вторник, 17 декември 2024 г.

Тайната на влизането в зависимост


 ТАЙНАТА НА ВЛИЗАНЕТО В ЗАВИСИМОСТ


Зависимите хора извикват във вас желание да станете независими от тях. Дългото пребиваване с тях предизвиква отчетливо усещане за загуба на енергия, умора и лошо настроение.


Ах, ако можеше да избягаме от тях и да намерим свобода... - какъв щеше само да е животът! Но според статистиката 98% от хората на тази планета са зависими. И рано или късно става ясно, че отдавна са ви заразили с отровно ухапване и сега... и ето че сега сте един от тях.


И един ден, в рядък момент на просветление, насаме със себе си, отровата така разкрива дупка в гърдите ти, че става ужасно болезнено от разбирането, че всичките ви действия са опити да запълните бездънната си празнота.

И заради това сте готови да хапете, хапете и хапете, представяйки се за любящ събеседник и бизнес партньор.


Насаме с дупката, без чужда енергия, взета назаем, за да избягат от ужаса на крещящата празнота, малцина са готови да останат в това състояние и затова изплащаме дълговете си, затваряйки чуждите бездни с енергията си.


Така животът минава като сън, където един ден е клониран с друг. Ще ти дам, а ти ще ми върнеш обратно, иначе ще има отмъщение, негодувание и твоя час преди залез слънце.

Зависими от енергията на други хора, ние се лутаме между други затворници и се мразим за фалшивата любов.


Зависимият търси свобода и истинска любов навсякъде. И затова опитва нови неща, с надеждата, че там ще получи истинско спасение от дупката, която изсмуква соковете от него.

Заменяйки стари връзки с нови, купувайки нови стоки и услуги, опитвайки все повече и повече храна, той иска да усети вкуса на живота, който избледнява поради изтичането на жизненост в родната му бездна. Уморен, накрая той избира смъртта. Бездната го поглъща целия.


Ако има нещо в света, значи има и неговата противоположност. Ако има безизходност, значи има надежда. Ако всички познаваме начина на живот на зависимото същество, бягащо от бездната, тогава трябва да има живот, изпълнен с любов и сила. Животът не е консуматорски, а живот на Творец на енергията.


Как да стигнем до нея? Необходимо е да разберем Мистерията, която ни накара да изпаднем в зависимия сценарий на живота и да се излекуваме от дупката.


Тайната е, че дупката ни е предадена от майка ни. И ние сме я взели по наследство в много крехка възраст, когато сме зависели от нейната защита.

Мама ни я е предала със своята тревога и чувство за собствена неадекватност поради факта, че не може да се чувства сигурна, когато бебето е в ръцете й.


За да й е по-лесно, детето решава да поеме безпокойството и дупката върху себе си, но след това, когато тревожността го завладява, избира да се защити от чуждия протест и се затваря плътно от всичко, което майката и бащата му дават. След като се затвори, той се оказва в капан, защото животът в кутия е задушен и, както се оказва, не съвсем безопасен.


Страхувайки се да се отвори, той започва да търси изход в променящите се впечатления, за да вземе енергия оттам, за да поддържа по някакъв начин живота в случая. Той е готов да плати за безопасността си в случая, като угажда на другите в техните дела, ставайки все по-зависим.


Има ли изход за един зависим? Да. Това може да ви изглежда страшно, но...

Да, дупката е и изходът от кутията. Трябва да се гмурнете в бездната, да влезете в пълен контакт с нея и това ще ви даде истинско освобождение и лелеяното удовлетворение.


С ума не можеш да установиш контакт. Контактът е пълното приемане от вашето същество на това, което се случва. Приемане на ниво ум, тяло и чувства.


Когато възникне пълен контакт, се случва Чудо. Това, с което сте се слели (влезли в контакт) става ваш ресурс и ви дава своята енергия. Вие незабавно, повтарям, незабавно, мигновено придобивате мощ, стремеж, сила.


Този, който е изпълнен със сила и енергия, престава да бъде зависим и става създател на енергия. Той се възприема като изобретателна, магнетична личност, към която се стремят както зависимите, така и свободните хора. Животът на Създателя наистина е щастието, за което се пише в книгите и се предава на потомците от уста на уста, като легенда.


Той е обичан и най-важното - знае как да обича! Да обичаш означава да влезеш в контакт с бездната на любимия човек. За да превърнете заедно бездната му в светлина и силата на любовта му към света. Помнете, че бездната в гърдите е пътят към вашата Сила!


Автор: Марк Ифраимов

Превод: Стелиян Рашков

Защо не ви достига енергия

 ЗАЩО НЕ ВИ ДОСТИГА ЕНЕРГИЯ


Енергията се разпространява навсякъде, абсолютният източник присъства тук и сега. Слънчевата светлина има по-фин диапазон и излъчва спектър от по-висок порядък на Земята. Праната, естествената енергия, е изобилна в природата. И така, защо хората не могат да я приемат? Защо са обезсилени? Защото няма проводимост.

Нека отново изясним защо ви липсва енергия.

1. Подтиснати сте от проблемите си, енергията в тялото се блокира постоянно, в зависимост от това коя чакра участва в това.

2 Вие сте увлечени от материалния живот, тъй като се отъждествявате с личността и всички нейни нужди. Няма импулс нагоре, няма връзка, оттам няма и енергия. Поемате енергия главно от храната, водата, комуникацията.

3. Това, което сте получили, се консумира от различни същности и енергийни паразити, които влизат във вашите чакри с нискочестотната енергия.

4. Личното съзнание все още живее според старите програми за оцеляване. Няма възможност да се побере новата информация.

5. Сега всичко е предвидено за промяна на приоритетите, за обръщане в съвсем друга посока, това се спуска заедно със Светлинния поток и отваря ново възприятие в сакралните жлези на мозъка. Помислете защо това не работи при вас. Дава се на всички.

Трансформацията и трансмутацията са дълъг период, който изисква търпение и устойчивост. Спокойното отношение идва от вътрешното знание за това какъв процес се случва с вас. Стресирате по-малко и пропускате енергията по-добре.


Людмила Румянцева

Превод: Стелиян Рашков

 


ЗАЩО НЕ ВИ ДОСТИГА ЕНЕРГИЯ


Енергията се разпространява навсякъде, абсолютният източник присъства тук и сега. Слънчевата светлина има по-фин диапазон и излъчва спектър от по-висок порядък на Земята. Праната, естествената енергия, е изобилна в природата. И така, защо хората не могат да я приемат? Защо са обезсилени? Защото няма проводимост.

Нека отново изясним защо ви липсва енергия.

1. Подтиснати сте от проблемите си, енергията в тялото се блокира постоянно, в зависимост от това коя чакра участва в това.

2 Вие сте увлечени от материалния живот, тъй като се отъждествявате с личността и всички нейни нужди. Няма импулс нагоре, няма връзка, оттам няма и енергия. Поемате енергия главно от храната, водата, комуникацията.

3. Това, което сте получили, се консумира от различни същности и енергийни паразити, които влизат във вашите чакри с нискочестотната енергия.

4. Личното съзнание все още живее според старите програми за оцеляване. Няма възможност да се побере новата информация.

5. Сега всичко е предвидено за промяна на приоритетите, за обръщане в съвсем друга посока, това се спуска заедно със Светлинния поток и отваря ново възприятие в сакралните жлези на мозъка. Помислете защо това не работи при вас. Дава се на всички.

Трансформацията и трансмутацията са дълъг период, който изисква търпение и устойчивост. Спокойното отношение идва от вътрешното знание за това какъв процес се случва с вас. Стресирате по-малко и пропускате енергията по-добре.


Людмила Румянцева

Превод: Стелиян Рашков

Граници.... 2 Надежда Димитрова


 Личните граници са начин да защитим себе си и да изградим взаимоотношения със света. Но начинът, по който ги възприемаме, зависи от вътрешното ни състояние.


Нараненото момиче

✨ възприема границите като стени, зад които да се скрие от болката.

✨ Страхува се, че нуждите ѝ ще бъдат отхвърлени, затова предпочита или да се затвори напълно, или, напротив, да се разтвори в другите, за да избегне конфликтите.

✨ Често се чувства виновна за отхвърлянето и се напряга при мисълта, че границите ѝ могат да "вбесят" другите.

✨ Нейното "не" се изрича с трепет, а понякога изобщо не се изрича.

✨ границите стават твърди или хаотични, защото й е трудно да определи къде свършва тя и къде започва другият човек.


Убеждението на нараненото момиче:

"Ако кажа "не", няма да бъда обичана."


Зряла жена

❤️разбира, че границите не означават отблъскване, а грижа за себе си и за другите.

❤️умее да казва "да" на желанията си и "не" на това, което я разрушава, без да изпитва вина.

❤️уважа границите на другите, както цени своите собствени.

❤️нейното "не" звучи твърдо, но с любов, а "да" - искрено и без принуда.

❤️границите стават гъвкави, но стабилни: тя може да се отвори към света, като същевременно остава в безопасност.


Убеждението на възрастната жена:

"Границите ми помагат да бъда честна със себе си и с другите."


Как от наранено момиче да се преврнете в зряла жена?

1⃣Осъзнай чувствата си. Защо се борите с поставянето на граници? Какви емоции се надигат, когато казвате "не"?

2⃣Дай си правото да бъдете себе си. Имате право да кажете "не", да поискате и да защитите пространството си.

3⃣Практикувай. Започни с прости "не" в ситуации, в които не се изискват силни емоции.

4⃣Опознай, чуй себе си. Уважавайте границите на другите, за да разберете по-добре своите собствени.

5⃣Поддържайте себе си. Напомняйте си: "Аз съм достоен за уважение".


👉 Личните граници са показател за вътрешна зрялост. 

Те превръщат хаоса в яснота и помагат за създаването на здравословни взаимоотношения, в които има място както за интимност, така и за свобода.


С любов и разбиране

Надежда Димитрова


#психологонлайн #травми #семейнатерапия #връзки #отношения #самопознание #семейниконстелации #системнатерапия #ЕМДР

Граници... 1 Надежда Димитрова

 Вирусът на нещастието: как да защитите вътрешната си тишина и да спрете веригата на разрушението. Светът е заразен от вируса на нещастието. Това не е метафора или преувеличение. Това е реалност, която е станала толкова обичайна, че вече никой не я забелязва. Хората с вътрешна празнота, с болка, която не намира изход, унищожават себе си и хората около тях. Те не са непременно гневни, не винаги крещят или са агресивни. Болката им често е прикрита от усмивки, от грижи, от външно благополучие. Но под този слой е скрито острие, което наранява. И ако не се научите да я виждате, ако не изградите своите граници, тяхната болка ще се превърне във ваша болка. А с нея ще дойде и разрушението.


Тази верижна реакция се разпространява като вирус, заразявайки всичко около вас. Ако й позволите да навлезе в живота ви, тя ще отрови не само вас, но и тези, за които ви е грижа. Болката няма граници, освен ако вие не ги поставите.


Границите са вашият щит. Често се страхуваме от думата "граници". Тя звучи студено, като стена, като раздяла. Но в действителност границите не са за отблъскване, а за запазване. Запазване на себе си, на своята тишина, на своята яснота. Става дума за грижа - за себе си и за хората около вас. Когато изграждате граници, казвате на света: "Виждам болката ти, но няма да й позволя да ме унищожи".


Не можете да излекувате всички. Това не е ваша работа. Но можете да излекувате себе си. И това е началото.


Какъв е правилният начин да поставяте граници?


1- Поставяйте границите спокойно и уверено. Гневът само налива масло в огъня и токсичният човек може да го използва срещу вас. Просто кажете, без да обвинявате: "Боли ме, когато правиш това. Не искам повече да се примирявам с това." Вашата спокойна увереност говори сама за себе си.


2. Не се страхувайте от загуба. Хората могат да си тръгнат, ако поставите граници. Това е нормално. Много по-лошо е, ако останат и продължат да нарушават живота ви. Бъдете последователни: границите работят само, ако вие самите не ги нарушавате. Ако кажете "не", придържайте се към него.


3 - Когато става въпрос за близки хора, сведете до минимум контактите. Това не е агресия, а грижа за себе си. Приемете, че човекът може да е токсичен и намалете комуникацията до минимум. Това не само ще предпази вас, но и ще му даде възможност да осмисли поведението си и да преоцени ценностите си.


4. Справете се с вашите отключващи фактори. Не бъркайте личните си травми с действителните нарушения на границите. Понякога дискомфортът е вътрешно ехо от минало преживяване, а не токсичност на друг човек. Задавайте си въпроси, анализирайте чувствата си и действайте съзнателно.


Какво защитавате, като изграждате граници?

 Вашата вътрешна тишина. Тя е в основата на всичко. Без нея няма яснота, няма радост, няма истински живот. Когато защитавате границите си, не се затваряте от света, а се отваряте към него. Създавате пространство, в което болката не може да се размножи, където можете да дишате, където енергията ви остава ваша.


Така защитавате не само себе си, но и близките си. Границите не са просто бариера, те са бариера със смисъл. Това е мястото, където вирусът на нещастието спира. Мястото, където му казвате: "Повече няма да минеш".


Какво се случва, когато поставите граници?


Прекъсвате веригата на разрушението. Създавате пауза, в която нараненият човек може да се замисли за първи път. Може би ще осъзнае, че действията му не дават резултат, че манипулациите и натискът му не водят до никъде. Може би ще види болката си. А може би няма да го направи. Но това вече не е ваша отговорност.


Не можете да промените другия човек. Но можете да промените себе си. Можете да държите болката далеч от живота си. Това не е жестокост. Това е грижа. За себе си. За тези, за които ви е грижа. За света, в който живеем.


Границите са грижа. Когато изграждате граници, не казвате: "Не те обичам". Казвате: "Аз обичам себе си." Това е вашата защита, вашата яснота, вашето спокойствие. Това е вашият начин да бъдете честни със себе си и със света.


Не спасявате света, като поставяте граници. Вие просто запазвате това, което е важно. Съхранявате себе си, за да бъдете цялостни, силни, да бъдете някой, който може да дава любов на онези, които са готови да я получат.


Светът винаги ще бъде пълен с болка. Но вашият свят е ваша отговорност. Запазете своята тишина. Запазете себе си. Станете този, който прекъсва веригата.


С любов и разбиране

©️ Надежда Димитрова

Интегриране на болката. Надежда Димитрова

 Интегриране на болката: нова перспектива за травмата. Вече засегнахме темата за живите емоции като път към щастието. Болката се преживява чрез сърцето - това е важно. Но истинското ѝ отпускане е възможно само когато умът намери нова перспектива към преживяването. Интегрирането на преживените емоции е от ключово значение. Тя променя начина, по който разбираме травмата, начина, по който я преживяваме. 


Такъв процес включва две стъпки:

 1. Преминаване през болката със сърцето. Позволете си да почувствате това, което някога е било неприемливо. Плачете, дайте воля на гнева, разкажете болката си на някого, който може просто да ви изслуша. Сърцето трябва да "обработи" преживяването.


2. Нова перспектива на ума. Намерете перспектива, която не ви унищожава, а ви помага да израствате. Например:

 - Ако сте били изоставени, кажете си: "Станах свободен, за да намеря своето място."

 - Ако са ви обиждали, напомнете си: "Това беше проекция на чуждата болка, а не моята истина".

 - Ако сте допуснали грешка, признайте си: "Научих се и сега съм различен".


Как може да изглежда това?

Представете си, че разговаряте със своето по-младо аз или с въображаем събеседник. Говорете за травмата, признайте я и след това пренапишете края на историята. Намерете нова истина, която да ви служи.


Например, когато травмата от детството, предизвикана от думите: "Никога няма да излезе от теб НЕЩО", продължава да дърпа страховете и съмненията ви, умът трябва да намери нова интерпретация.

Като възрастен може да кажете: "Тези думи бяха отражение на болката на този човек, а не на моята стойност". 


Родителите са критикували не защото детето е било лошо, а защото самите те са били изпълнени със страхове, може би са били научени по същия начин. Това не е оправдание, но е нова перспектива. По този начин сякаш разтваряме ръцете си, пускаме въжетата на убежденията, които самите ние сме стиснали толкова здраво. 


Болката няма да изчезне от само себе си, но може да бъде преработена и трансформирана. И когато се премине през нея с любов и осъзнатост, нейната сила ще отслабне и на нейно място ще се появи мъдрост.


С любов и разбиране

©️ Надежда Димитрова


#психологонлайн #травми #семейнатерапия #връзки #отношения #самопознание #семейниконстелации #системнатерапия #ЕМДР #методлегализациянаистината #психосоматика

понеделник, 9 декември 2024 г.

Бяхте специално избрани от Дух

 


НИЕ ЗАЕДНО


Сега изпитваме най-мощните впечатления на душата и тялото. Сложен енергиен процес, който можете да опитате да разгледате, за да разберете по-късно как протича през мен високочестотния поток. Как чистата светлина прониква в тялото и го променя. Какво е усещането при това, какво чувства нашето его? Точно сега, докато тече този вихър от невидим Огън.


И няма нищо излишно, само самата същност, всичко останало е отнесено от потока. Вече не можеш да се преструваш пред себе си, че си важен по някакъв начин, нищо не е останало от стария ти аз. И в това време събирам около себе си звездните съзнания, тези, които най-лесно понасят трансцеденталната светлина, приемат момента и не се крият. Това е в Духа. Но лично всички продължават да се държат като малки деца: страхуват се, водят се от общи вълни от мисли и чувства и нищо не разбират.


Струва ми се, че си струва да използвате такъв уникален момент като скок в друго измерение и да го направите в група от специално събрани съзнания. Бяхте специално събрани от Духа. Това означава, че сте на точното място в точното време. И това не е случай, когато можете да се откъснете от наложения курс, това е възможност да изпреварите времето си и да летите в първия вагон на Новото време.


Людмила Румянцева

Превод: Стелиян Рашков

Текст от Бейнса Дуно

 7TE ФАЗИ ПРИ ВЪЗЛИЗАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША


Когато човешката душа почва да се пробужда и поема пътя на възлизането, минава през седем фази: 


Първа фаза – ОБРЪЩЕНИЕ, която е от Бога. 

Човешката душа прилича на семка, заровена в земята, и така, обвита в гъстата материя, тя заспива, изгубва съзнание за своя произход и естество, но след като събере достатъчно опитности, у нея почва постепенно да проблясва едно по-високо съзнание. Човек в известна фаза на своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря. Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и за смисъла на Живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без насока. Тогава минава през тъмен период на търсене, преживява голямо вътрешно страдание. И във време на най-големите вътрешни бури проблясва в него малка светлинка, която почва да расте и която го изпълва с неподозирани дотогава Мир и Радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир и вътре в него. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане – Обръщение. Дотогава човек е бил гърбом към Бога, към великия център на Живота и при Обръщението се обръща с лице към Него. Защо в известна степен на своето развитие човек идва до идеята за Великото разумно начало? Защото тази идея е вродена в него, той иде с нея на Земята, тя живее в глъбините на неговата душа. Фазата Обръщение е дълбок вътрешен, мистичен процес. Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало. Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми.“ Същата идея е изказана и със следните думи: „Привлякъл ви е Бог с нишките на Любовта си.“


Втората фаза е ПОКАЯНИЕ. 

Това иде от човека. Човекът, който се е обърнал към Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка. У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото.


Третата фаза е СПАСЕНИЕ.  

То е от Бога. Човек, който е минал през фазите Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината, за Красотата. С това той влиза вече във фазата на Спасение. А що значи спасение на мистичен език? Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие иде една духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на Живота, в една Нова култура това именно наричаме Спасение. Спасение значи, че човек е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на Живота. А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна. Значи ще пропуснат днешната епоха.


Четвъртата фаза е ВЪЗРАЖДАНЕ. 


То е от човека – Божественото в него се проявява в по-голяма степен. При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога.


Петата фаза е НОВОРАЖДАНЕ. 


То е от Бога. Новораждането се предшества от голяма скръб, голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата и са родилните мъки на новия човек. Защото всеки, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата – чрез страдания. Това, което трябва да плати, останало от многото прераждания, в този случай се плаща в много по-скоро време, за да стане и по-скоро свободен гражданин на Новия живот. Ето защо, когато един ученик на Божествената школа минава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане. Когато ученикът влезе в Божествената школа, отначало животът му е лек, пълен само с радости и възторзи. Широко ли му е около врата, това показва, че той е още слушател, а не ученик и стои още в преддверието на Школата. А когато дойдат големите изпити (външни и вътрешни), скърби и страдания, това показва, че е приет за ученик, че е влязъл вече в Школата. И след като ги издържи, ученикът влиза в новата фаза – Новораждане. Той е свободен от кармичен закон. У него се пробужда Космическото съзнание, чувства единството на Живота и има Любов към всичко; той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. В сравнение с това състояние, дотогавашният живот е само приготовление и пребиваване в сенките и илюзиите на Живота. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина Человечески, ще оживеят.“ Тук под мъртви се разбират всички хора с обикновено съзнание.


Шестата фаза е ПОСВЕЩЕНИЕ. 


Когато наближи да дойде Посвещение, човек пак минава през ново изпитание, което е по-голямо от онова, което предшестваше Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек почва да общува с Напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите на Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях.


Седмата фаза е ВЪЗКРЕСЕНИЕ. 


По едно време слънчевото небе се покрива с тъмни облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждане и Посвещение. Човек се чувства сам, изоставен привидно и от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е оставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. Тази фаза се нарича Възкресение и при нея човек завършва своята еволюция на Земята, у него се събужда Божественото в голяма пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма никакви страдания. Вече завинаги са изтрити сълзите от лицето му. Както е казано в Откровението: „И ще изтрия завинаги сълзите от очите ви.“ Тогава и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към освобождението, пътя към Светлината, в която живее.


Думи на Петър Дънов / Беинса Дуно, изведени от

“Акордиране на човешката душа", т.1, Боян Боев (1883-1963)

Когато завършиш даден период...

 Когато завършва даден период от живота, трябва да вземете енергията си - да затворите енергийните примки, за да продължите напред по нов начин, на чисто. Прочетете кога и как да го направите.

Необходимо е да се затворят енергийните примки по време на период на промени в живота или пред завършване на период, включително календарен:

- преди настъпването на новата година, включително планетарната, която идва на 26 юли,

- преди рождения ви ден,

- след приключване на връзка (развод, раздяла),

- уволнение от работа, промяна на дейността,

- преместване в нов дом, град, държава.

Преразглеждайте редовно живота си, особено ако имате негативизъм, болка, разочарование или някакво неприятно преживяване вътре в себе си.

Какво значи останали са? Продължавате да ги усещате, тежи ви. Всички тези минали преживявания определят какво ще се случи в бъдеще.

Следователно, най-лесният механизъм е да намерите перлите на мъдростта. Сравнявате себе си преди и себе си в това състояние и виждате, какво сте придобили. Всеки негативен момент има положителен знак, защото сте натрупали някакъв опит.

Веднага щом видите този опит, приемете го, благодарите за тази поука, мъдростта, която в крайна сметка сте получили, считайте, че перлата е намерена, можете да продължите напред. Не са ви останали тези опашки. Следва пълното почистване на опашките.

Какво означава енергийна примка (връзка) на енергийно ниво

Енергийната примка е всичко, с което взаимодействате, с което се сблъсквате. Навсякъде остават частици от вас. Така работи енергийното поле.

Един прост пример: купувате употребявана вещ, някаква техника, но тя не работи при вас. При предишния собственик е работил телефона, таблета, решил е да смени модела, подарил ви го е, вие сте го взели, но при вас не работи. Защото собственикът е вложил в нея толкова много енергия, която взаимодействала с него.

Където и да насочите вниманието, енергията си, с когото и да общувате, има ваши енергийни аспекти, те остават там.

Правите ли някакви ритуали, за да възвърнете енергията си?

Източник: Ключи Мастерства


При нас също може да изчистите енергийните примки, опашки и връзки. Научете повече на: https://energiinoizchistvane.wixsite.com/energ

неделя, 8 декември 2024 г.

 - КАК ДА СЕ ИЗЛЕКУВАМЕ НА ВСИЧКИ НИВА -


Ние се излекуваме (в идеалния случай - паралелно, едновременно) на различни нива: на ниво тяло, на ниво на начин на живот, на ниво черти на характера (тук: на ниво навици, на ниво мислене) и на нивото на душата.

Но често има изкривявания, игнориране на някоя лечебна сфера. Сега ще говорим за тези видове дисбаланси.


- 1 - Когато лекуваме само тялото, тогава има симптоми на последици от проблеми на по-фините нива. В същото време не откриваме корена на болестта, тогава рискуваме болестта да стане хронична, тъй като не сме научили нейния урок.


Пример. Имаме храносмилателни проблеми. Вместо да обръщаме внимание на диетата си, да я променяме на по-здравословна, ние търсим начини в крайна сметка да ядем същото (и накрая да стигнем до неизправност в храносмилателната система) и все още да не усещаме сигнализиращата, предупредителна болка.


- 2 - Търсим само фините причини за болестта, докато в същото време не помагаме на физиологията.


Понякога, в "леки" случаи, когато процесът на заболяването е в самото, самото начало, това е напълно достатъчно. Например, за да осъзнаем, че болестта е свързана с навика да осъждаме, с негативното мислене като цяло и наистина да започнем да мислим по различен начин.


Но понякога нашето заболяване вече е започнало, процесът на модификация или унищожаване на органи, тъкани, клетки вече е стартирал. Разбира се, добре е да знаете първопричината. Това ще даде облекчение, но няма да доведе до лечебен ефект, тъй като лечението трябва да бъде цялостно (консултирайте се с лекар, лечител, вземете индивидуална карта за лечение, съставете план, действайте според нея и т.н.) .


- 3 - Занимаваме с духовни практики, пренебрегвайки здравето.


Това е дисбаланс в ценностното пространство - духовно - материално. Например, когато си казваме: „Аз не съм тялото, аз съм душата“. Това е прекрасно, но тялото е Храмът на душата, една от нашите мисии е да се грижим за този Храм, това само ще подобри нашата духовност, защото как да медитираме, когато нямаме сили, всичко боли, разпада се, руши? И когато причината за това е нашата гордост.


- 4 - Водим здравословен начин на живот, пренебрегваме духовността.

Да, ние се закаляваме, ставаме рано сутрин, ядем правилно, бягаме, скачаме, дишаме „правилно“, правим много полезни неща, но в същото време четем, че не се нуждаем от духовен живот или вярваме, че има духовност, това е достатъчно ... Това е другото лице на гордостта, което ни води до другата крайност в координатната система - материално-духовно. В резултат на това ние все повече се идентифицираме с тялото, нашият светоглед става по-ограничен от стоманобетон, превръщаме се във фанатици и това също води до сериозни проблеми в различни сфери на живота.


- 5 - Здравословен начин на живот, но не щастлив.


Когато ние също активно водим здравословен начин на живот, но мисленето ни остава болно, негативно, осъждащо, когато имаме отхвърляне на някого или нещо, когато сме „управлявани“ от негативни и ограничаващи убеждения. Можем да бъдем прекрасни суровоядци, но психологически има хора, към които да прилагаме насилие. Сърцата ни стават безчувствени и рискуваме да останем сами, необичани досадници. Всичко в комплекса е важно. Хармонията е важна. Златната среда е важна.


- 6 - Друг вид дисбаланс, когато човек след възстановяване (когато се е опитал да се храни по-здравословно, да промени нагласите към по-добро, да мисли позитивно) така и не е научил уроците и се е върнал към старите навици в храненето, мисленето, към стария начин на живота, които са го довели някога до здравословни проблеми.


И сега накратко ще обобщим темата за изцелението на четирите нива с вас.


- Ниво 1. На нивото на тялото.

Това е темата за диагностиката, избора на лечение, търсенето на професионална, квалифицирана помощ. Тук всичко е индивидуално и не може да се каже повече.


- Ниво 2. На ниво начин на живот.

Това е темата за храненето, ежедневния режим, движението и т.н.


- Ниво 3. На ниво черти на характера.

Тук задаваме въпроса: какви негативни черти на характера са довели до болестта? Например негодувание, гордост, инат, гняв, склонност към манипулиране на другите, навикът да се контролира всичко, оплакване; потребителско мислене, негативно мислене и т.н.


И тогава си задаваме въпроса: как и в какво можем да трансформираме това? Например гневът - в дружелюбие; ината - в гъвкавост (подходяща, без да се минава в другата крайност); навикът да се оплаквате - в навика да търсите решения на житейските проблеми, освен това ефективни решения.


- Ниво 4. На ниво душа.

Молитвата е тази, която дава сила да се издържи изпитанието, да се променим, да изцелим, да възстановим връзката със себе си, с Бога, с другите.

Мисия е, когато си задам въпроса: как мога да помогна на света? Колко по-добре, по-ефективно, по-интересно и по-креативно мога да разпространявам доброжелателни знания? Как мога да помогна на някой, който се нуждае от помощ чрез мен? Как мога да реализирам своите таланти в полза на другите?


Желая ти щастие!


© Нина Сумире

Превод: Стелиян Рашков

Изображение: Beric Henderson

 "На повечето жени им бива внушавано, 

че за да се влюби един мъж в тях и 

да иска да бъде с тях, те трябва:

Да са умни колкото него.

Да са грижовни и готови да откликват на нуждите му.

Да са добри в леглото.

Да печелят добри пари, да имат работа и да са успешни.

Да полагат сериозни усилия, за да поддържат връзката.

Да го превърнат в център на своя свят.

Да се правят на недостъпни.

Да нямат деца.


Всичко това са митове. 

Нещата не работят по този начин. 

Всичко, от което един мъж всъщност, се интересува, 

е как той се чувства, когато е край дадена жена. 

Той иска да се чувства напълно в безопасност да бъде себе си. Ако той не се чувства напълно в безопасност да изразява себе си пред дадена жена, той не може да се свърже истински с нея.

Мъжът, обаче, може да се почувства в безопасност да бъде себе си пред една жена, само ако усеща, че тя самата се чувства в безопасност да изразява себе си. Това означава тя да не се преструва, да не отрича и да не потиска истинското си „аз”. Мъжът не може да се свърже с една жена чрез ума си или чрез тялото си, или чрез онова, което е общо помежду им в духовен план. 

Той може да се свърже с нея само чрез сърцето си. 

А единственият начин тя да се свърже със сърцето му, е като бъде в контакт със собственото си сърце. 

Ако тя е в контакт със сърцето си и постоянно му споделя какво става в сърцето й, тогава тя се свързва с неговото сърце. 

Тогава се случва любовта."


Роузи Рей