Днес някои Жени си правят едно Дете - една кукла, един идол, един кумир, и започват да го обожествяват, да го възпитават, да се грижат за него, като не виждат, че в много от случаите, този кумир, който те са си е направили, е един жизнен способ, който да им отвлече вниманието от тях самите, и от проблемите, които те имат да разрешават със себе си. Но Жената-Майка упорито и твърдо е решила да не поглежда към себе си, а да бъде най-всеотдайната Майка, та нали нейната рожба е самият Бог, слязъл на Земята за Нея, нейният Принц, Нейното Съкровище! С Мъжете така и не сполучи, но добре, че Бог е милостив, та й прати това Ангелче!

Тя е абсолютно всеотдайна Майка, на 100000 процента е в Детето, но когато Детето й за малко го няма тя изпада в невъобразима дупка, целият й живот вече няма никакъв смисъл. Този идол постепенно обаче започва да намразва Майка си, защото никоя Жива Душа не иска да бъде превърната в идол, не иска да бъде ограничена, затворена, обсебена. После Жената- МегаМайка се обръща и казва на своя голям-малък идол - аз дадох всичко за теб, а ти ме поруга, а идолът й отвръща - Мамо, ти си толкова добра майка, но защо просто не погледнеш в Бездната в себе си.

Ivaylo DobrevSt