Хората регират на енергията

 АКО ЧОВЕК ИМА МАЛКО ЕНЕРГИЯ, НИКОЙ НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВА ОТ НЕГО!

"Хората реагират на енергията, те се стичат при тези, които "блестят". Този, който се нарича харизматичен, е преди всичко човек, изпълнен с енергия, който може и иска да дава и споделя тази енергия! Повечето хора не знаят как да се изпълнят с енергия, затова търсят други хора, в чието поле могат да се почувстват "изпълнени".

За какво е енергията? Нека започнем с взаимоотношенията. Жената, която привлича вниманието, не е най-красивата жена, а тази, която е изпълнена с енергия! Която сияе, която е в благоприятно състояние, която няма блокаж на сексуалната чакра, което означава, че позволява на енергията на Твореца да се издигне по-високо от сексуалната чакра и да се трансформира чрез Сърцето в енергията на безусловната любов.

И тук вниманието ... игрите на ниво "да се научим да поставяме крак върху крак, като в "Основен инстинкт", за да привлечем партньор". Какъв партньор може да бъде привлечен от тези техники? Партньор за секс, за никакви хармонични отношения не може да става и дума. Защото, за да привлечете партньор на нивото на сърцето, трябва да предадете друго ниво на енергия: трансформирана сексуална енергия чрез сърдечната чакра.

Сексуалната енергия е енергията на живота, енергията на радостта и творчеството, енергията на изобилието. Преди всичко това е енергията на Създателя, която получаваме, другият въпрос е колко от тази енергия можем да позволим да протече през нас!

Ако има травми от страх от смъртта, травми от страх да покажеш своята светлина и красота и много други - всичко това създава блокажи в потока на енергията, човек функционира на минималната граница на енергията.

Какви мъже привличат вниманието на жените? На първо място: активни, успешни, реализирани, отговорни, с чувство за хумор, такива, които имат много енергия!

Всички ние се привличаме не от красотата, не от парите, не от успеха или знанията, всички ние се привличаме от енергията! Просто тези, които притежават тази енергия, реализират потенциала си и получават земни блага в замяна.

Критерии, че в човека има много енергия:

- Най-важният и първи критерий за това, че човек е изпълнен с енергия, е "ЖЕЛАНИЕТО ДА СЕ СПОДЕЛЯ!" Желанието да направиш нещо, да създаваш, да направиш света по-добро място! Ако имате желание да помагате, това означава, че сте изпълнени с висок енергиен потенциал!

Внимание! Върху вашето енергийно ниво ще "летят" достатъчен брой хора, които искат само да получават! Важно е да включите умението за разграничаване: потребителите на енергия ще изразяват претенции и недоволство, те нямат състояние на благодарност.

За да запазите личното си хармонично състояние, трябва да помните, че можете да давате не на всички, а на тези, на които искате или които са готови да приемат вашите дарове. Това е един от законите за запазване на енергията - концентрация на вниманието върху себе си. Преди всичко се вслушайте в себе си: искате ли да споделяте с този човек, чувствате ли се хармонично при общуването си с него? Ако не, тогава ще има сериозни енергийни загуби и в този случай се активира моментът на избор: готови сте да загубите енергия или да изберете да прекратите взаимодействието или да прехвърлите общуването на други нива.

- Положителен поглед към света, способност да виждате възможности и потенциали,

- отсъствие на болести,

- ниска нужда от храна и сън,

- вътрешно състояние на спокойствие и равновесие,

- желание за действие и разширяване на зоната на комфорт, за опитване на нови неща.

Критерии за това, че енергията на човек е ниска:

- Често лошо настроение,

- хронична умора и липса на енергия,

- голяма нужда от сън и храна,

- болести или чести настинки,

- усещане за жертва: оплаквания от ниска заплата/пенсия, програми: "Какво мога да направя? нищо!"

- раздразнителност, гняв, недоволство,

- състояние на духа: "всички са ми длъжни - аз не дължа на никого нищо",

- песимистичен подход към живота, виждаме живота в черни и сиви краски на принципа "всичко е лошо, но преди е било по-добре".

Нека разгледаме и други сфери на живота, в които е необходима енергия:

За да се промени реалността

Енергията е необходима за всичко! В началото се наблягаше на взаимоотношенията, но това е само малка част, нуждата от това, за което е необходима енергия. Без да сме изпълнени с енергия, и то максимално, просто не е възможно да управляваме реалността, да разместваме пластовете статична енергия и да пренасочваме потенциали по други възможни времеви линии.

За да излезете от обичайните релси, от моделите на поведение, ви е необходима енергия, много енергия, за да бъдете смели и да заявите себе си по нов начин! Изборът да преминете към нови времеви линии - жизнени потенциали, е пряко свързан с факта, че започвате да правите това, което сте се страхували да направите преди. А това винаги е преодоляване на самия себе си, огромен разход на енергия, който е възможен само когато сте максимално изпълнени с енергия.

Реалността може да бъде променена не само чрез промяна на поведенческите модели или съзнанието, когато достигнете най-високото ниво на вибрации и възможността да достигнете енергийното ниво на Създателя, можете да взаимодействате с жизнените потенциали, като контролирате енергийните потенциали, такива хора се наричат Магьосници на своята реалност. Те създават реалността."

via Silviya Asprof

 ПЕТ ПРИНЦИПА НА ОЗДРАВЯВАНЕТО

Петте принципа на оздравяването са:

1. Не си болен, а оздравяваш.

2. Не четеш за болестта и влизаш в ново обкръжение.

3. Няма нито вчера, нито утре, а само днес, това е единственият ти ден.

4. Ако действието, което си задължен да извършиш, ти е трудно, го направи два пъти.

5. Бъди постоянен, решителен и упорит.

Какви действия трябва да извършиш, за да приложиш тези принципи?

Пет действия

1.Всяка сутрин, ставайки, независимо от настроението и самочувствието, се усмихваш и на глас благодариш на Твореца, мирозданието. В началото механично. После, когато привикнеш, ще минава през сърцето. 

2. До половин час - дишане, упражнения за дишане през диафрагмата.

3. Минимум едно осъзнато добро действие по отношение на някого.

4.Минимум 20 минути ходене извън дома.

5.Минимум половин час учене. Да изучаваш нещо ново,  да е свързано с някаква наука.

Най-тежкият момент в излекуването ще бъде тогава, когато се почувстваш вече добре и трябва да намериш сили, въпреки всичко, да продължиш да изпълняваш петте условия.

Кабала заменя всичко това с едно намерение за добри мисли към всички и всичко. Към всички хора. Постоянно да бъдеш с добри мисли към всички хора! Така лекуваш себе си.

Беседа на кабалиста #Михаел_Лайтман със Семьон Винокур

Тотка

 Ако родителят се е “заинатил” и чака нещо, сърдит е на своите родители и стои закачен енергийно назад, обърнат с гръб към живота и децата си, 

ТОВА НЕ ОБРИЧА ДЕЦАТА МУ на вечна суша, пост и молитви. 

Не означава, че за тях няма ресурс. Само така изглежда на пръв поглед.

Това е много важно!

Няма, ако се фокусират и чакат нещо да текне точно през чучура, който се е заинатил и не пуска, защото не се и пълни, няма какво да пусне, сърдит е. По-важно му е да е важен, отколкото щастлив. По-важно му е да е важен, отколкото да живее живота си. 

Има, ако се отворят за голямата сила, ако си представят, как тя облива сърдитите им майка или баща и стига до тях. 

Големият водопад, който се излива за нас от всички наши предшественици, как си вярваме, че може да бъде изчезнат от един сърдит родител. 

Тази енергия, предавана от хилядолетия как да се изпари? 

Нищо не може да я спре. 

На Нея не й е нужно да мине през някой определен човек, за да продължи напред.

Сърдитият може да си остане сърдит и затворен, сух. 

Децата му имат право, свобода и възможност да направят нещо различно. Да имат всичко, което по право им принадлежи. Като част от този Род, като наследник на всички преди него.

Въпросът е, че най-често не го правят. Различното. 

Децата обичайно правят същото като родителите си. Нафръцват се и те, фиксират се в него (в сърдития, може и двамата да се събрали сърдити) и чакат да потече от там. 

Чудесна рецепта за проваляне на живота. Гарантирано. 

Нека сега да сменим малко гледната точка. Това лекува.

Представете си, вие сте пра-пра-колкото си искате пъти пра баба или дядо. Гледате напред, където сега е Животът, към светлината на прожекторите. Към тези, до които е достигнала искрата, която вие преди много години предадохте на пред. Може да ви е било трудно, може да сте имали лесен живот. Без значение. Щом има някой напред, значи сте се справили. 

Гледате вие напред към няколко поколения деца, внуци, пра-внуци, пра-пра-внуци. И им се радвате. Вълнувате се с техните трепети, тревожите се с техните грижи. Ядосвате се когато правят глупости. Още повече се ядосвате когато някакви си дребосъци, които името ви дори не знаят решават, че ще ви помагат на вас за нещо, което според тях ви е било трудно. Не си гледат живота, а идват към вас или към вашите деца например. Техните внуци или пра-внуци идват да им помагат. 

Това е една картина. Дава представа за това колко безумно е всичко, което правим ние неосъзнато. 

Другата картина. Гледате на пред към 4-5 поколения наследници. И един от тях е сърдит. Нацупил се е. Не е доволен от нещо. Иска още. Той не е взел това, което е дошло до него, но иска. Нещо различно, по неговия начин да е станало. И той ни приема, ни предава. Вие го гледате от миналото. Не го познавате, знаете, че е дете на някой от вашите внуци или пра-внуци. Този, сърдитият, има и той деца, може да има и внуци. Вие, като гледате към всички тях от далечното минало, как мислите, дали онзи сърдитият има силата да спре вашата любов, вашите благословии, желанието ви тези деца след него да са добре. Дали той може да ви попречи да видите неговите деца, да им се усмихвате, да им се радвате, изпращате сила. Дали може да им попречи той на тях да видят вас, да получат от вас, да усетят енергията ви. Та вие сте много по-голям от него, стърчите по-високо на хълма, как той ще ви скрие само защото се е нацупил?!?! И още, вие гледате към тези под прожекторите и заедно с вас към тях гледат още много стотици хиляди, намиращи се до вас, пред вас, зад вас. Как този сръдльото може да попречи на всички вас, големите, безчетните. 

Работете с лечебни вътрешни картини, които дават ресурс, скъпи приятели. 

Не се фиксирайте в родителите си и ако смятате, че те не са ви дали или няма какво да ви дадат, ТОВА НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ НЯМА ЗА ВАС.

Има.

Има огромно изобилие.

За всеки един от нас.

И за най окаяният.

Само да се сети накъде да гледа. 

Да смени фокуса.

И в най-отчайващите картини, там, където човек е убеден, че няма здраво, на което да се опре или да стъпи, ТОВА Е ЛЪЖА. 

Защото този човек познава една супер нищожна частичка от цялото, което е зад гърба му. 

Вижте само за сто години колко неща са се сменили, за три-четири поколения.

Едните имат, идва някой и им отнема всичко. После им го връщат. Идват други времена толкова бързо. Внуците са в съвсем друга реалност. Едни губят всичко, други забогатяват и имат огромна власт и влияние. За сто години има от всичко. 

Представете си за много хиляди години какво стои зад гърба ви. 

Много и от едното, но много и от другото. Гарантирано.

Сами избираме къде ще се фокусираме.

Към кои ще се причислим. Към кои ще се отворим. 

Няма шанс да няма шанс.

Спасение дебне отвсякъде. 

Само да искаме да бъдем спасени.

Тотка

 "- Човек трябва да е готов да плати утре, за нещата, които е направил днес. Независимо колко е висока цената. Затова трябва да мислиш красиво, да изричаш мили думи и да раздаваш добро.

Ако не можеш... Не прави нищо! 

Изчакай залеза и утре опитай отново!"

Ирина Габровска

 Вътрешен "възрастен" - там, където се губи най-важната част от Егото

Формирането на индивидуалност е деликатен процес. Първо детето вътрешно процъфтява в нас, после се появява разумен и отговорен възрастен. И само тогава се ражда родител. Вариантът е перфектен. Но какво ще стане, когато от крехка възраст ни кажат да се откажем от любопитството, директивността? Казват, че е време да пораснеш, тоест да станеш като родителите си. Изводът - срамежливи сме за вътрешния си свят, заключваме се, спираме да мечтаем. Животът се превръща в болезнен изпит, в който трябва да се "съответстваш". Мързелът, страхът и ниското самочувствие стават наши спътници. Коренът на проблема е, че детето е пораснало физически, но е прескочило фазата на психологическия "възрастен" и веднага се превърна в строг "родител".

Ехото на детството

"Дете", "Възрастен", "Родител" - три Его състояния, в които оставаме в различни периоди от живота. В „проблемни“ семейства индивидът има само две условия:

"дете" - човек се превръща в несериозно, безотговорно, комплексирано и нещастно;

"родител" е човек, който е постоянно готов да учи, критикува, осъжда, създава строги рамки и е излишен самокритичен.

Случващото се - влизаме в състояние, в което блокираме развитието си, ставаме безгрижни и не сме готови да поемем отговорност за действия. Вътрешният „възрастен“ е способен да анализира, да взема решения, да се стреми към цел и да планира живота си.

Какво означава да си възрастен?

Разбирам, че е трудно да се каже дали проблемите ти в живота са свързани с "изгубен възрастен". Важно е да получим отговор, защото тогава ще намерим вектора, по който да продължим - ще се освободим от вътрешни конфликти. Хармоничен "възрастен" :

Учи се да общува с другите, съдейства и приема гледната точка на другите. Важно е да разберете дали сте поддържали баланс между любопитно и непосредствено "дете" и благоразумен "възрастен". Анализирайте- ако често командвате, раздавате заповеди и изисквате да не излизате извън границите. Да - пленник си на строг "родител".

Контролира поведението в обществото. Травматизираното "дете" лесно може да оправдае всяко поведение. Пия, дрогирам се, защото съм нещастен, обиден и т.н. Строг "родител" ще обвини системата, държавата и другите за беди. "Възрастен" ще анализира ситуацията, ще определи обективната причина за нестандартното поведение. Например имам стрес и затова съм "агресивен".

Признава проблема, винаги търси рационално решение, анализира дълбоките причини. Щом едно "дете" е готово да изобрети, да фантазира, то един "възрастен" е способен да направи всичко това и да осъзнае замисленото. Личността преминава през всички етапи на зрялостта, изправя се пред проблем и го решава.

Способен да наблюдава и анализира състоянието на вътрешното "Аз". Един хармоничен "възрастен" знае как да се дистанцира и да види проблема, без да го отрича, да го изтласква или да го отрича. Готов да признае поражението, да приеме обстоятелствата и да започне да мисли, какво може да се промени. "Детето" ще пусне проблема, ще започне бунт, ще избяга. "Родителят" - ще отложи отговорността, ще намери 100 причини да я оправдае, ще изпадне в депресия.

Човек може да вземе минали преживявания, да анализира грешките и да започне да формира нов модел на поведение. Един "възрастен" е толкова издръжлив, че е готов не да прехвърля отговорност, а да търси решение. Създава ново изживяване, имайки предвид предишното. "Родителят" не може да създаде нов модел въз основа на съществуващи устройства от детството. Едно "Дете" създава нещо ново, но никога няма да си направи изводи от миналото.

Той е способен да преценява ситуацията, като в същото време се отличава с гъвкавост в преценката и поведението. Приемането на алтернативен сценарий е основната добродетел на един "възрастен". Той не изпада в крайности, готов е да преосмисли житейския път, да се откаже от наложените стереотипи. Той приема гледната точка на другите, щом тя му е от полза. "Родител" - "или по моя начин, или не", "толкова вярно. "Дете" - или всичко е хубаво, или всичко е лошо.

Щом ви преследват мързел, страх и ниско самочувствие, време е да се справите с вътрешни конфликти. А какви признаци на „възрастен“ не сте открили в себе си?

📌За лична консултация може да оставите съобщение 📩

С любов и разбиране

Надежда Димитрова

 ПРЕСТРУВАЙТЕ СЕ, ДОКАТО НЕ УСПЕЕТЕ

Не можете да докажете нищо на ума си. Каквито и чудеса да се появяват пред него, след половин час той обезценява всичко.

Първо ще хвърли мъгла от съмнение, после ще включи логиката, и ето че блясъкът на чудото помръква и се превръща ... например в „сторило ти се“, в „настройка“ (струни бяха вързани там, така че да се движи) или в „нищо специално“.

Например, в моменти на смут и несигурност, умът никога не знае къде е Божията Воля и къде вие ​​самите сте направили грешка или сте мързеливи и сте се разочаровали.

Следователно Вярата, стига да не стане резултат от отварянето на сърцето или резултат от опита, може да бъде проявена чрез декрет.

Можете да запишете, че ще вярвате в това.

Например, да изберете да вярвате, че Бог е тук всеки момент, Той е наясно с вашите проблеми. И спрете да вдигате шум. Намалете драмата и дишайте.

Това отношение помага на човек да стане смирен, като успокоява емоциите и мислите си. А това води до яснота, прилив на енергия и радост. В някои случаи имате чувството, че тежестта е свалена от раменете ви

„Намалете драмата“

„Намалете важността“

"Издишайте"

"Пуснете"

Всичко е въпрос на смирение. Изберете всяка подходяща дефиниция и .... с Бог напред)

Айгюл Адылбаева

 Как да останеш напук - въпреки "гласът" "не си достатъчно добър"!   Той отвътре ли е или отвън?🤔

"Когато си мисля, че трябва да скъсам, се чувствам толкова тъжна. И веднага самотата идва на вълни. И  ме държи там. Вероятно  все пак нещо хубаво е било и е,... но толкова много скандали, конфликти, а да си тръгна - нямам сили ..." (цитат от клиент) 

За да останеш с някого, който не те обича или  не така, както ти е нужно- ти трябва основателна причина. В съзависимите отношения тази добра причина винаги е вътре в "жертвата" - тук означава не буквално жертвата, а партньорът, който отстъпва, търпи, поема вината и отговорността. 

Защо жертвата прави всичко това? Защо? Но къде е бутонът, който включва тази вредна програма на поведение? Защо сценарият не се променя с всеки нов партньор? Той може да стане по-мек, тиранинът може да бъде заменен само с пияница, садистът може да бъде заменен само с нарцисист, но същността остава същата - всички партньори по някакъв начин ви обвиняват, прехвърлят отговорността върху вас, карат ви да се чувствате незначителни, грешни, излишни, странни, грозни, неумели, гневни, нечувствителни и т.н. 

 Но тя не може да спре, защото в подсъзнанието ѝ звучи нечий глас - "не се стараеш достатъчно, не заслужаваш щастие, правиш всичко погрешно, злобна си, лоша, не си съпричастна, всичко е заради теб". 

Обикновено думите на любимия човек се потвърждават от вътрешния глас - "да, аз съм лоша,  вината е моя, не заслужавам да се отнасят добре с мен, защото съм лоша", а много често този вътрешен глас дори не се чува, той е като автоматично записана програма. И от кого е записана тази програма? Мама или татко? Близък роднина? 

А може и първото гадже? Понякога баба?

И как можем да презапишем тази програма или просто да я изключим? На първо място, трябва да  осъзнаете, да забележите реакциите си, да забележите себе си като цяло, че сте. Вие живеете, дишате, имате тяло и неговите реакции. Имате емоции и се оказва, че имате право да живеете живота си така, както искате, а не както ви диктува партньорът или партньорката, родителят.

 И чак тогава да търсите стъпка по стъпка моментите, в които сте имали този обезобразен сценарий на интимност - разбиващ, разрушителен сценарий на интимност, в който винаги сте грешали, или винаги сте били виновни, или винаги сте бъркали... . И капка по капка, заедно с вашия терапевт , да поправите, да закърпите тези пропуски, в които сте се чувствали сами, изоставени, отхвърляни, необичани или нелюбими, в страх или в ужас, в тревога или в отричане. Възможно е да сте имали много от тези моменти и тогава терапията ще отнеме много време. Или може да има само един, но той да окаже много силно въздействие върху цялото ви поведение. 

И тогава дълго време да работите с телесните реакции в телесната терапия, а още по-късно - с интереса, с енергията и възприятието, да изучавате себе си и света наново, сякаш сте се събудили, сякаш никога не е имало разрушителни родители, партньори или други хора от този вид. 

А след това - и още един етап с прозрения и открития, в който се оказва, че можеш да промениш много неща, да желаеш, да чувстваш, да осъзнаваш и за това не са необходими много усилия, и не разбираш защо ти е отнело толкова време да стигнеш до себе си - жив или нежив, този, който вече няма чужди гласове в главата си.

📌За лична консултация може да оставите съобщение 📩

С любов и разбиране

Надежда Димитрова

 

Когато отвориш портите на Душата си за желания и страсти.

в беда си

стремглаво ще се втурнат демоните там стремглаво,

и да ги изгониш е голяма грижа.

За самоизцелението.

Самоизцелението е способността да се възстанови балансът и да се премахнат нарушенията.

За да се случи самоизцеление, е необходимо да се създадат условия за увеличаване на енергийния ви ресурс и балансиране на излишъците и недостатъците. Изцеление на тялото може да се прави безкрайно, ако вътрешните процеси не са хармонизирани. Мисли, емоции, чувства, реакции, всичко заедно определя нашето благополучие. Всичко е взаимосвързано и следва едно от друго. Преобладаването на едно нещо (излишък) нарушава баланса и води до определени последствия. Трябва да подходим съзнателно към този въпрос.

Нашето намерение играе голяма роля в самоизцелението. Това е мобилизирането на всички наши вътрешни ресурси. И не само да върнете благосъстоянието си към нормалното, но и да подобрите качеството си на живот във всички аспекти.

Хаосът в мислите, небалансираните емоции, неконтролираните желания и реакции водят до нехармонично състояние. Човек в такова състояние извършва действия и постъпки, които създават още по-голям хаос и като бумеранг удрят самия автор.

Натрупаните вътре негодувания, претенции, вътрешни конфликти създават турбуленция (блокажи) и нарушават циркулацията на енергията в тялото. Човек в такова състояние често е в състояние на "разстройство" и не може да даде обективна оценка на състоянието си. Ако останете в това състояние дълго време, тогава възникват не само смущения в тялото, но и психични разстройства (свръхвъзбудимост или апатия, пристъпи на паника, фобии, депресия). Важно е да разберете, че тревожният ум изкривява реалността и губи контрол над тялото, безпокойството подкопава тялото, страхът парализира, гневът причинява ненужен разход на енергия, прекалената самоувереност ще доведе до невнимание. Необходимо е да се създадат условия, при които тези процеси ще се подравнят. Това е спокойствие, релаксация и лека центрираност без напрежение.

Изцелението изисква самоконтрол, дисциплина в определен режим и редовност в привеждането в хармонично състояние. Това е успокояване, приемане, отпускане и свързване с висшия ви Аз (комбиниране нагоре и надолу).

Тялото ни съдържа възможности и ресурси за самоизцеление. Умението да ги използвате правилно води до добро здраве и качество на живот.

Позитивното отношение, различни видове дишане, пречистване и гладуване, физическа активност, добър сън, чиста вода и водни процедури (втвърдяване), баня 😃 имат положителен ефект върху психо-емоционалното и физиологичното състояние.

Правилното намерение ще доведе до изцеление и дълголетие.

Дмитрий Толстов

Превод: Стелиян Рашков

Cuando abres las puertas de tu Alma a los deseos y pasiones.
en problemas
los demonios se precipitarán allí precipitadamente,
y expulsarlos es una gran preocupación.

Para la autocuración.

La autocuración es la capacidad de restablecer el equilibrio y eliminar las perturbaciones.
Para que se produzca la autocuración, es necesario crear las condiciones para aumentar el recurso energético y equilibrar los excesos y las deficiencias.

 

ПРОЕКЦИЯ НА ПРОБЛЕМИТЕ ВЪРХУ ТЯЛОТО

Всеки път, всеки конкретен случай е различен и изисква комплексно осмисляне.

Лявата ни страна е миналото, женското начало (отношенията с жените), дясната ни страна е бъдещето, мъжкото начало (отношенията с мъжете).

0. Гръбначен стълб - ценностна система.

1. Субективно се усеща като голям мускул по протежение на гръбначния стълб в средната и долната част на гърба. Тук се настаняват обидата, гневът, раздразнението, агресията и близките до тях емоции.

2 - Разчитане на творчеството на собствените ценности и желания. Блокирането/атрофията на тази мускулна група показва, че творчеството като създаване на нещо ново или изобщо липсва (+ атрофия на мускулатурата на лопатките), или е нещо далечно (от ума, а не от сърцето) и като следствие - неефективно.

3. Вярвания, инструкции, програми. Натоварването с чужди инструкции води до това, че мускулите се "залепват" за скелета и престават да бъдат осезаеми. Прекомерната затвореност, напротив, създава сякаш черупка в подкожните тъкани, през която е трудно изобщо да се достигне до мускулите. 4.

4. отговорност за другите - мускулите сякаш набъбват, или се страхуват от насилие (главата се придърпва в раменете); намаленият тонус в тази зона, напротив, показва, че човек повече или по-малко съзнателно отказва отговорност за другите, а понякога и за себе си.

5. Шия - многостранна:

- странични мускули - мироглед, гъвкавост при избора на цел и средства за нейното постигане; Стяганията тук се случват, ако целите и желанията са наложени или ограничени от някой отвън.

- Надлъжни (по протежение на гръбначния стълб) - задържане на набелязаната цел. 

Ако вратът е огънат напред и в същото време главата е отхвърлена малко назад, създавайки скоба в основата на черепа - това е подчинение, послушание, покорство. "Ярем около врата". На децата, като се започне от детската градина, непрекъснато се повтаря - "не се бъркай!". И след известно време те спират да се заиграват, но... в основата на черепа има скоба, която енергийно "отрязва" главата от останалата част на тялото и от емоциите, оставяйки детето с гол интелект. И детето става неспособно да чува тялото си или сърцето си. Образователната система - напротив, прекомерното отпускане на надлъжните мускули на шията, сякаш е волево, показва, че човекът е дезориентиран и не се интересува накъде да върви.

6. Творчество. Крила. Полет. Самореализация. Проблемите в тази област силно блокират енергията на ръцете. Творчеството не трябва да се бърка с изкуството. В този контекст творчество = създаване: нещо, което не е съществувало преди. Нещо, което не можем да не направим, дори и никой да няма нужда от него.

7. Действие. Невъзможно без творчество. Превръща креативността в краен продукт.

8. Ребра. Ограничаване на свободата на общуване. Спазъмът на междуребрените мускули може да бъде придружен и от спазъм на диафрагмата: човек не може да диша при пълен гръден кош.

9. Области на опора. В 70 % от случаите това са:

- при мъжете: отдясно - пари/статус, отляво - жени

- при жените: отдясно - семейството (съпруг + деца), по-рядко - само мъж; отляво - творчеството.

в останалите 30% - всичко е много индивидуално по тази тема - негативни прояви - страх, съмнения, несигурност, недоверие.

10. Незадоволена и нереализирана сексуалност - в широк смисъл, не само физически секс. Проблемите в тази зона, както и в зона 11, силно блокират енергията на краката.

11. Срам и морал по отношение на сексуалността.

В зоната 10-11 често се наблюдават признаци на сексуални блокажи.

12. Движение. И тук могат да се видят следи от програмиране - не се ходи там, а тук.

Надежда Димитрова 

 – Тук ли е опашката за жертвоприношение?

– Тук, тук! Вие сте след мен. Аз съм номер 852, а вие – 853.

– Олеле… И кога ще ми дойде редът?

– Не се безпокойте, бързо върви. Вие в името на какво искате да принесете жертва?

– В името на любовта. А вие?

– В името на децата. Децата ми са всичко, което имам!

– А какво ще жертвате?

– Личния си живот. Само да са здрави и щастливи децата. Всичко им давам. Един добър човек искаше да се омъжа за него – отказах му. Как ще им доведа вкъщи пастрок? Оставих любимата си работа, защото беше далеко от дома. Започнах като лелка в детската градина, да са ми пред очите, да ги наглеждам, да са чисти и нахранени. Всичко за децата. За мен – нищо.

– О, разбирам ви. Аз искам да си пожертвам връзката. Разбирате ли ме, вече нищо няма между мен и мъжа ми. Той си има друга жена. И в моя живот се появи друг мъж, но… Само ако мъжът ми си беше тръгнал пръв! Обаче той не се мести при нея. Плаче… Казва, че е свикнал с мен. На мен ми е мъчно за него. Плаче! Така живеем…

Вратата се отваря и се чува глас:

– № 852, заповядайте!

– Е, хайде, аз влизам. Така се вълнувам. Ами ако не ми приемат саможертвата?

№ 853, свил се на кравайче, си чака реда.

Времето тече бавно, но ето – най-сетне № 852 излиза от кабинета.

– Какво стана? Приеха ли ви саможертвата?

– Не… Има изпитателен срок. Върнаха ме да помисля още.

– А защо? Защо не веднага?

– Ами питаха ме: „Хубаво ли си помислихте, преди да поискате това? Все пак завинаги е!“. Казах: „Нищо! Децата ще пораснат, ще оценят какво е пожертвала майка им заради тях“. Пуснаха ми един филм в кабинета. Доста странен. Май за мен беше. Децата вече бяга големи в този филм. Дъщерята се беше омъжила през девет земи в десета. Синът звънеше един път в месеца под строгия поглед на снахата, която говореше през зъби…Питам го: „Защо се отнасяш така с мен, сине, какво съм ти сторила?“. А той: „За Бога, не се меси в живота ни, мамо. Нямаш какво да правиш ли?“. Ами какво да правя, аз цял живот освен с децата с друго не съм се занимавала? Децата ми май не са оценили жертвата ми. Напразно ли съм се старала толкова?

От вратата на кабинета се чува глас:

– Следващият. Да влезе № 853!

– О, сега съм аз… Доста ме наплашихте вие. Хайде, влизам!

* Приказката продължава тук: https://bit.ly/3V2Fdh1

 Огромна промяна – декември 2024 г

През последните месеци много от нас забелязаха много вътрешни и външни промени, настъпващи в живота ни и на световната сцена.

Най-вероятно също сте забелязали, че сме призовани да направим големи промени, които не бяха в полезрението ни доскоро.

Всичко това води до огромните промени, които ще повлияят на всички нас и ще заемат централно място през 2025 г., тъй като прекрояват ландшафта на нашата лична и колективна реалност завинаги.

Преодоляване на ограничаващите модели

С приключването на 2024 г. имаме възможност да разрешим старите модели и навици, които са ни пречили да живеем живота си по най-добрия начин.

Някои от тези модели и навици включват:

- Избирайки да действате от страх, оцеляване и съзнание на жертва

- Изборът да действаме въз основа на осъжданена себе си и другите

- Изборът да се нуждаем от одобрението на другите (отдаване на силата ни)

- Изборът да вярваме, че нашият път е единственият път

- Изборът да вярваме, че просперитетът и духовността са отделни (което веднага създава липса на съзнание)

- Избирането да вярваме, че трябва да цензурираме или скрием част от себе си

- Избора да участваме в съревнование и в борба

- Избирането да вярваме, че сме отделени по някакъв начин от Вселената и целия Живот

Всички тези примери са модели и навици, които нямат нищо общо с това кои сме ние в основата си; те са просто механизми за справяне. Умът е създал тези модели и навици от необходимостта да има контрол и да се чувства в безопасност.

Сега имаме възможността да преодолеем ограничаващите навици, към които сме се привързали, най-вероятно от много дълго време.

Също така имаме възможността да прегърнем нови модели и навици, които ни помагат да бъдем най-свободните, най-здравите, най-щастливите и най-автентичните същности.

Каквото и да сте позволявали да ви причинява тревога – напрежение във връзка или привързаности към хора, места, преживявания, вярвания или нещо, което ви държи в страх и липса – сега е моментът да го извадите наяве и най-накрая излекувайте и го разрешите.

Когато вече не се разсейваме от модели и навици, които ни спъват, ние сме свободни да бъдем отворени и в състояние да изживеем живота си пълноценно, позволявайки на всички благословии на живота да измият всички наши преживявания.

Време да прегърнем Присъствието

С толкова много промени, които идват скоро, това е отлично време да се съсредоточим и да засилим практиката си да бъдем закотвени в настоящия момент, толкова често, колкото можем.

Когато се подравним с настоящето, ние действаме от нашето най-суверенно и овластено Аз.

Закотвянето в настоящето ни позволява да бъдем отворени за чудеса, прозрения, възможности, синхроничности и благословии, които иначе може би не сме забелязали.

Закотвянето в настоящия момент ни позволява да надскочим илюзиите на времето.

Именно от това пространство на не-време (място на непривързаност) нашите най-големи, най-желани намерения могат да се проявят.

Ето някои прости неща, които можем да направим, за да се закотвим в настоящето:

- Да прекарваме повече време в изследване и наслаждаване на природата, като ходене или стоене на земята в обувки без гумена подметка

- Утвърждаване на ум или на глас, по време на всяко действие, което предприемаме през деня, че предприемаме това действие в този момент, внасяйки внимание във всичко, което правим („Мета този под, точно сега!“)

- Изразяване на благодарност често през целия ден

- медитиране

- Повече физическа активност, като танцуване, стречинг, упражнения и т.н.

- Осъзнато дишане

- Осъзнатост чрез нашите пет сетива – отделяне на време на спокойствие, за да забележите звуците, формите, цветовете, вкусовете, текстурите и ароматите навсякъде около нас

- Слушане на музика, която ни кара да се чувстваме добре

- Усмихване и гледане на хората, които срещаме през целия ден, в очите 

Именно в настоящия момент преживяваме по-голямата част от нашата свобода, защото вече не сме обвързани с илюзиите и навиците от миналото или тревогите за бъдещето.

Съзнателният избор да прегърнете настоящето води до живот, пълен с благодат, поток, удовлетворение, мъдрост и лекота.

Подкрепа и Любов

Приключването на годината е отлично време да помислим и да изясним какво бихме искали повече в живота си.

Ето няколко въпроса, които да си зададем, за да получим по-голяма яснота от какво искаме да създадем повече:

„Как изглежда животът ми, когато съм спокоен и щастлив?“

„Кои неща обичах да правя като дете, които сега мога да интегрирам в живота си?“

„Какви действия или ситуации ми се струват разширяващи и добри за мен?“

Отговорите на тези въпроси могат да ни помогнат да разберем какво наистина искаме да изпитаме повече.

След като имаме тази яснота, става по-лесно да предприемем действия и да поискаме подкрепа.

Повечето от нас се колебаят да поискат подкрепа от другите или защото не сме наясно какъв вид подкрепа желаем, или защото сме били обусловени да вярваме, че получаването на това, което искаме, отнема нещо от някой друг, създавайки тежест за него.

Съществува и убеждението, че „Ако помоля за помощ от другите, те ще очакват да им върна услугата“.

Животът е свързан с споделянето на този човешки опит с нашите сестри и братя. А важен аспект от човешкия опит е да бъдеш част от общността.

Ние сме тук, за да споделяме нашите благословии един с друг. Ако сте заобиколени от хора, които не искат да ви подкрепят или да ви помогнат, това обикновено е отражение на това как сте се отнасяли към себе си или към другите.

Щедри ли сте с подкрепата си към себе си и другите? Предлагате ли подкрепа на другите, без да очаквате нещо в замяна?

Чувствате ли се свебодно и забавно да споделяте своите благословии със света?

Когато можете напълно да отговорите с „да“ на тези въпроси, ще забележите, че подкрепата е изобилно достъпна в живота ви.

Когато изразяваме това, което желаем пред Вселената и хората около нас, като молим за подкрепа, ние се отваряме за получаване на възможности, които може би не бихме имали шанс да изпитаме иначе.

Вселената иска да ни даде всичко, което някога сме искали за себе си. Въпрос е само колко сме отворени да го приемем.

Ако някога чувствате липса на подкрепа, намерете възможност да подкрепите някой друг, дори и да е някой, когото не познавате много добре.

Този акт на доброта ще промени енергиите за вас.

Това ще отвори ума, очите и сърцето ви за знанието, че животът е много повече от това да се крием или да се отделяме от другите.

Става дума за това да живеем, да обичаме и да споделяме нашите дарби и нашето присъствие открито.

Магията на сезона

Често това време на годината предлага уникален поглед в каква посока се движим като цяло, в нашето колективно съзнание.

Това се случва най-лесно по това време на годината, когато повечето хора са по-отворени към магията и чудесата, които са достъпни за нас по всяко време на годината - просто тази магия се празнува по много по-значими начини по време на празниците.

Това чувство с отворено сърце често позволява на хората да загърбят различията си, като същевременно практикуват повече доброта, грижа и състрадание.

Поради това всяка година през този сезон всички ние се придвижваме с още едно стъпало нагоре по стълбата на съзнанието. Започваме да се придвижваме по-далеч от света на разделение към свят на мир, любов и уважение към целия живот.

Ако сте човек, който се е затворил от допълнителната магия, достъпна за нас през това време на годината, не бъдете твърде сурови към себе си! Просто знайте, че ако го желаете, то е достъпно за вас.

През този празничен сезон нека обичаме и боготворим тригодишното дете в нас, давайки му всичко, което някога са искали от нас.

Това е аспектът от нас, който просто иска да бъде обичан, приет, подхранван и който просто иска да изследва и да играе. Ние като възрастни сега можем да предложим тази подкрепа на нашето вътрешно дете и да сбъднем всичките му мечти.

Весели празници на вас и вашите близки!

до следващия път,

с благодарност,

Емануел Дагер

Превод: Стелиян Рашков