БОЛКАТА ТРЯБВА ДА СЕ ИЗЖИВЕЕ 

 За кратко време. Бързо. Бърза промяна на чувствата.  Няма къде да натикам болката. 

 Чове често отива при психолог с една цел - веднага да премахне болката.  Бързо да спре да я чувства - и да избяга отново, към живота, към работата, към семейството.  Като робот.  Да живееш и да не се тревожиш.  Да живееш без натрапчиви мисли да ти пречат.  Да живееш и да не чувстваш. 

 Защото болката е свързана с чувства.  Това е индикатор.  Там, където целостта е нарушена, боли.  Там, където има рана, боли.  Където има рана, няма как да не боли.  Ако тялото е живо, то реагира с болка от нараняване, заболяване или неизправност. 

 Има изход: станете киборг, тогава няма да се разболеете.  Изобщо никога.  Но тогава залезът няма да ви направи щастливи, виното няма да има добър вкус и кучето да ви радва .  Тук също става дума за чувства. 

 Раната не зараства моментално.  Да се ​​намажем с болкоуспокояващ мехлем.  Да сложим превръзка.  Но раната няма да заздравее, преди да работят всички защитни и възстановителни механизми.  Кръвта не може да бъде принудена да се съсирва по-бързо и клетките не могат да бъдат принудени да се регенерират по-бързо.  Всичко се случва със собствената си скорост и в своето време.

Същото важи и за психиката.  Трябва да й се позволи да преработи всички етапи.  Не задържайте нарочно (не чоплете раната), не ускорявайте (нанасяйки едно лекарство след друго- точно там).  Трябва да се оставите да я преболедувате. 

 Загубата боли.  Раздялата боли.  Съобщение с лошо съдържание боли.  Съобщение без отговор боли.  Грубата дума боли.  Нехаресването боли.  Игнорирането боли.  Ревността боли. 

 Не трябва да бягаме, не трябва да се спасяваме, а да я преживеем.

  Както по време на грип, трябва да легнем в леглото и да пием чай с лимон.  Трябва да приемем тази болка и това състояние.  Признайте и назовете това, което чувствате.  "Да, ревнувам."  "Да, страхувам се да не я загубя,  страх ме до смърт."  И усети.  Плачи.  Ядосвайте се.  Излейте гнева.  Страдайте, докато гледате снимки.  Пишете глупави писма.  Не е нужно да го изпращате, но можете да го напишете.  Посветете част от времето си, за да преживеете болката от ситуацията.  Бъдете в нея.  Без смазване.  Без превключване.  Без разсейване.  Отделете време, за да изпитате съзнателно болка. 

 Психиката сама ще включи защитни механизми.  Ако не и попречи те- те ще се включат.  Ако се разболеете, ще настъпи апатия и безразличие.  Тогава ще дойде спокойното разбиране на случилото се.  След това – приемане на ситуацията и желание да продължим напред.  Това е, което искахте да получите веднага, в самото начало. 

 Знам, че е странна рецептата.  Но вие сами знаете: ефектът от всяко болкоуспокояващо приключва и раната спира да боли само когато заздравее.

Л. Ахремчик

С любов и разбиране

Надежда Димитрова