение, но и възнаграждава с вечност.

Очаквайте скоро една много красива история за всеотдайност – да вярваш в идеала толкова силно, че да му посвещаваш всяка минута, всеки дъх, всяка … капка … живот.

Славея Донова, благодаря ти!

Прелестна! 

А и с толкова грация в ума, мислите, изказа … 

Браво, дете!

От Тотка

 

Има много деца, които не се отделят от мама, не искат да ходят на ясла, пищят неутешимо като ги оставят родителите или се разболяват още от първия ден престой, всеки път, за да си се върнат отново вкъщи, при мама. 

Това ясно показава, че детето не е спокойно, не може да остави майка си сама и да играе. 

На подсъзнателно ниво това дете вярва, че майка му не може без него, че има нужда от него. 

Това се случва, когато детето усеща, че майката не е на разположение, не е получила достатъчно или носи голям товар. 

То веднага впряга всичките си сили и се фокусира да налива то в нея, да й помага, да я пълни. 

Вярва, че то може да и даде това, което й липсва и се надява (отново неосъзнато), че след това тя ще може да присъства пълноценно за него.

И не може да я остави, защото се притеснява да не й се случи нещо. 

Започва да преживява себе си като по-големият от двамата, като че то е закрилникът на мама.

Тези деца не са свободни, те са сложили на плещите си огромна тежест. 

Тези деца НЕ ПОЛУЧАВАТ ОТ РОДИТЕЛИТЕ СИ, въпреки че имат родители и независимо от това колко се стараят и колко правят за тях родителите им.

Когато такова дете застане в позиция да дава на майка си, то реално застава на мястото на някого от по-големите зад гърба й, на баба или дядо си (който е липсвал). 

От този момент напред това дете СПИРА ДА ПОЛУЧАВА от майка си. Точно тези майки, по ирония на съдбата, защото и те подсъзнателно усещат, че не са на разположение за децата си, правят пре-много за тях. Измислят какви ли не неща, творят заедно, разхождат ги, купуват, пеят, разказват приказки, каквото се сетите. Те са майките за пример. На повърхността. Такива, дето да им се чуди човек как смогват и откъде измислят тези всичките чудеса, които предлагат на децата си. 

Често това точно са майките, които изключват и бащите на децата, заемат и тяхната роля, функции, задължения.

От този момент натам детето спира да получава и от баща си, защото не си е на мястото на дете, там, където енергията от рода на таткото, през него, се излива към детето. 

Има и още един пласт. Когато майката не е много присъстваща за бащата, дъщерята, още невръстно момиченце, застава на нейното място до него, като жена. Това я обрича да живее без майка и без баща и, като порасне, да няма свой личен живот. Това е и причината за сексуални злоупотреби от баща към дъщеря. Момичето се опитва да спаси семейството - да замести майка си, за да ѝ помогне и да не си тръгне таткото. 

Детето е готово на всичко, за да мама и тати останат заедно. То си въобразява, че техният живот е в неговите ръце. 

Ако имаме очи, с които да видим това ниво, скритото под очевидното за ежедневието ни, горенаписаното става ясно веднага, то е съвсем предсказуемо и логично.

И на тези деца може да им бъде помогнато. 

Не само че е възможно ами им го и дължим!

Да направим каквото зависи от нас, за да могат децата ни да получат това, което имаме за тях.

Тотка Янкулова

Ако копирате текста, за да го споделяте на своята страница, а не споделяте самата публикация, моля, напишете името или сложете линк към тази страница заедно с моите две имена. 

Благодаря предварително. 

И благодаря сърдечно на всички, които по принцип споделят коректно 🙏🏻❤️