събота, 19 октомври 2024 г.

Във всеки момент отварям вратата на любовта и единството

 


Утвърждение на деня : 

Приемам мъдростта на Колелото на съдбата, като осъзнавам, че всяко завъртане носи нови възможности и уроци. 

Във всеки момент отварям вратата на любовта и единството, позволявайки на тази светлина да проникне в живота ми. Аз съм Творецът на моя опит с безкрайна сила да създавам моята реалност.


С всяко вдишване приемам висшия закон, който направлява стъпките ми. Приемам предизвикателствата, които животът поставя пред мен, знаейки, че те ме водят към израстване и самоосъзнаване. В този процес се свързвам с универсалната енергия, осъзнавайки, че "Едно е всичко и всичко е едно".


Излъчвам любов и хармония и моите мисли, думи и действия отразяват това единство. Избирам да бъда в потока на изобилието и радостта, като приемам, че всичко, което правя, е част от по-голямото цяло. Пускам страха и съмненията, знаейки, че съм защитен и воден от по-висша сила.

Амин!!! 🔥

Maya Kirilova 

Днес започвам нова връзка с изобилието


 .....💕 ,,Аз ( трите имена) , днес започвам да създавам нова връзка с изобилието. Парите са добри, чисти и полезни за моят растеж, реализация и благополучие 

Изобилието носи положителни неща в живота ми. Успехът, който имам носи изобилие, богатство и щастие за мен, близките ми и хората около мен. Аз съм проспериращ човек . Имам изобилие. Парите се увеличават всеки ден, там ,където ги инвестирам. Успехът и изобилието ме съпътстват тук, сега и винаги. Искам разрешение от моите родители, баби,дядовци и предци отначалото на моят род, които са имали трудности поради липса на пари ,да ме благословят и да ми дадат разрешение да живея в любов и изобилие. Вселената заговорничи в моя полза. И преди всичко  - всичко с любов носи изобилие и наслада в живота ми. " 💕

 Maya Kirilova 

Мускулите ни имат нужда .....Душата ни също ...

 


Мускулите ни имат нужда да бъдат разкъсани, за да пораснат. Защо за душата ни да е различно? 


Когато искаме да имаме по-големи мускули, ние тренираме, за да причиним процеса на хипертрофия - през повтаряне на упражнения, ние напрягаме мускулните ни влакна, което нарушава тяхната цялост. 


Увеличавайки тежестта и/или повторенията на упражненията, ние увеличаваме стреса върху мускулите ни, което създава микроскопични разкъсвания в тях, които биват "поправени" от тялото ни. 


Ние сме свикнали с всекидневните ни активности и затова те не създават повече мускули. Да седим в зоната си на комфорт не ни помага да растем. Не ставаме физически по-силни, когато галим котка, чатим по телефона, работим на компютъра или гледаме телевизия.


За да растат мускулите ни, има нужда да тренираме с прогресивно по-големи тежести, отколкото сме свикнали. 


В последната констелационна група, която имах в Пловдив си мислех, че това е същото и за нашата душа. За да стане по-силна тя, има нужда да се срещне с предизвикателства и болка. 


Както казват: за да се отвори едно сърце, първо трябва да се разбие. така че от пукнатините да излезе светлината му. 


В главата ми излиза следната картина: представям си душата ни като едно тяло създадено от светещи мускули. Колкото повече сме се срещали с предизвикателства, стрес и болка, толкова по-големи и светещи са тези мускули и толкова по-големи тежести може да носим. 


Ако не излизаме от зоната си на комфорт, нашите "духовни мускули" атрофират: те стават по-малки. Ние залиняваме вътрешно. Спираме да сме в добра форма. Психиката ни започва бавно да "умира". 


Формулата, която съм чувал е "развивай се или умри". Това е закон в природата. Биологичните видове, които не се адаптират към средата си и не се развиват, изчезват. 


Хората сме най-адаптивния животински вид и точно заради това сме и най-напредналия такъв. Нещото е, че в съвремието ние живеем много по-комфортен живот от този, който нашите предци са живяли. Няма нужда да се адаптираме, за да оцелеем. Може да се пуснем по течението и да живеем на автопилот. 


Може да бягаме от предизвикателствата дълго време без да усетим последствията от това. 


Ако искаме да пораснем и  да станем по-силни вътрешно, има нужда да активираме процеса на "духовна хипертрофия". Тоест доброволно да срещнем предизвикателните неща. Сами да излезем от зоната си на комфорт. 


Така, когато животът ни предостави наистина тежките неща (загубата на близки хора, силно стресови ситуации, големи травматични събития и т.н.), ние ще имаме "духовни мускули", с които да носим тежестите. 


Ако пък през целия ни живот сме си седяли пред телефона, телевизора и компютъра и не сме излезли от вкъщи, за да потренираме душата ни, големината на житейските трудности ще ни събори на земята и може никога да не се изправим, защото не сме се научили как да бъдем истински силни.


- Емил Стратев

петък, 18 октомври 2024 г.

Постоянната липса на енергия Семейни констелации с Емил Стратев

 




Когато сте пробвали всичко - да се наспите, да пиете по няколко кафета на ден, да съхранявате енергията си по всякакви начини, да промените диетата си, да тренирате 5 пъти на седмица и все още усещате, че нямате енергия, погледнете назад в миналото на семейството си. 


Постоянната липса на енергия може да идва от идентификация с някой мъртъв човек (умрял при особени обстоятелства) от семейната ни система. 


Ние сме свързвани с тези хора и понякога сме идентифицирани с тях. В констелация виждаме това, когато нашия представител легне при мъртвите. На едно ниво ние искаме да умрем, за да отидем при тях или защото те имат нужда да бъдат видяни и зачетени. 


Освен липсата на енергия, ние може да прояваме в живота си силен импулс към смъртта. В тази графа влизат някои от хората, обичащи високоадреналинни спортове, в които постоянно си на ръба на смъртта. 


Алкохолизмът и зависимостта от наркотиците също могат да се разгледат от тази гледна точка. На едно ниво не искаш да си тук и затова взимаш субстанция, която те изкарва от тази реалност. 


Някои от хората, които се самоубиват или правят опити за това, също може да са свързани с някой умрял от тяхното семейство. Тук не говорим умрял по естествени причини, а при травматично събитие - примерно убит във война или при други обстоятелства, човек загинал внезапно при инцидент, родител починал, когато децата му са били малки и т.н.


Всички тези хора имат мястото в нашата семейна система и в нашите сърца. Ако искаме да си върнем енергията, първо има нужда да си ги спомним и да ги почетем в нас. 


-Емил Стратев

Подобряване вътрешната картина за родителите ни

 


Подобряването на взаимоотношенията с родителите идва от промяната на вътрешната ни картина и история за тях.


Връзката ни с тях се вижда от действията ни, но живее в главата и сърцето ни. Нашите поведения към тях се трансформират, когато променим начина, по който ги виждаме.

 

Не е нужно в ежедневието да правим неща към родителите ни, за да подобрим връзката си с тях. Не е нужно да имаме контакт с тях или те да са живи.  


Хората живеем в истории. Нашият живот и начина, по който възприемаме себе си, околните и целия свят, зависи от историята, която си разказваме в главата. 


Ние не можем да видим обективната реалност такава, каквато е. Затова живеем в субективна такава. 


Това, което си мислим, че сме, това, което си мислим, че другите са, това, което си мислим, че светът е, това, което си мислим, че са нашите родителите, всичко това е само част от истината. Ние нямаме цялата картина. Не знаем цялата истина. 


Истината е по-голяма от нас и ние нямаме сетивата, да я възприемем изцяло. Това, което може да направим е да разширим вътрешната ни картина, така че тя да включва повече. 


Хората използваме два главни инструмента, за да се докоснем до истината: науката (която дава обективните факти) и историите (които насочват моралния ни компас).  


Хората са започнали научните търсения около 3000 години преди Христа. Спори се кога е започнала модерната науката, но тя е на не повече от няколкостотин години и е много по-млада от историите, които нашите предци са си разказвали в продължение на десетки хиляди години. 


В научния метод създаваме хипотези (които са предположения за това как работи света), които тестваме през експерименти, даващи доказателства, които подкрепят или отхвърлят хипотезата. 


Когато получим доказателства, подкрепящи хипотезата, ние знаем, че сме по-близко до обективната истина. 


Науката е дала изключително много на целия свят. Благодарение на нея сме толкова развити като цивилизация. Но има едно нещо, което науката не може да ни даде: тя не може да ни каже какво да правим с откритите факти. 


Това, което ни помага да ги използваме са собствените ни ценности. Те идват от историите, които са ни разказвали като малки и историите, които си разказваме в настоящето. 


Религиите са добър пример за това. Те представляват истории, зад които седи определена ценностна система. Затова се казва, че във всички религии има истина. Те представляват част от истината. 


Всичко това се свързва с отношенията с родителите ни по следния начин: тези отношения са базирани на историята, която имаме за майка ни и баща ни. 


Имаме вътрешна картина за тях. 


Ние можем да съберем обективните факти от техния живот. Какво им се е случило? Кой ги е отгледал? Загубили ли са рано братя, сестри или някой от родителите си? Какво са преживели като малки? 


Разбирайки контекста на техния живот, ние можем да разширим вътрешната ни картина, което пък променя историята, която си разказваме за тях.


Така може да започнем да виждаме родителите ни не като неналични и лоши, а като хора, които са преживели много и точно заради това носят вътрешна сила. Започваме да виждаме, че те са ни дали толкова, колкото са могли и то е било достатъчно.


- Емил Стратев

сряда, 16 октомври 2024 г.

 ЗАЩО ДА СИ ЛЯГАМЕ И ДА СТАВАМЕ РАНО?


Във всяка секунда в тялото ни протичат определени процеси, като тяхното протичане зависи от фазата на движение на Слънцето. Цялата тази система работи с голяма прецизност. И ние не можем да променим нищо в активността на Слънцето и времето, защото ежедневния режим на човека е строго регламентирано.


В полунощ Слънцето е в най-ниската си позиция, така че по това време трябва да сме в състояние на максимална почивка. Следователно най-доброто време за сън е от 21.00 до 3.00 часа, въпреки че можете да спите от 22.00 до 4.00 часа сутринта, както и от 20.00 до 2.00 часа през нощта.


В какво се състои силата на ранното лягане?


Разумът и умът почиват най-активно от 21 до 23 часа. Ето защо, ако не сте заспали поне в 10 часа вечерта, тогава психичните и интелектуалните ви функции ще пострадат. Тези, които редовно си лягат по-късно от 23 часа, постепенно намаляват умствените си способности. Намаляването на интелектуалната сила не настъпва веднага, така че човек не може да направи паралел между съня и умственото изтощение. Може би вече забелязвате следните признаци на умствена и умствена умора, като намалена концентрация или прекомерно умствено напрежение, повишени вредни навици, намалена воля и повишени нужди от секс, храна, сън и конфликти.


Ако човек не спи от 11 до 1 сутринта, тогава ще пострада активността на прана (жизнената сила), циркулираща в тялото. Последствието от нарушение във функционирането на праната е разстройство на нервната и мускулната система. Симптомите на намалена жизненост са слабост, песимизъм, летаргия, намален апетит, тежест в тялото, умствена и физическа слабост.


Ако човек не спи от 1 до 3 сутринта, тогава емоционалната му сила страда от това. Резултатът е прекомерна раздразнителност, агресивност и антагонизъм.


Ако дейността на човек протича под силно нервно напрежение, тогава, според Ведите, той трябва да спи 7 часа и да става в 4–5 сутринта или дори да спи 8 часа и да става в 5–6 сутринта. сутрин.


Но във всички случаи лягането след 22 часа е вредно както за психическото, така и за физическото здраве.


До какво води неспазването на тези правила, освен вече споменатите нарушения?


Ако човек продължава да пренебрегва правилния дневен режим, той постепенно ще започне да изпитва състояние на депресия и нейното развитие ще стане незабелязано. След 1-3 години депресията се натрупва и усещаме, че цветовете на живота помрачават и всичко около нас изглежда мрачно. Това е знак, че мозъкът не си почива и умствените му функции са изтощени.


Олег Генадиевич Торсунов

 ПОМОГНЕТЕ ЗА ПРЕМИНАВАНЕТО НА ЕНЕРГИЯТА


Скъпи мои, почти всеки ден (особено през нощта) през нас преминават мощни трансмутиращи потоци Светлина. Но не всеки се чувства удобно и лесно да ги приеме.


Може да се почувствате зле и да изпитате различни болки.

Когато потокът от Светлина тече свободно и лесно през тялото, ние усещаме мека и нежна вибрация, леко боцкане, като иглички, или дори любящо течение вътре, лека топлина или, обратно, студ (в зависимост от енергията, която протича )…


Когато потокът от Светлина трудно преминава през тялото, тогава в проблемните зони хората започват да изпитват неприятни и дори болезнени усещания. Кръвното ви налягане може да се повиши, главата ви ще боли, сърцето ви ще ви боли, костите и мускулите ви ще болят, може да почувствате болезнено усукване на енергия в ръцете или краката си...


Какво да правим, ако енергията в тялото заседне някъде и не преминава леко и лесно?


Енергията може да помогне!


Първо благодарете на енергията за помощта. С благодарност премахвате много вътрешни съпротиви и спирате да се съпротивлявате на потока.


Второ, визуализирайте се как помагате на енергията да премине.

Сякаш енергията е река от светлина, която навлиза в горната част на главата ви и тече надолу през цялото ви тяло. Движете се с нея. Преминете през всеки ъгъл, всички органи и системи. Там, където усещате препятствия, представете си, че отмивате всички блокажи, като камъни по пътя. Нежно погладете проблемните зони, сякаш правите енергиен масаж, помагайки на енергията да премине през тях.


Трето, ако ви е трудно да помогнете на енергията да премине сами, тогава потърсете на помощ вашето Семейство на светлината, ангелите пазители и небесните помощници. Те ще ви помогнат да приемете големи потоци от Светлина. Винаги помнете, че не сте сами!


Скъпи мои, поздравете с радост и любов всички трансмутиращи потоци от Светлина и им позволете да трансформират телата ви, правейки ги светещи.


С любов към всички,

Магда Фуния чрез Tatyana Zhitomirskaya

Жлъчката и Аз


 Жлъчният мехур е малък орган, който се намира в дясната страна на корема точно под ребрата и се намира под черния дроб. Това е основно орган за съхранение, който помага при храносмилането на мазнините и помага да се направи жлъчката по-концентрирана, за да се увеличи ефектът й върху мастните клетки.


Намира се в чакрата на слънчевия сплит. Който се намира по дължината на гръбнака ви на около два до три инча над пъпа.

Той се занимава с въпроси на силата на волята, амбицията и действието и е отслабен от всички форми на срам, неудобство и самосъзнание.


Вашият жлъчен мехур се занимава със скрити емоции, скрити мисли, мисли, които пазите само за себе си за това, което чувствате, че другите биха си помислили, защото изпитвате срам и вина, че чувствате и мислите тези неща, колкото повече се опитвате да ги скриете и да ги отречете, отиват по-дълбоко.

Има част от вас или по-скоро вашето его ви казва, че това ще ги направи по-малки, така е по-лесно, но всъщност само влпшава проблема и мисленето и чувствата около него. Оставяйки ви да се чувствате сякаш имате срамна тайна, намалявайки вибрациите ви и оставяйки вашето аурично поле възпрепятствано и уязвимо в този конкретен регион.


Отричането, потискането водят до енергия, която седи тук енергийно и физически (няма разделение), пулсираща, източваща се, изтичаща. Това се отразява на вашия PH баланс, емоционалния ви баланс, способността ви да поддържате пространство за другите и да слушате с отворено сърце. Когато този орган е възпрепятстван така или иначе, ние лесно се подхлъзваме в осъждане и ни е трудно да задържим любящо пространство за другите.


Това е така, защото ние се самоосъждаме. Нашата енергия, нашето мислене могат да бъдат погълнати от тези мисли относно това колко лош човек сме, как не сме обичани или достойни за любов. Лесно можем да заседнем в цикъл, ако го позволим.

Това се проявява ясно при хора, които са склонни към песимизъм, депресия, тревожност, липса на мотивация и т.н. Мислете за това като за малък джоб, който е скрит зад черния дроб, изглежда малък, но може да побере много!!


Саморефлексията и осъзнаването са нещо, което може да помогне за възстановяване на баланса. Колкото повече сте честни със себе си, толкова повече можете да освободите тази енергия, която може да се почувства задушаваща, като лоза, вързана около вас.


Храни като моркови, портокали, лют червен пипер, целина, куркума, краставица, джинджифил, лимони, сол също са полезни. Масажът на корема с прекрасно затоплено масло като аюрведично сусамово масло или масло от авокадо или бадем също е полезно.


Пеенето и/или звуковата терапия помага за движението на енергията нагоре и навън, за да бъде изместена, преобразувана и върната при вас при по-висока вибрация, за да служи на вашето най-висше благо.


Склонността да прекарвате време с „токсични“ песимисти също е знак, че този аспект от вас е възпрепятстван, особено ако са унизителни, обидни или негативни към вас.


Можем да носим много рани от предците тук, както и много „трябва“ по време на работаа или да изучавате какво „другите“ искат да правите или да бъдете. Негодуванието за това, че не отстоявате собствената си позиция и понякога дори не знаете какво всъщност искате за себе си, което води до негодувание към себе си, което засяга нивата на PH.


Себеоткриването, започването да правите неща, които ви озаряват, дори ако това е просто малко хоби, позволява да се почувства радост и светлина, разсейва вътрешното напрежение и позволява да се усети малко мир. Ние сами сме най-суровите си критици, като държим този аспект под контрол (без да отричаме или потискаме), но признаваме и любезно ги успокояваме. Помага да се усети промяната на силата във вашето същество.


Бъдете добре!

Клеър Дийл

неделя, 13 октомври 2024 г.

 ,, ОЧИТЕ ВИ МОГАТ ДА ВИДЯТ НЕЩА САМО НА ВАШАТА ЧЕСТОТА:


 Колкото по-ниска е честотата ви, толкова по-негативно виждате във вашата реалност.


 Колкото по-висока е вашата честота, толкова по-положително виждате във вашата реалност.


 Това е така, защото очите са едновременно приемник и предавател на вашата реалност.


 Всичко се основава на текущата ви вибрация какво предавате и получавате.

 Вие ВИНАГИ виждате само собствения си вътрешен свят, проектиран отвън.

 Първо очите ви проектират вашата реалност от ДУШАТА - ПЛЕКСУС СОЛАР - СОЛ

 По същия начин, по който СЛЪНЦЕТО проектира светлина върху нашата 3D реалност,

 След това очите ви приемат и улавят същата светлина, която излъчва отвътре.

 Така вие през цялото време виждате само това, което е вътре във вас.

 Ако във вас има травма и токсичност, вие ще проектирате това навън.

 Тогава всичко, което ще видите с ОЧИТЕ си, е повече травма и токсичност

 Хората с високи вибрации, истината, местата и нещата ще бъдат невидими за вас.

 Ако възприемате всички мъже/жени като "МАЙНИ",

 Вие просто проектирате своята ТРАВМА върху повърхността на всички мъже/жени.

 Докато не промените подсъзнателните си убеждения и не излекувате травмите си, няма да можете да ВИДИТЕ ДОБРА ЖЕНА/МЪЖ.

 Дори и да стоят пред вас, вие дори няма да ги забележите.

 Така можете да кажете само каква е вашата честота, като винаги говорите за вашата реалност.

 Ето защо всичко, което трябва да направите, е да СЛУШАТЕ достатъчно дълго и хората винаги ще разкрият истинската си честота.

 Те винаги ще ви уведомят какво има вътре в тях, като го изплюят.

 Ето защо комуникацията се управлява от гърлената чакра, която управлява и проявлението.

 Те говорят/проявяват това, което съществува вътрешно всеки път, когато отворят устата си.

 След като повишите вибрациите си, вашето възприятие ще се промени, за да ви позволи да видите повече положителни хора, преживявания и неща.

 По всяка тема, където искате да видите повече положителни резултати/проявления, всичко, което трябва да направите, е да промените подсъзнателното си програмиране за това.

 Това изисква да изчистите стария код и травматичното програмиране, така че очите ви да проектират по-добра реалност, която да приемете.

 Бедните хора виждат само лоши резултати, защото техните вярвания и програми за парите са отрицателни.

 Хората в токсични взаимоотношения възприемат токсични взаимоотношения само защото тяхното вътрешно програмиране към взаимоотношенията е токсично.

 След като излекувате изкривения код, ще можете да видите/проявите повече изобилие във ВСИЧКИ области на живота си.

 Истинската работа винаги е работата, която не можете да видите, вътрешната духовна работа в сянка.

 Това е така, защото вашата реалност се проектира отвътре като проектор.

 Опитът да промените това, което се появява на екрана, без да промените източника на проекция, е безполезен и луд.


 ЗАСЛУЖАВАТЕ ДА ВИДИТЕ ПОЗИТИВНИ ПРОЯВИ!!!


 ЗАСЛУЖАВАТЕ ДА ВИДИТЕ ИЗОБИЛИЕ ВЪВ ВСИЧКИ СФЕРИ ОТ ЖИВОТА СИ!!!


 ТИ ЗАСЛУЖАВАШ ДА ИЗЛЕКУВАШ ВЪТРЕШНОТО СИ ИЗКРИВЕНО ПРОГРАМИРАНЕ!!!"

 Тави Матеас

Превод С.Аспроф

събота, 12 октомври 2024 г.

Тотка Семйни костелации

 


Детето е еднакво лоялно към майката и към бащата, то е свързано с тях чрез любовта. Но когато отношенията в двойката стават тежки, детето, със силата на своята лоялност и любов, дълбоко се включва в тежкото нещо, причиняващо болка на родителите. 


То взима върху себе си толкова, че в действителност се стреми да облекчава душевните страдания на единия или и на двамата родители. 


Например, детето може да стане психологически равно на родителите: другар или партньор. И дори психотерапевт. А може да стане и повече от тях, заменяйки психологически техните родители. Такъв товар е непосилен, както за физическото, така и за психическото здраве на детето. Все пак, в крайна сметка, то остава без своята опора – без родителите си.


Когато майката не обича, не се доверява, не уважава или просто е обидена на бащата, често, гледайки детето и виждайки в него много проявления на бащата, съзнателно или несъзнателно, тя дава на детето да разбере, че неговата „мъжка част“ е лоша. 


Сякаш му казва: „Това не ми харесва. Ти не си мое дете, ако приличаш на баща си.“ 


И от любов към майка си и още по-точно, от дълбок стремеж да оцелее в дадената семейна система, детето все пак се отказва от баща си, а следователно и от мъжкото в себе си.


За подобен отказ детето плаща твърде висока цена. 


В душата си то никога не си прощава това предателство. 


И задължително ще се накаже за това с провалена съдба, лошо здраве, неуспех в живота. 


Да живееш с тази вина е непоносимо, дори и ако тя не винаги е осъзната. 


Но това е цената за неговото оцеляване.


 


За да усетите какво се случва в душата на детето, опитайте се да затворите очи и да си представите двамата най-близки за вас човека, за които вие можете, без да се замисляте, да дадете живота си. А сега и тримата, здраво държейки се за ръце, се озовавате в планината. Но планината, на която стоите, неочаквано рухва. И се оказва, че вие по чудо сте се задържали на скалата, а двамата ви най-близки хора са увиснали над пропастта, държейки се за ръцете ви. 


Силите ви свършват и вие разбирате, че няма да може да изтеглите и двамата. 


Може да спасите само единия. 


Кого ще изберете? 


В този момент майките като правило казват: „Не, по-добре да умрем всички заедно. Това е ужасно“ 


Наистина, така би било по-лесно, но условията в живота са такива, че детето трябва да направи невъзможен избор. 


И то го прави. 


По-често на страната на майката.


„Представете си, че все пак сте пуснали единия човек и сте изтеглили другия.

– Какво ще чувствате към този, който не сте могли да спасите?

– Огромна, изпепеляваща вина.

– А към този, заради който сте направили това?

– Ненавист”.


Но природата е мъдра – в детството темата за гнева към майката е под жестоко табу. 


Това е оправдано, защото майката не само дава живот, тя също го поддържа. 


След отхвърлянето на бащата, майката остава единственият човек, който може да ни поддържа в живота. 


Тогава, изразявайки своя гняв, може да срежем клона, на който седим. 


Затова този гняв се обръща навътре (автоагресия). 


„Аз се справих лошо, предадох татко, не направих достатъчно, за да…. аз и само аз. Мама не е виновна – тя е слаба жена.“ 


И тогава започват проблемите с поведението, с психическото и физическото здраве.


Проявата на характер и мъжество зависи до голяма степен от приликата със собствения баща. 


Мъжкият принцип е законът. Духовността. Честта и достойнството. Чувството за мярка (вътрешното усещане за уместност и навременност). 


Социалната самореализация (работата по сърце, добрият материален доход, кариерата) е възможна само, ако в душата си човекът има положителен образ на баща си.


 


Колкото и забележителна да е майката, само бащата може да инициира възрастната част в детето. (Дори ако самият баща не е успял да изгради отношенията със собствения си баща).


Вие навярно сте срещали възрастни хора, които са инфантилни и безпомощни като деца. Започват много неща едновременно, имат много проекти, но така и не довършват нито един от тях. Или такива, които се боят да започнат дадено нещо, да бъдат активни в социалната самореализация. Или такива, които не могат да кажат „не“. Или не спазват дадената дума. На тях е трудно да се разчита за каквото и да е. Или такива, които постоянно лъжат. Или такива, които се боят да имат собствена гледна точка, съгласяват се с другите въпреки своята воля, „клякайки“ пред обстоятелствата. Или обратното, такива, които се държат предизвикателно, воюват със заобикалящия ги свят, противпоставяйки се на другите хора, правейки всичко напук или дори се държат противозаконно. Или такива, за които е много трудно да живеят в социума, всичко е „прекомерно“ и т.н. Всички тези са хора, които не са имали достъп до своя баща.


Именно в мъжкия поток се оформят достойнството, честта, волята, целеустремеността, отговорността – високо ценени човешки качества във всички времена.


С други думи децата, които майката не е допуснала до бащиния поток (съзнателно или несъзнателно) не могат леко и естествено да събудят в себе си уравновесения, възрастния, отговорния, логичния, целеустремения човек – сега се налага да се полагат огромни усилия. Тъй като психически те са си останали момчета и момичета, и така и не порастват в мъже и жени.


Така за решението на майката да отдели детето от бащата, човек плаща цял живот невероятно висока цена. 


Сякаш той е загубил благословията на живота.


Автор: М.В. Луковникова

Превод от руски: Виолета Спасова

Тежък текст, съдържащ разрешението за всички епохи

 Когато Жената се отдаде на комфорта на пълната предсказуемост спрямо Мъжа и отношенията, тя къса връзката със своята изначална същност - Мистерията, и така губи своята дълбочина, и голяма част от своето предназначение. Тогава тя може да играе престорена загадъчност, но винаги ясно се вижда, че нейното единствено желание, е материалната сигурност, и въобще да държи Мъжа около себе си. 


Когато Жената се откаже от връзката с Мистерията, чиито Първообраз Е, тя се самоизключва от Безграничният Океан на Грижа, Любов и Покой. Тя става предвидима във всяко свое действие, губи своята медитативност, своят чар, своето обаяние и става, прави себе си обикновена прислуга. Мъжът не иска прислужница, Той иска Богинята, която Жената в своята същност Е. Затова и Мъжът започва да става гневен и да я третира, като прислужница, защото вижда, усеща, че тя се е отказала от Изначалието си. Той не може истински да отмори около нея, и следователно губи сили, и не може да изпълни своето предназначение, или може, но откъслечно, което на свой ред поражда множество последствия. 


Разбира се, Жената има хиляди оправдания, как да бъде едновременно и домакиня, и майка, и успяла жена, и мистерийна нимфа, там е работата обаче, че тя е обърнала нещата, сложила е каруцата пред коня. Когато на първо място сложи връзката си с Мистерията и  Изначалието си, всичко останало ще тече леко, плавно, спокойно, от само себе си, и ще може да е всичко, тъй като се е свързала с Всичкото вътре в нея. С онзи неизчерпаем източника на Търпение, Подкрепа и Любов. Тогава в отговор на Безусловната Любов, която излъчва, Тя ще получи от Мъжа Светлина, истинска Светлина, а не бегли отблясъци. 


Сега Жената няма никаква готовност да Служи на Мъжа, първо защото много време е служила, но не е служила, тъй щото не е разбирала как да го направи, а просто е трупала вътрешен гняв, който сега избива с пълна сила срещу Мъжа, второ, защото Мъжът не е изпълнявал своето предназначение - меко казано, и се е държал с Жената, като с Робиня. Но пак да повторим - Мъжът се държи така с Жената, която тя се е отказала от нейната изначална природа и същност. Когато е извършила предателство спрямо себе си. 


Сега Жената чака Мъжът да е Мъж, и тогава тя да Може да е Жена, Мъжът чака същото от Жената. Докато всеки чака другият да се изпълни с Предназначението си, всички ще остават на гише "Чакащи", и на гише "Пътуващи", или "Пристигащи", няма да има никой. Затова всеки има най-първо ангажимент, да се свърже с извора на своето изначално Предназначение вътре в Него, за да може обменът и споделянето да бъдат пълноценни и божествени, а не земни, полу-истинни, и впоследствие крайно неудовлетворяващи, и катастрофални.


Когато Мъжът и Жената задействат тези връзки, и станат "Където са двама в Мое Име, Там съм и Аз", тогава Аурата на Тяхното Присъствие започва да увеличава своя периметър на полезно действие, и "заразява" и околните със своята Енергия и Любяща Светлина. Така се множи Любовта и Светлината, Така Небето слиза на Земята.


Ивайло Стефанов Добрев

Изкуство: Andrzej MALINOWSKI