Sana tu relación

 

Si quieres 

Sanar tu relación de Pareja 

Tienes que Sanar primero 

La relación de pareja 

Que tuvieron tus padres 

De ellos es tu aprendizaje 

Suzy Landa

Sanando Generaciones 

Nuestros padres 

nos trajeron al mundo. 

Si nuestros padres se entendieron

  y se amaron, nos dio la oportunidad

 de aprender lo que es 

el verdadero amor. 

Si nuestros padres no se 

aman ni se entienden, no tuvimos 

esa oportunidad. 

Si nuestros padres 

se amaban y entendían, 

se convirtieron en nuestros 

primeros maestros en cómo amar. 

No nos dieron 

un curso ni clases. 

Su manera de cuidar 

el uno del otro fue el mejor curso.

- Thich Nhat Hanh

 Защо човек не може да живее без лъжи? - защото лъжите действат като буфери, като амортисьори. 

Лъжите действат като смазка, че да нямаш непрекъснато търкания с хората. 

Ти се усмихваш и другият се усмихва - това е смазка. 

Може да се чувстваш гневен вътрешно, може да си пълен с ярост, но продължаваш да се усмихваш на жена си: „Обичам те". 

Ако изразиш яростта, ще си имаш неприятности.

Но помни, че докато не можеш да изразиш яростта си, никога няма да разбереш как да изразиш любовта си. 

Човек, който не може да бъде гневен, не може да бъде и любящ, защото той трябва толкова много да потиска гнева си, че става неспособен да изразява каквото и да било друго - защото всички неща вътре в твоето същество са свързани заедно, не са отделени.

Между гнева и любовта няма разлика - те всички са заедно, смесени едно с друго. 

Това е една и съща енергия. 

Ако потиснеш гнева, трябва да потиснеш и любовта. 

Ако изразиш любовта, ще се изненадаш - гневът също се надига заедно с нея. 

Или потискай всичко, или всичко ще трябва да се изрази. 

Трябва да разбереш тази аритметика на твоето вътрешно органично единство.

Или изразяваш, или потискаш.

Всичко.

Изборът не е в това да можеш да потиснеш гнева, а да изразиш любовта - тогава любовта ти ще бъде фалшива, защото няма да има никаква жар, няма да притежава качеството на топлината. 

Тя ще е просто маниерност, нещо кротко, и ти винаги ще се страхуваш да навлезеш по-дълбоко в нея. 

Хората само се правят, че обичат, защото от тях се очаква да обичат. 

Те обичат децата си, обичат съпругите или съпрузите си, любовните си партньори, приятелите си, защото от тях се очаква да вършат определени неща.

Те изпълняват тези неща като че ли са някакви задължения. 

В това няма празнуване.

И е много тъжно. 

Ошо

Лечебната сила на миналото - Бертолд Усамер

 Прекъснатото движение - Въпреки че много заплитания се коренят в системата на предците, не всички проблеми в живота са нейно следствие. Има една причина, на която е добре да се обърне внимание – прекъснатото движение на "протягане", която Берт Хелингер подробно описва.

Всяко дете изпитва нужда да "протегне ръце" към майка си и баща си, за да намери любов, закрила и сигурност. 

Ако детето е преживяло ранна раздяла с родителите, било е отхвърлено или емоционално наранено от тях, това негово желание се прекъсва рязко и грубо.

Да речем, че дете на година и половина е било прието в болница за три месеца. То е било далеч от дома и родителите рядко са идвали на свиждане. Детето е претърпяло емоционален шок от това отделяне. След преживяното то вече няма достатъчно доверие да последва спонтанния импулс да протегне ръце към майка си и баща си. 

Естественото движение на "протягане" е било прекъснато. 

Силният копнеж по родителите остава, но тези чувства вече се превръщат в тъга и болка, гняв и фрустрация. 

На човек, преживял нещо подобно като дете, често му е трудно да обича напълно, когато порасне. Той зацикля в пространството между копнежа и отрицателните чувства, свързани с него. 

Често несъзнателно провокира отхвърлянето, което тайно очаква. 

Непрекъснато се тормози от тъга, болка, гняв и неудовлетвореност. 

Тези чувства могат да продължат до безкрай, a човек да си изкарва гнева върху възглавници по време на терапевтични сесии, без гневът му да намалее или изчезне. 

Това е така, защото яростта е вторично чувство – първичното е силното желание да бъдеш близо до другите.

Осъществяването на това "протягане" е лечебно. 

В подобни констелации Хелингер сяда срещу клиента и му позволява да се върне назад до момента на шока от отделянето. 

След това му казва да протегне ръце и да каже "моля". 

Трогателно е да се види колко трудно може да бъде това за засегнатия човек – болката и разочарованието от случилото се в миналото са извънредно силни. 

Когато молбата – това "моля" – бъде произнесено, терапевтът може (като представител на майката или бащата) да прегърне клиента и да го задържи в обятията си. 

Така "протягането", което е било прекъснато толкова дълго, става завършено. 

Желанието е осъществено. 

Когато това се случи, старите негативни чувства се разсейват.

Из "Лечебната сила на миналото", Бертолд Улсамер

Галя Мутафова психолога

 Повече питайте и се интересувайте от човека. По -малко говорете и проповядвайте. Вашият опит е ваш опит, вашите вярвания са ваши вярвания, вашите начини са ваши начини....

Да помагаме на човека тихо да намери собственият си глас.

Да му помогнем да мине през собствената си гора от объркване, за да открие собствената си светлина.

Да бъдем придружители....

За мен е важно да си припомням всичко това!

Да се завръщам към същината на нашата работа.

Защото в шума на " изявите", можем да станем много шумни и марко чуващи...

Много клиширани и малко възприемчиви...

Много " можещи" и малко отворени за новото...

 

EL CAMINO DEL AMOR: LOS 11 PASOS:

1. Primero, contigo mismo. Sólo cuando estás bien contigo mismo puedes estar bien con los demás.

2. Manejar la soledad. Sólo cuando manejas tu soledad puedes manejar una relación. 

3. Sólo se da lo que se tiene. Necesitas valorarte para valorar, quererte para querer, respetarte para respetar, y aceptarte para aceptar, porque nadie puede dar lo que no tiene. 

4. Paz interior. Ninguna relación te dará la paz que tú mismo no crees en tu interior. 

5. Fantasía que genera frustración. Pretender que otra persona nos haga felices y llene todas nuestras expectativas es una fantasía que sólo trae frustraciones. 

6. Autonomía. Ninguna relación te brindará felicidad que tú mismo no construyas. 

7. Autosuficiencia. Sólo podrás ser feliz con otra persona cuando, bien convencido, seas capaz de decirle: "No te necesito para ser feliz". 

8. Independencia Sólo podrás amar siendo independiente hasta el punto de no tener que manipular ni manejar a los que dices querer. 

9. Requerimientos. Para amar necesitas una humilde autosuficiencia, autoestima, y la práctica de una libertad responsable. 

10. Autoestima y madurez. Ámate a ti mismo, madura, y el día que puedas decirle a esa otra persona "Sin ti me la paso bien", ese día estarás preparado para vivir en pareja. 

11. Compartir. Dos personas que vivan en pareja podrán ser felices sólo cuando se hayan unido para compartir su felicidad, no para hacerse felices la una a la otra. 

"Dos personas se aman únicamente cuando son capaces de vivir la una sin la otra, pero deciden vivir juntas"

 M. Scott Peck

Енергиен разчет

 Може да измените ситуацията около себе си само, ако се промените вие самите. Първото, което трябва да направите – да се откажете от желанието си да управлявате ситуацията. 

***

Искате ли да ви дам съвет как да бъдете здрави и да живеете дълго? Никога към никого и към нищо не предявявайте претенции. Нито към съдбата, нито към Бог, нито към миналото, нито към хората. Външно се дръжте както си искате, но вътрешно – всяка ваша претенция задейства програма за унищожение към този, към който я отправяте. Клетката не отправя претенции към организма, изхождайки от личните си интереси. Не може, защото това е програма за разпад на организма. Такава клетка се откъсва от останалите и се разболява.

Започнете с усещането, че всяка секунда всичко, което е около вас, може да изчезне, че любимият ви човек може всяка секунда да ви предаде, да си тръгне, да ви оскърби или да умре. Че във всяка една секунда може да умрете и вие. Тогава претенциите ще отстъпят и ще остане само любовта. Вашето чувство за любов не трябва да зависи от нищо.

Който и да е метод на лечение, който не се опира на духовното развитие на човек, води до деградация.

Сергей Лазарев

Берт Хелингер

 ❗️❗️❗️Неосъзната идентификация с по-ранен партньор на родителите - не рядко срещано заплитане.

Клиент: Как е възможно дъщерята да се идентифицира с предишна жена на бащата, като дори не я познава?

Хелингер: Не е необходимо да се познават лицата, с които човек се идентифицира❗️❗️❗️

Защото натискът, който води към идентификация, идва от системата и той действа, без човек да знае нещо за лицата, които представлява. 

Щом е имало предишна интензивна връзка на бащата с друга жена (приключена по не добър начин, неуважавана, изключена), може да се предположи, че дъщерята ще подражава на тази жена и че ще представлява тази жена в семейството, без да го забелязва. 

Ако е имало предишна интензивна връзка на майката с друг мъж, може да се изходи от това, че някой син ще подражава на този мъж и ще го представлява в семейството, без да забелязва. 

Така дъщерята става съперничка на майка си, без и двете да знаят защо, а синът става съперник на баща си, без да знаят защо. 

Натискът върху дъщерята да представлява, чрез идентификация, предишна жена или любима на баща си, отслабва, когато майка й почита предишната жена като предишна и застава осъзнато между нея и мъжа, и го възприема изцяло като свой съпруг. 

Независимо обаче как майката се отнася към предишната жена или приятелка на мъжа си, дъщерята може да се освободи от идентификацията, веднага щом я осъзнае и каже на майка си, макар и само вътрешно: 

"Ти си моята майка, а аз съм твоята дъщеря. Само ти си истинската и важната за мен. С другата нямам нищо общо." 

И когато каже на бащата, макар и само вътрешно: 

"Това е моята майка и аз съм нейна дъщеря. Само тя е истинската за мен. С другата нямам нищо общо."

И тогава дъщерята може да обича майка си като своя майка, а майката да обича дъщеря си като своя дъщеря, без да я чувства като своя съперничка. 

Тогава дъщерята може да се обърне и към бащата и да го обича като свой баща, а бащата да се обърне към дъщерята и да я обича като своя дъщеря, без да вижда в нея предишната жена или любима.

Същото важи за сина. Натискът върху него да представлява, чрез идентификация, предишен мъж или любим на майката отслабва, когато бащата почита предишния мъж като предишен и все пак застава между него и жената осъзнато и я приема изцяло като своя жена. 

Обаче независимо как бащата се отнася към предишния мъж или любим на майката, синът може независимо от това да се освободи от идентификацията, щом я осъзнае, при което казва на бащата, макар и само вътрешно: 

"Ти си моят баща и аз съм твоят син. Само ти си истински за мен. С другия нямам нищо общо." 

И когато каже на майка си, макар и само вътрешно: 

"Той е моят баща и аз съм негов син. Само той е истински за мен. С другия нямам нищо общо."

Тогава синът може да се обърне към бащата и да го обича като свой баща, а бащата може да се обърне към сина си и да го обича като свой син, без да се страхува в негово лице от съперник. Тогава синът може да се обърне и към майката и да я обича като своя майка, а майката може да се обърне към сина си и да го обича като свой син, без да търси или вижда в него предишен мъж или любим.

Неосъзнатата идентификация с предишен партньор на родителите води понякога до психоза, особено ако синът трябва да представлява предишна жена на бащата, защото няма на разположение момиче за тази цел, или когато дъщерята трябва да представлява предишен мъж на майката, защото няма на разположение момче за това. 

Берт Хелингер, из “Закони на Любовта”

 22 ETAPAS DE LA RELACIÓN ENTRE UN EMPÁTICO Y UN NARCISISTA

1. El empático se siente atraído por un narcisista. Su relación comienza. El empático ama profunda e incondicionalmente. Se sienten emocionalmente satisfechos a pesar de que el narcisista no juega ningún papel en el desarrollo de un vínculo más fuerte. El empático se siente satisfecho y piensa que su amor es correspondido sólo por estar alrededor del narcisista.

2. El empático tiene la falsa noción de que finalmente ha encontrado el tipo de amor que la gente no encuentra ni una sola vez. Narcisista afirma esto creando una ilusión que lleva al empático a creer que lo que tiene es especial. El empático siente un vínculo profundo que es casi imposible de romper.

3. A veces parece que el narcisista quiere esta relación tanto como el empático. En realidad, lo que quieren es alguien que invierta su tiempo, energía y amor y que tenga el control total.

4. A medida que pase el tiempo, el narcisista hará que el empático se sienta débil, desconfiado y desprovisto de la capacidad de hacer incluso las cosas más sencillas. El narcisista nunca lanzará un ataque abierto, sino que usará afirmaciones como “no quiero hacerte daño, pero…” para señalar alguna deficiencia. Tratarán de hacerse cargo de todo lo que simboliza el control, como el manejo de las facturas o la toma de decisiones sobre las compras. La empatía será menospreciada por sus intereses y muchas de las cosas que forman su identidad. Poco a poco, el empático empieza a creer que son menos capaces y que “necesitan” a alguien como la persona de su vida. Tienen la idea de que nadie los querría.

5. Para un empático, esta relación lo será todo ya que son ellos los que están enamorados. Por amor, siempre querrían calmar y animar al narcisista, hablar con ellos, ayudarlos y hacer lo que sea que les haga sentir bien. Los narcisistas se proyectan como víctimas de su pasado, de sus relaciones y de las circunstancias. Los empáticos son dadores; tratan de compensar todas las cosas desafortunadas que le han pasado al narcisista.

6. El empático tiene un corazón bueno y claro y no puede imaginar que las heridas profundas y no resueltas del narcisista no sean las mismas que las suyas. Sanar esas heridas es diferente de las suyas.

7. La relación es todo sobre el narcisista. El empático se da cuenta de esto lentamente, y llega un momento en que siente miedo de hablar o de luchar por sus necesidades y deseos. En su intento de complacer no quieren expresar sus verdaderas necesidades. Prefieren ser agradables que dar razones para que no les gusten. Pero, en secreto, no son muy felices.

8. Cuanto más devoción, amor, cuidado, afecto y esfuerzo pone el empático en la relación, el narcisista se siente completamente en control sobre la relación. El empático baila literalmente al son del narcisista. Mientras el empático siga apaciguando al narcisista, es imposible detectar ningún problema en la relación. El problema ocurre cuando la empatía finalmente alcanza el punto de ruptura.

9. Finalmente, el empático levanta la voz porque ya no puede seguir el ritmo de las formas de represión del narcisista. Día tras día sus necesidades emocionales permanecen insatisfechas. Esto sucede porque desde el principio de la relación han creído que las necesidades emocionales de su pareja son lo único que importa. Cuando finalmente entienden que su bienestar también importa, y hablan, parecen egoístas. Al narcisista no le gusta.

10. El narcisista es un buscador de atención. Se sienten satisfechos cuando la gente se preocupa por ellos. Sus necesidades nunca pueden ser satisfechas, nunca. Pueden mudarse a otro lado, abrir un nuevo negocio, viajar alrededor del mundo, involucrarse en nuevas actividades creativas, etc., pero nunca serán felices. El empático no es consciente de este hecho.

11. Cuando el empático finalmente hace estallar algo como “Mis sentimientos también importan”, el narcisista se apresura a llamar al empático “loco”. Los llaman demasiado dramáticos y sus preocupaciones infundadas. Este tipo de comportamiento despectivo es la táctica que utilizan para ganar control sobre la mente del empático.

12. El empático se confunde. Por qué se han comportado así, está más allá de su comprensión. Comienzan a culparse a sí mismos y se preguntan si son dignos de ser amados por alguien.

13. En este punto, el empático no es capaz de entender que están siendo manipulados. Su pareja ha doblado todo a su alrededor para crear una visión retorcida de las circunstancias. Puede haber cualquier cosa a su alrededor que les haga saber la verdad de que son ellos los que están “bien” y que su pareja es la que está tremendamente “mal” y es malvada.

14. El empático tratará de comunicarse con el narcisista con toda sinceridad. El narcisista, sin embargo, justificará su comportamiento y echará la culpa.

15. Es normal sentirse perdido, confundido y herido. Pero a pesar de todo lo que le rompió el corazón, el empático tendrá que estar tranquilo y hacer una autoevaluación para descubrir cómo se volvieron tan indefensos. Así es como empezarán a transformarse.

16. El empático sabrá que son por naturaleza sanadores. Tienen la fuerza interior para ayudar a los demás de la manera correcta, a veces como un deber y a veces cuando la vida los lleva a tales situaciones.

17. El empático tiene que darse cuenta de la amarga verdad de que no todos merecen su amor, cuidado y afecto. No todos los que parecen afligidos e infelices están revelando su verdadero yo. Hay algunas personas que tienen motivos siniestros y tienen un punto de vista muy diferente hacia las relaciones y las personas que ellos. No se puede confiar en todas las personas de las que se enamoran tan rápidamente.

18. En esta situación, el empático debe darse cuenta de que ellos también están en una situación muy mala, algo de lo que siempre habló el narcisista en su vida. Pero, en su caso, sería diferente. Ellos harían esfuerzos positivos y se sanarían a sí mismos. El narcisista no lo hará.

19. Para el empático esto será un doloroso despertar. Aprenderán de la experiencia para seguir adelante.

20. El narcisista continuará como si nada hubiera pasado y son completamente inocentes. No recordarán ni por un momento que alguien los amó tan profunda e intensamente. No recordarán el poderoso lazo que una vez tuvieron con alguien y se irán a buscarlo a otra parte. Llegará un momento en que sabrán que no pueden conectarse consigo mismos ni con otras personas.

21. El narcisista seguirá adelante. Con el tiempo encontrarán otra víctima.

22. El empático será más fuerte, más sabio y más cauteloso con respecto a quiénes le dan tiempo, afecto y amor

 LA VERDADERA INFIDELIDAD

La infidelidad suele limitarse a la pareja, sin embargo la infidelidad más dañina es la que perpetramos hacia nosotros, pues la relación mas importante que tienes, es la relación contigo mismo, las demás son secundarias y su calidad depende de la calidad de la primera, sólo son un reflejo del amor que te das o del que te niegas.

En muchos casos no somos conscientes de que estamos viviendo está situación, pues se nos hace normal ir en contra de nosotros en pos de los deseos y expectativas de los demás, pues en el fondo tenemos un miedo muy grande a ser rechazados, excluidos y juzgados.

La infidelidad nos sume en un estado de incongruencia, y la incongruencia deriva en depresión, cansancio, enfermedad, hartazgo, confusión, sensación de falta de propósito y fracaso.

¿Cómo se si me estoy siendo infiel?

- Me pongo en segundo lugar

- Me sacrifico pensando que es amor

- Me obligo a estar en lugares que no quiero

- Me obligo a hacer cosas que no deseo

- No me permito expresar mis talentos

- Sigo guiones familiares aunque mi camino sea otro

- Prefiero complacer a otros aunque eso me cause conflicto

- Pagaste el gimansio y no fuiste

- Me comparo con otros y me critico

- Vives endeudado y no disfrutas tu dinero

- No cumplo con las promesas que me hago

- Me autosaboteo para luego culparme y juzgarme

- Quiero resultados positivos, pero me aferro a mis pensamientos y dinámicas negativas

- En mi lista de cosas valiosas, la disciplina y la constancia ocupan los últimos lugares.

- Me la paso buscando culpables, de aquello que yo he atraído a mi vida

- Me parece una tarea imposible prestarme cinco minutos de atención, para practicar o buscar herramientas que alimentan mi espíritu, pero puedo desvelarme viendo una serie completa o pasar horas distraído en cosas que no me aportan nada.

- Genero tolerancia al dolor, en lugar de buscar la paz y la sanación.

Tienes el derecho, y más que el derecho, el deber de hacer tu propio camino, en congruencia con tu corazón, pues cada quién viene a crear su propia historia, a aprender sus propias lecciones, pierde el miedo a seguir tu propio camino, no traicionas a nadie si eliges hacer las cosas distinto, a la única persona que puedes traicionar es a ti cuando no escuchas la voz de tu ser.

 

TIENES LA PAREJA PARA LA QUE TE ALCANZÓ.

En una pareja nadie es víctima de nadie, siempre somos cómplices como aquella frase que dice "aceptamos el amor que creemos merecer"

En la mayoría de los casos es casi una regla que todos se sienten víctimas de las carencias y de los defectos del otro.

Y los terapeutas suelen confrontar con dos preguntas: ¿para qué estás casado con esa persona y para qué sigues con alguien que defines como neurótico y limitado? 

Abróchense los cinturones, que aquí viene la respuesta: es para la que te alcanzó y porque tienes lo que crees que mereces.

Si les hubiera alcanzado para más, estarían con alguien valioso, pero, ¿quién les correspondió?

¿Recuerdas la canción que dice: “que la chancla que yo tiro no la vuelvo a lenvantar”? . Imagínate casarte con la versión emocional de una chancla. ¿Quién se va a animar a levantarla, ¿un zapato fino y distinguido? Obvio no. ¿Entonces quién? Claro, pues otra chancla.

Las chanclas siempre vienen en pares. ¿Cómo se vería una persona calzando en un pie una chancla y en otro un zapato espectacular? . Un poco ridícula, ¿no? Pues lo mismo ocurre con la pareja: resulta impensable ver a un/a cavernícola/histérica/misógino/interesada con una persona sana que se respeta a sí misma.

Quienes no tienen capacidad de autocrítica para reconocer sus propias carencias, se sienten víctimas de los defectos del otro, en quien proyectan su propia “chancludez”. En lugar de utilizar su energía para mejorar, despotrican contra los defectos de la chancla que ven reflejada en el espejo de enfrente y que no es sino su propia imagen. Si la chancla insiste en que merece caminar al lado de una exquisita zapatilla de cristal, se va a llevar una gran desilusión porque su bajo perfil solo le alcanzará para otra chancla.

Esto me recuerda un cuento titulado “La perfección”.

Nasrudin conversaba con un amigo.

-Entonces, ¿nunca pensaste en casarte?

-Sí pensé-respondió Nasrudin.

-En mi juventud resolví buscar a la mujer perfecta. Crucé el desierto, llegué a Damasco y conocí a una mujer muy espiritual y linda, pero ella no sabía nada de las cosas de este mundo. Continué viajando y fui a Isfahán. Ahí encontré una mujer que conocía el reino de la materia y el del espíritu, pero no era bonita.

Entonces resolví ir hasta El Cairo, donde cené en la casa de una moza bonita, religiosa y conocedora de la realidad material.

-¿Y por qué no te casaste con ella?

-¡Ah, compañero mío!, ¡lamentablemente ella también quería un hombre perfecto!

La mujer perfecta es una “princesa”, mientras que el hombre perfecto es un “príncipe”. Nasrudin carecía de capacidad de autocrítica y se creía uno de ellos hasta que apareció una verdadera princesa en su vida que lo enfrentó con la dolorosa realidad: no le alcanzaba para una mujer perfecta porque él no era un hombre perfecto.

EN LUGAR DE IR POR LA VIDA BUSCANDO A LA PERSONA IDEAL, TENEMOS QUE TRABAJAR EN SER LA PERSONA IDEAL: O SEA, EN NUESTRA AUTOESTIMA.

Sin autocrítica no aprendemos nada de la experiencia. Según nosotros, nos separamos porque la pareja no supo hacernos felices. ¿Y luego qué? Decimos que terminamos la relación por culpa de las cucarachas del otro y nos llevamos las nuestras en lugar de preguntarnos qué tuvimos que ver en el fracaso.

Si la pareja es una zona de desastre afectiva, no puede generar la integridad emocional de las nuevas generaciones. ¿Te imaginas la maravillosa herencia, la espléndida formación que reciben los hijos que tienen el privilegio de presenciar cómo sus padres resuelven sus diferencias sin ponerse a la defensiva, sin culparse el uno al otro, sin descalificarse mutuamente; que son capaces de reconocer y aceptar -sin que eso los altere- la falla que les corresponde?

Hay que construir una cultura de capacidad autocrítica, para que a todos nos alcance para la pareja que queremos.

¿A ti para que te alcanzó?.

Todos los créditos al autor.

 РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ЛЮБОВТА И ПРИВЪРЗАНОСТТА 

Привързаност е, когато искаш човек да те направи щастлив и да ти даде това, което искаш.

Това е чувство на зависимост: "Не мога без теб", "без теб животът ми е безсмислен", "ти ме правиш щастлив"...

Когато има привързаност. Това е илюзорно състояние на ума. Няма свобода освен зависимост.

Във връзка на привързаност човекът има нужда от другия, за да го допълва, да запълва вътрешната му празнота, и да му дава всичко, от което има нужда, защото вътре има голяма празнота и много страдание.

Когато вместо привързаност, в двойката има любов, най-важното нещо е "Да пожелаеш другия да е щастлив".

Каквото и да става, каквото и да решава, дали да е с нас или не, истинската любов иска само щастието на другия.

Няма зависимост, защото всеки е извор на любов, нито един не запълва празнотата на другия, защото всеки е пълен с любов, и тогава я споделя.

Във връзката на любовта има свобода, има разширяване на съзнанието. Това е взаимопомощ за духовния път на двете души, които споделят любов.

Да се влюбиш не означава да се привържеш. Психично е, егоцентрично, няма зрялост, има емоционален недостиг и търсиш другия, имаш нужда от другия, за да те напълни и направи щастлив.

Когато си влюбен, губиш себе си. Това е загуба на съзнание, защото живеете в напълно илюзионно състояние, на егото.

Вместо това, когато си влюбен, има любов като способност за разбиране, няма его, няма ум, само любов от сърцето, душата, и можеш да бъдеш с другия човек, и в самотата, защото да бъдеш пълен, да бъдеш източник на светлина и любов, не ти трябва другия да те напълни. Това, което правиш, когато има истинска любов, е да я дадеш на другия, за да го направиш щастлив.