Розмари де Мео

 ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ЕДНА БЪЛГАРКА.

АГРЕСИВНА СТАТИЯ!!! ДЪЛГА!

Не се препоръчва за хора, потопени в любов, светлина и куркума!

Искам да споделя едно от нещата през това лято, които ме накараха доста до помисля – събитието Беглика фест, именувано „уейкънинг”. 

Пиша тази дума на кирилица, с ясното съзнание колко нелепо стои. Точно колкото и нелепо звучи думата, изговорена в българско изречение, сред български думи. 

Та нека си поговорим за ПРОБУЖДАНЕТО!

Представете си Родопите, ама така по-височките Родопи. Борови гори, мирис на смола, на гора, на свежест. Едни мъгли се търкалят, едни лъчи се оплитат и все до като свариш да погледнеш и то се променило...Пътят се вие през цялото това великолепие и минава през язовир Батак, Малък и Голям Беглик, качва се нагоре към язовир Широка поляна и се спуска полека към язовир Доспат. Дъхът ти спира като гледаш това. Пък ние с Вальо сме си пуснали едни гайди в колата, кефим си се и си повтаряме  „Ей това си е майка България! Красота!” Ама една такава красота, остра...

Та сега си представете в това чудо, на едни поляни, на Беглика една индийска музика. 

Тук таме се обади тарамбучка, зазвучи нещо „етно”, пък по здрач се засили и едно друго, с неясен произход. И винаги някак четири музики са отвързани на свобода силно и едновременно.  Пък едни хора ходят боси, обути в шалвари и дълги поли, увити в тюрбани и в едни пъстри шалове, нарисувани с едни лотоси, камили и слонове... Понякога отнема мъничко време да разбереш кой от какъв пол е. Но пък си има ясно определен мъжки вид с пъстри бомбенца. 

Та тоя пъстър, но някак странно униформен народ, кръстосва Беглика, закичен с азиатска, окултна бижутерия и нарисуван с къна. В дизайна влиза българска черга, на която народа присяда и хапва нещо веганско. 

Дечурлига щъкат боси и голи по поляните. Колкото по-мърляво, невчесано и замръзнало е детето, толкоз повече му се радват всички и са склонни да го нахранят. 

От всякъде се стеле една миризма на къри, тревица, джинджифил и куркума... и изпарения от генераторите. 

От време на време народът е сполетян от токовия удар на народна музика. Тогава всички се юрват в бясно танцуване, а зрителят си задава въпроса дали няма тайна веганска подправка в ориза.

Ден 1-ви  - Какво е това всъщност, питам се.

Ден 2-ри – Какво е това всъщност, продължавам да се питам и тръгвам да обикалям по семинари и практики.

Ден 3-ти – Какво е това всъщност, искам да изкрещя и го правя, водейки собствения си семинар.

Влизам в сайта на събитието и чета: „Над яз. Беглика ще търсим заедно ключовете към човешката природа. Маrkandeya, Man of No Ego и Gene Keys България са само част от участниците, с които фестивалът тази година ще изследва темата за пробуждането на човека...„Беглика“ вече е една хармонична и саморазвиваща се общност от личности и артисти – свободомислещи, чисти в отношението си към света и природата и смело изразяващи себе си.”

Бях там. 

И заявявам, че не видях това. 

Поднасям предварително извиненията си на задължителните изключения!

Това не е саморазвиваща се общност от свободомислещи и изразяващи себе си хора!!!

 Това е група хора, които не харесват и отхвърлят света, в който живеят. Но се страхуват да заявят това смело и са безсилни да предизвикат промяна. За това бягат, измисляйки си друга действителност, с правила и „духовни практики”, оправдаващи безсилието им. 

От тук нататък продължавам по моя си начин.

Според някои хора, аз съм човек агресивен и с високо его. 

На български – враждебен, нападателен, с високо самочувствие. 

Абсолютно са прави!

Статията, която ще последва е тежко агресивна и нека тези, които искат да живеят, потопени в любов, светлина и куркума, не си я причиняват! Както е речено – с българина трябва да се пипа со кротце, со благо и со малко кютек. Тъй като на Беглика благото ми дойде доста сладникаво, че чак понакърти, аз ще опитам со доста кютек, за да възстановя равновесието!

В един от четирите дни на фестивала, реших и аз да обиколя и да послушам „учителите”, водещи всякакви практики и семинари, свързани с така наречения „уейкънинг”, сиреч „пробуждането на човека”. Та се наслушах на следните уейкънинг предложения:

1. Как чрез съзерцание на ген ключове, мога да променя живота си.

2. Как ако се науча да приемам всички хора, такива каквито са, мога да променя живота си.

3. Как  ако унищожа егото си, мога да променя живота си.

4. Как ако покача вибрациите си, мога да променя живота си

5. Как ако разбера предишните си прераждания, мога да променя живота си.

6. Как ако се свържа с Висшия си Аз, мога да променя живота си.

7. Как мога медитирайки, да помагам на планетата и вселената и да променя живота си.

Направих си два извода:

1. Ако някога пожелая да променя живота си, никога няма да прибягна до нито една от тези „практики”, защото промяната изисква ДЕЙСТВИЕ, а всички тези “практики” проповядват бездействие и бягство от отговорност!

2. Работейки с хора, които копнеят НАИСТИНА да променят живота си, никога не бих ги посъветвала да „практикуват” тези неща, защото бих ги подвела умишлено.

Думата „практика” е на всякъде в кавички, защото в превод на български тази дума означава приложение, действие, действителност..А такъв смисъл не е вложен в горе цитираните предложения.

Медитацията, вибрацията, висшия Аз, съзерцанието, общуването с бога са прекрасни занимания по пътя на самоусъвършенстването. Те даряват с покой ума и душата на хора, разбрали, че не са само тела. На хора, които са избрали не да имат, а да бъдат!!! 

Но ще ви покажа гледната точка на човек, отдавна разбрал приказката, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Защото на Беглика видях едно общество от хора, избрали да НЕ бъдат! Видях и техните "учители".

Позволих си да попитам 20-тина „свободомислещи” млади хора какво работят. С изключение на един, никой не работеше. Издържат ги родителите им. Като ги питам защо, отговарят ми, че света е материален и те отказват да „влизат в матрицата му”. Променете го, казвам им, вие сте млади, във вас е бъдещето! А те ми отговарят, че са се научили да приемат, а не да водят битки и че агресията е лошо нещо. Казват, че не искат да съдят другите...

Уважаеми беглишки българи, пише ви един свободомислещ човек! Но преди всичко мислещ. 

Думата „съдя” в нашия език означава няколко неща -  осъждам, вадя заключение,разсъждавам, мисля, тълкувам, съветвам. Някой ви е внушил, че мисленето и отсъждането кое е добро и кое лошо, не е ваша работа. Може би трябва да се замислите чия е тогава! 

Може би е време да се замислите и за битките и приемането. Има хора в този свят, които водят ежедневни битки – за свободата си,, за достойнството си, за хляба си, за да излекуват родителите или децата си, за земята си, за да проходят отново, за да имат деца, за да имат работа, за мястото си под слънцето. 

Те са достойни хора. Достойни с това, че не приемат положението, в което се намират и правят всичко по силите си, да го променят! 

Светът, в който живеем и който вие толкова не харесвате е такъв какъвто е заради родителите ви, техните родители, техните родители и заради вас! Всички сме в кюпа!

Вие участвате с пълна сила в този свят! 

Ето ви прост пример - на любимия ви уейкънинг, до като ядяхте веганското си ядене, изгонихте с музиката и осветлението си всяка животинка от гората, на километри разстояние. Изхвърлихте в язовира всякаква мръсотия, миейки си чиниите на „еко чешмата”. Отровихте родопския въздух хиляди пъти с изпаренията на генераторите, които ви произвеждаха ток за „еко храните” и „релаксиращата музика”.А гората ще разгражда мокрите ви тоалетни кърпички и „забравени”бутилки години наред! 

Цинизъм, неграмотност или безхаберие е вашето?

И аз не харесвам света, в който живея. 

И не мисля, че има някой нормален човек, който да го харесва. Има едни, дето не го харесват и ходят на джихад, защото са решили да го унищожат. 

Има други, и те не го харесват, но се учат, развиват се и мислят как да го променят. Бъркат, падат, отчайват се, скъсват си задниците, но пак продължават. 

Има и трети, които не харесват света, в който живеят – това са хората-паразити. Те не харесват техническата еволюция, но използват всичките й постижения, не харесват родителите си, но харчат парите им, не харесват родината си, но ползват благата й, не харесват „онези от матрицата”, но се возят в колите им на автостоп. Вие от кой вид сте?

На връщане от Беглика минахме през Батак. 

Седнахме на една кръчма, да хапнем и там изведнъж се стече доста беглишки народ. Оказа се, че тая кръчма била „култова” и все тука сядали всички след края на феста. 

И все същите шалове, шалвари, тюрбани, бижута и мърляви дечурлига. На тръгване ги питам „Някой да знае църквата „Света Неделя”, на къде е?” Настъпилата тишина притесни и мен. Плахо някой каза „Трябва да питаш някой от местните...” „Ех, приятелю, колко ли пъти си минавал ти по тоя път, зареден с любов и светлина и нито веднъж не ти е дошло на акъла, че туй е Батак...”

Отидох в църквата. Шест години отлагам ходенето си там, все не бях готова. Стоях дълго сама. Застанах пред криптите. Опрях гръб в стената. Докоснах обгорелите греди. И някак все по-трудно се движех...Сякаш с всяка стъпка, някой закачваше по една верига на краката ми...Три пъти се връщах до кладенеца.Има един кладенец, дето майките с пръсти са го  копали, за да извадят вода за рожбите си...

Тъкмо намерих сили да тръгна и влязоха някакви хора. Дръпнах се в тъмното, че не бях за гледане. Не ме видяха. 

Аз обаче видях. 

Видях мъжа с оранжева кърпа, увита на кръста и къносана ръка. Видях как застана пред стъклената крипта с костите на изкланите в църквата хора. Видях как трескаво започна да бърка в шарената си торба и гривните му звъннаха. Видях как извади телефона си. И си направи селфи с криптата. 

Видях го, познах го...

Хора! Това беше един мъничък миг, в който щях да извърша убийство!

Изпитах такава физическа болка, че не можах да помръдна.

После...после ме изведе Вальо.

Та исках да ви кажа, че вече втори ден се опитвам да завърша този пост. Това никога не ми се е случвало. Никога не съм губила вярата си и никога не съм се съмнявала в пътя си. И никога, нито за миг не съм си помисляла, че тоя народ може и сам да се затрие. 

Не ми пука как ви звучи, но аз много си обичам родината! И да, мога да бъда изключително агресивна, за да си я защитя! Но се случи нещо  там, в онзи миг, в Баташката църква, което откъсна късче от моята желязна вяра. Но съм си обещала, че ще си го взема това късче обратно! Аз си знам как.

Та да завърша с добро: Въпреки тюрбаните, шалварите и куркумата, Беглика протече под безпрекословното влияние на ОРЕНДА. Нито аз, нито Валентин имахме нещо общо (умишлено) с това. Оказа се, че беглишките нинджи в състезанията си, карали хората да откриват някакви символи, за да могат да продължат. Символите били български и били ОРЕНДА. 

Появиха се едни метални барабанчета, които побъркаха народа. Наричаха ги ОРЕНДА-дръм. 

Имаше и лодки, с които народа гребеше из язовира. 

На носовете на лодките се мъдреха българските ОРЕНДА символи. 

Как да не го обичам тоя корен, нашия?! В каквато и безпаметност да изпадне българинът, корена му пак намира начин да го цапардоса по уейкънинга  и да му намести акъла!