Вирусът на нещастието: как да защитите вътрешната си тишина и да спрете веригата на разрушението. Светът е заразен от вируса на нещастието. Това не е метафора или преувеличение. Това е реалност, която е станала толкова обичайна, че вече никой не я забелязва. Хората с вътрешна празнота, с болка, която не намира изход, унищожават себе си и хората около тях. Те не са непременно гневни, не винаги крещят или са агресивни. Болката им често е прикрита от усмивки, от грижи, от външно благополучие. Но под този слой е скрито острие, което наранява. И ако не се научите да я виждате, ако не изградите своите граници, тяхната болка ще се превърне във ваша болка. А с нея ще дойде и разрушението.
Тази верижна реакция се разпространява като вирус, заразявайки всичко около вас. Ако й позволите да навлезе в живота ви, тя ще отрови не само вас, но и тези, за които ви е грижа. Болката няма граници, освен ако вие не ги поставите.
Границите са вашият щит. Често се страхуваме от думата "граници". Тя звучи студено, като стена, като раздяла. Но в действителност границите не са за отблъскване, а за запазване. Запазване на себе си, на своята тишина, на своята яснота. Става дума за грижа - за себе си и за хората около вас. Когато изграждате граници, казвате на света: "Виждам болката ти, но няма да й позволя да ме унищожи".
Не можете да излекувате всички. Това не е ваша работа. Но можете да излекувате себе си. И това е началото.
Какъв е правилният начин да поставяте граници?
1- Поставяйте границите спокойно и уверено. Гневът само налива масло в огъня и токсичният човек може да го използва срещу вас. Просто кажете, без да обвинявате: "Боли ме, когато правиш това. Не искам повече да се примирявам с това." Вашата спокойна увереност говори сама за себе си.
2. Не се страхувайте от загуба. Хората могат да си тръгнат, ако поставите граници. Това е нормално. Много по-лошо е, ако останат и продължат да нарушават живота ви. Бъдете последователни: границите работят само, ако вие самите не ги нарушавате. Ако кажете "не", придържайте се към него.
3 - Когато става въпрос за близки хора, сведете до минимум контактите. Това не е агресия, а грижа за себе си. Приемете, че човекът може да е токсичен и намалете комуникацията до минимум. Това не само ще предпази вас, но и ще му даде възможност да осмисли поведението си и да преоцени ценностите си.
4. Справете се с вашите отключващи фактори. Не бъркайте личните си травми с действителните нарушения на границите. Понякога дискомфортът е вътрешно ехо от минало преживяване, а не токсичност на друг човек. Задавайте си въпроси, анализирайте чувствата си и действайте съзнателно.
Какво защитавате, като изграждате граници?
Вашата вътрешна тишина. Тя е в основата на всичко. Без нея няма яснота, няма радост, няма истински живот. Когато защитавате границите си, не се затваряте от света, а се отваряте към него. Създавате пространство, в което болката не може да се размножи, където можете да дишате, където енергията ви остава ваша.
Така защитавате не само себе си, но и близките си. Границите не са просто бариера, те са бариера със смисъл. Това е мястото, където вирусът на нещастието спира. Мястото, където му казвате: "Повече няма да минеш".
Какво се случва, когато поставите граници?
Прекъсвате веригата на разрушението. Създавате пауза, в която нараненият човек може да се замисли за първи път. Може би ще осъзнае, че действията му не дават резултат, че манипулациите и натискът му не водят до никъде. Може би ще види болката си. А може би няма да го направи. Но това вече не е ваша отговорност.
Не можете да промените другия човек. Но можете да промените себе си. Можете да държите болката далеч от живота си. Това не е жестокост. Това е грижа. За себе си. За тези, за които ви е грижа. За света, в който живеем.
Границите са грижа. Когато изграждате граници, не казвате: "Не те обичам". Казвате: "Аз обичам себе си." Това е вашата защита, вашата яснота, вашето спокойствие. Това е вашият начин да бъдете честни със себе си и със света.
Не спасявате света, като поставяте граници. Вие просто запазвате това, което е важно. Съхранявате себе си, за да бъдете цялостни, силни, да бъдете някой, който може да дава любов на онези, които са готови да я получат.
Светът винаги ще бъде пълен с болка. Но вашият свят е ваша отговорност. Запазете своята тишина. Запазете себе си. Станете този, който прекъсва веригата.
С любов и разбиране
©️ Надежда Димитрова
Няма коментари:
Публикуване на коментар