Няма абсолютно никакво значение какво говорим на децата си за бащите им. Важното и определящото е нашата най-дълбока истина за възприятието ни към този мъж.
Дори не и това, с което може и да лъжем и самите себе си, за да оправдаем съвестта си.
Няма значение колко усилия полагам той да идва, да вижда детето, да имат връзка.
Какво е най-дълбокото ми чувство за него, това определя.
Точно него улавят и двамата - детето и баща му.
И ако то е
"Този мъж не става."
"Не е достоен."
"Да бях избрала друг.",
(Да не говорим за по-силните негативни чувства и определения.)
то до детето стига заповед
"Не се доближаваш до баща си. Той е лош. Това, което идва от него към теб, не е добро. Не можеш, забранявам ти да получаваш от него, защото ТЕ ОБИЧАМ и искам само най-доброто за теб."
Да не говорим за "Не искам да си като него. Ако правиш това и това, ти ме предаваш."
А до бащата стига изключване.
"Аз ще заема и твоето място, защото ти не си достатъчно добър за баща на детето ми."
И, когато го изключим, мъжът не може да дава, не може да доближава до детето, затова той
наистина спира да дава и да се интересува от него.
Но то не е защото той не иска, а е по-напред защото ние не позволяваме това.
И да, много често сме си избрали точно такъв, много зает, натоварен емоционално човек.
Но то е, защото цялото това не се случва изневиделица, в един прекрасен момент след появата на детето, дори и понякога и така да изглежда.
Всичко сме си го проектирали много преди да срещнем точно този мъж.
Ние сме си търсили точно такъв мъж, зает, може би и изцяло неналичен.
Защото сме усещали, че там може да мине този сценарии.
Няма да ми е трудно да се разочаровам от него, да си тръгна и да го изключа, да имам основания да го изключа.
За да остане детето ми без баща.
За да ми е трудно на мен.
Да съм недоволна.
Да съм ужасно ядосана.
За да бъда аз и майка, и баща.
Въпросът е
КАТО КОГО?
Като мама?
Като баба?
За кого това, което преживявам аз с тази ситуация, е било иситна също?
Само когато се опитаме и работим в посока на това да видим своята част, ОТГОВОРНОСТ в тази картина,
КАК АЗ ПРЕДИЗВИКАХ ТОВА И ЗА КАКВО МИ СЛУЖИ?,
КЪМ КОГО ОТ ХОРАТА ЗАД ГЪРБА МИ ТОВА Е ЛЮБОВ?,
НИЕ ИЗЛИЗАМЕ ОТ ПОЗИЦИЯТА НА ДЕТЕ, в която само обвиняваме този отсреща и се възмущаваме от нещата, които той прави или не прави, а трябва.
И в същото време сме изкуствено раздути, да покриваме и нашето си и мястото на бащата пред децата си.
Една жена снощи, на финалното споделяне в групата каза нещо много трогателно. Няма да го предам точно, но нещо подобно:
"Изумена съм от невероятните, чудати и изненадващи начини да обичаме, които открих тези два дни."
Ах, колко обичам тези изненади!
Онези Аха!-моменти, с които е пълно в тази работа. Отново някой вчера говори точно за тях.
Всеки избира за себе си, да роптае срещу нея, да се възмущава от това как не ме е срам да пиша тези неща или да черпи идеи и варианти за себеизследване. За да става по-присъстващ за живота си и по-адекватен родител за децата си.
Но да, има много хора, които не искат да излизат от зоната си на комфорт и не им пука за цената на тази им благодат.
Прекрасен ден ви желая!
Тотка
Няма коментари:
Публикуване на коментар