Да обичаме себе си и да си вярваме са две различни неща. Това са и двата вида самочувствие: глобално и специфично. Глобалното е това колко стойностни се чувстваме като цяло. Специфичното зависи от успехите, които сме постигнали до този момент.

Аз ги определям като любов към себе си (глобално самочувствие) и вяра в себе си (специфично самочувствие). 

Може да се обичаме, но да знаем, че не сме добри в управлението на времето. Може да знаем, че сме стойностни хора, но не вярваме, че сме способни да започнем нов успешен бизнес, защото никога преди не сме го правили. 

Има го и обратното - може да имаме голямо самочувствие в определена сфера, но да не се обичаме. Примерно знаем, че сме компетентни в работата си, но не усещаме вътрешната си ценност. 

За да увеличим любовта ни към себе си може да:

- ходим на терапия (индивидулна и групова)

- започнем ежедневни практики за емоционално и ментално благосъстояние (медитация, йога) 

- правим терапевтични упражнения (пр. терапевтично писане, разговор с вътрешното дете и т.н.)

За да увеличим пък вярата ни в себе си (специфичното ни самочувствие), най-важното нещо е да започнем да спазваме споразуменията, които имаме със себе си и с другите. 

Ако някой познат десет поредни пъти не е спазил обещанията си към вас, вие ще му имате ли доверие в бъдеще? Ще разчитате ли на него? Разбира се, че не. 

Когато правих ремонта на апартамента ми преди 2 години, имаше човек, който трябваше да ми сложи нови дограми. Обикновено трябват 1-3 месеца, за да станат дограмите и няколко дена, за да бъдат сложени. Чаках този човек година и половина да свърши работа за един ден. Повече време отне да изисквам от него да поеме отговорност за нещата, с които се е ангажирал и за които съм му платил, отколкото на него му изискваше да дойде и да свърши работата. 

Вече знам, че на него не може да се разчита. Никога няма да го потърся за работа и няма да препратя някой към него. 

Всички имаме примери в живота си за такива хора. Лесно е да сочим с пръст към тях и да казваме: "На тях не може да се има доверие." Проблемът е, че ние правим същото със себе си. 

Всеки от нас на моменти е като този несериозен майстор. 

Обещаваме си, че ще правим неща, слагаме си цели, започваме да преследваме мечтите си и в един момент спираме да си изпълняваме думата. 

Интегритетът ни пада и с него самочувствието ни. 

Когато започнем да си спазваме думата (независимо дали сме дали обещание на друг или на себе си), ние започваме да увеличаваме самочувствието си, защото сами си даваме доказателства, че можем да вярваме на себе си.  

Другият аспект тук е, че колкото повече правим едно нещо, толкова по-добри ставаме в него. 

Когато написах първата си публикация, нямах никаква вяра в уменията си, защото те не съществуваха. След над хиляда публикации, вече имам по-голямо самочувствие, когато седна да пиша. Това е защото вече съм минал много пъти през този процес, създал съм си система, която работи и имам доказателства от другите хора, че това, което правя е ценно за тях. 

Вярата в себе си и любовта към себе си са свързани, но не могат изцяло да се заменят. 

Има примерно хора, които имат високо самочувствие в работата си, защото са много добри в нея, но в живота си се чувстват като да не заслужават любов от партньора си. Има и хора, които много се обичат, но нямат достатъчно умения за изкарване на пари и затова, когато стане дума за лични финанси, те не вярват, че са успешни. 

За да се обичаме повече и да си вярваме повече, можем да направим следното: 

1. Да започнем да ходим регулярно на терапия. 

2. Да създадем 1-3 цели за следващите 5 години за всяка от трите важни сфери в живота ни: финанси (кариера/бизнес), взаимоотношения (приятели, семейство и партньор) и здраве (физическо, емоционално и ментално) 

3. Да създадем здравословни навици, които да служат на личните ни цели. 

4. Да изберем едно важно умение, в което да станем добри (в най-добрия случай, то ще е обвързано едновременно с няколко от целите ни). 

-Емил Стратев