Констелации с Тотка

 Децата не могат да помогнат на родителите! 

Това е закон. 

И няма изключение. 

Ако се борим с него, мислейки си, че ние ще успеем, плащаме висока цена. 

Жертваме своите си деца. 

И ги обричаме. 

Задължаваме ги утре те да спасяват нас. 

Енергийно, неосъзнато, сляпо. 

Това, в констелационната работа, ние наричаме “заплитане”. Някой, от любов към някого от семейството, застава на неговото, или на мястото на трети, от което място може да се погрижи за втория. (Аз, за да помогна на майка ми, заставам на мястото на нейната майка.)

Енергията на Живота е като река, тече от големите към малките, залива ги, храни ги и така те порастват. 

Когато някой реши, че е достатъчно силен и способен да спаси друг, по-голям от него, това, което става е, че първият се напомпва изкуствено, издига се. 

Може да се визуализира като щръкнал камък в реката. 

И последствията – остава сух, водата не го мокри, енергията не го захранва. 

Този човек пораства физически, разбира се, често даже с големи мускули и здраво натренирано тяло, но остава вътрешно гладен, празен, неполучил от силата на живота, душата му знае „Нещо голямо ми липсва”. Постига всичко на мускули, по трудния начин. 

Замръзнал е до там, до момента, в който е „пораснал” без време, най-често възрастта е много ранна детска. 

А правим това, защото не можем да видим големите в тяхната сила, виждаме ги слаби, неспособни да носят съдбите си, съжаляваме ги, съдим ги, искаме да ги спасяваме, да носим и ние част от тежестта им.  

Усещаме, че на тях нещо същностно важно им липсва и не се съгласяваме с това. Забъркваме се, без да си даваме сметка, че ние не можем да помогнем. 

Не можем да дадем на родителите си това, което не са получили от техните родители. 

Не можем да заместим баба си и дядо си, колкото и да ни се иска. 

Опитвайки се, ние лишаваме себе си от способността си да получаваме от тях, оставаме и ние празни. 

И обричаме децата си да правят същото за нас. 

От съвсем малки те усещат:

На мама и тати нещо голямо им липсва, аз трябва да наливам там. 

Така енергията може да си остане обърната, течаща срещу течението поколения наред, без никой да подозира и без никой да разбира защо животът е толкова труден, нещата не се получават, връзките ми не вървят, нищо не може да ме зарадва, сякаш нямам сила да помръдна сутрин, да дишам... 

Това, всъщност, се вижда много често в констелациите. 

Всички ние, без изключение, без да си даваме сметка, сме готови да жертваме всичко, правейки нещо за родителите си. Някои повече, други по-малко. 

И с това се работи сравнително лесно, и не е сложно. 

А ефектът в живота е феноменален. 

Този уикенд имаме две констелационни групи. 

Можете да изследвате своя тема, да си помогнете да застанете на мястото си и да видите колко дарове на живота очакват да бъдат разопаковани там от вас. И от колко ли години?

Поздрави!

Тотка