Нещо красиво, което ми попадна в нета и много отговаря на въпроса, който често ми задавате: “Ема как...?”
🔥❤️… един ден спираш да се блъскаш; да се бориш; да доказваш нещо на някого, гледаш света около себе си с цялата му лудост и му позволяваш да бъде такъв, какъвто е; не бързаш да харесваш хората, не бързаш да даваш съвети и преценка, за да спасиш някого; спираш да отговаряш на хора, които те пренебрегват и не те ценят; гледаш небето повече от това, кой е зает и как живее; помниш какво те вдъхновява независимо от обстоятелствата; спираш да се извиняваш; спираш да обясняваш; спираш да спориш; спираш да губиш време за това, което "изглежда" спешно и откриваш невероятно спокойствие и много неща, които не си забелязал преди. Вътрешният ти комфорт става по-скъп отколкото всяко изкушение и временно удоволствие. И тогава най-естествното нещо е мирът в сърцето ти, а в приоритет се превръща просто да бъдеш себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар