- СЕДЕМТЕ ДАРA НА ЗАТЪМНЕНИЕТО -

/ ПРИКАЗКА /

Имало едно време жена, която не харесвала дните на Затъмненията. Тя била абсолютно сигурна, че в тези дни владее някаква зла Вещица и разваля настроението на хората и в същото време съдбите им.

И тогава един вълшебен ден Затъмнението се появило отново в живота на нашата героиня, и то в много красив облик: Фея, или Ангел, или Добра Магьосница, или Василиса Премъдра, или Елена Прекрасна.

А жената, както обикновено, изразила всичко, което мисли за него на това неземно прекрасно създание:

- Ето отново, Затъмнение! В тези дни, казват, че трябва да седим у дома и да не си подаваме главата, трябва да се заключим между четири стени и да изчакаме, докато премине най-накрая астрологичната бомбандировка. А аз винаги искам да живея пълноценен, щастлив живот!

Затъмнението повдигнало изненадано вежда и попитало:

- И с какво ви притеснявам?

- А как ми помагаш?

- В моите дни раздавам щедри дарове на хората. Цели седем. И дали ще ги приеме някой или не, е негова работа.

- Какви са тези дарове? - заинтересувала се нашата героиня.

- Първият дар е срещата с своя Вътрешен свят, с подсъзнанието. Обикновено хората се суетят, бягат, бързат някъде, искат да успеят с всичко, нямат време да спрат, да си поемат дъх и да спрат да бягат от себе си. Именно в тези дни на Затъмнение се предоставя уникална възможност - да се срещнеш със себе си, да се опознаеш по-добре, да опознаеш себе си. Какво искаш? Да си простиш, да се заобичаш, приемеш, да бъдеш в хармония със себе си, да узнаеш пътя си, нали? Ако не се познаваш, как ще го направиш?

- А какъв е вторият дар?

- Да се видиш отстрани. В обикновените дни други ти помагат с това хората около теб, изпълнявайки ролята на огледала. Това, което си видял в другите, със сигурност го имаш. А в дните на Затъмнение можеш да се видиш без посредници, в цялата си красота. На първо място, ще разбереш върху какво вече си работил успешно, над какви качества на характера, какво вече се е получило. И второ, върху какво още трябва да се работи.

- А какъв е третият дар?

- Да освободиш от потиснатото. Много е полезно в дните преди, по време и след Затъмнение да наблюдаваш себе си: какви емоции преобладават? Ако настроението най-често е сълзливо, това означава, че тъгата е потисната, би било добре напълно да я изгориш и да я пуснеш. И неизречени думи, потиснати мнения, желания, цели, спомени също могат да изплуват на повърхността. Може би ще ти се наложи да изпиташ раздразнение, вина или страхове, тревоги и притеснения, които тайно са направлявали живота ти и са привлекли нежелани събития, може да изникнат от нищото.

- Разбирам ... Трябва да се свършат много вътрешни работи. Кой е четвъртият дар?

- Възможността да се отървеш от лошите навици. В моите дни самите тези навици стават твърде бурни, неудобни, неприятни. Следователно от тях може да възникне силна мотивация за изцеление, което всъщност помага: би имало само истинско, магическо желание и тогава всички сили на Вселената ще помогнат.

- Еха! Тази възможност ще бъде полезна и за мен. А какво ще кажеш за петия дар?

- Всичко е наред с него. Той се освобождава от плен болезнени привързаности, извежда от гората сценариите. В моите дни е добре да се сбогуваш с миналото, да му напишеш писма, да го преговориш, да благодариш за натрупания опит и да го пуснеш в мир. Раните бързо ще заздравеят, съзнанието ще се подготви за новото.

- Вече има толкова много дарове. Дори не мога да си представя какъв може да бъде шестият дар?

- Това е възможността да се настроиш за периода до следващото Затъмнение. Съзнателно или подсъзнателно. Много е важно в този ден да вземеш вътрешното сито и внимателно да отсееш какво слушаш, гледаш, четеш, с кого и за какво общуваш. Тъй като в моите дни вие сте много близо до подсъзнанието, тогава сте податливи на внушения, много лесно лансирате вярвания, желания и не само в себе си. Следователно можете по невнимание да вкарате в себе си чуждото, негативното, ограничаващото, изкривяващото. И възможността се крие не само в това да бъдеш възможно най-осъзнат в моите дни. В края на краищата все още можеш лесно да допускаш положителни убеждения. В тези дни идват с гръм и трясък лечебни настройки, пожелания, преговаряне на целите, към които би искала да се стремиш, резултатите, които би искала да постигнеш, важни промени. Е, а седмият дар е силата на молитвите и благословиите. В моите дни те придобиват небивала сила, по-лесно е да се концентрираш, по-лесно е да насочиш вниманието към пътя на доброто и благоприятните промени. През този период наистина можеш да промениш към по-добро не само вътрешния, но и външния свят. В крайна сметка всичко е взаимосвързано. Е, готова ли си да приемеш такива дарове?

Оттогава нашата героиня се сприятели с Затъмнението и животът й стана още по-вълшебен.

Желая ти щастие!

© Нина Сумире

Превод от руски: Стелиян Рашков

❤️18.09-02.10. Навлязохме в Коридора на Затъмненията! ❗️ 8 важни насоки!

 ❤️ Навлязохме в Коридора на Затъмненията! ❗️ 8 важни насоки!

❤️ Това е период между две затъмнения (слънчево и лунно), който  трае около две седмици от 18.09 до 02.10. Тези периоди се считат за особено важни в астрологията и духовните практики, тъй като се вярва, че носят силни енергийни промени.

❤️ Ето няколко ВАЖНИ НАСОКИ за преминаване през този период:

 🍀1. Внимателно планиране на действията!

   - Времето на затъмненията често се свързва с неочаквани промени. Избягвай важни решения или стартиране на нови проекти през този период, освен ако не е наложително.

   - Фокусирай се върху завършване на текущи задачи, вместо да започваш нови.

🍀2.  Слушай интуицията си

   - Коридорът на затъмненията може да активира подсъзнателни процеси и скрити страхове. Възможно е да имаш силни интуитивни усещания и сънища.

   - Важно е да обръщаш внимание на знаците и сигналите, които идват отвътре и да бъдеш отворен за самонаблюдение.

🍀3.  Освобождаване и приемане на промяната

   - Този период често води до край на определени ситуации и отваряне на нови възможности. Помисли какво можеш да освободиш от живота си, което повече не ти служи.

   - Бъди готов да приемеш неочаквани промени и да се адаптираш към новите обстоятелства.

🍀4.  Грижа за емоционалното състояние

   - Затъмненията могат да предизвикат емоционална нестабилност и напрежение. Давай си време за почивка, медитация и спокойствие.

   - Важно е да останеш балансиран и да не реагираш импулсивно на ситуациите около теб.

🍀5.  Внимавай с взаимоотношенията

   - Възможно е да се появят напрежения в отношенията с близки хора, поради по-голямата емоционална интензивност през този период.

   - Избягвай конфликти и се опитай да проявяваш разбиране и търпение към другите.

🍀6.  Саморазвитие и духовна практика

   - Коридорът на затъмненията е подходящ за вътрешна работа и саморефлексия. Ползвай времето за духовни практики като медитация, йога или водене на дневник. Тук ще намериш безплатни йога и медитация практики подходящи за този период. Погрижи се за теб: https://milenagoleva.com/online-yoga-s-milena-goleva/

   - Това е време за осъзнаване на личните граници и ценности, както и за търсене на вътрешна хармония.

🍀7.  Бъди нащрек за нови прозрения

   - Затъмненията често отварят възможности за прозрения и осъзнавания, които могат да променят начина ти на мислене или да ти помогнат да видиш нова перспектива за определени ситуации.

   - Бъди отворен за нови идеи, които могат да възникнат неочаквано.

🍀8.  Физическа грижа

   - Поддържай добро физическо здраве чрез здравословно хранене, хидратация и умерена физическа активност. Тялото също реагира на енергийните промени, така че е важно да се грижиш за него.

❤️ Коридорът на затъмненията е период на усилена трансформация, в който енергията може да бъде силно променяща. Най-добрият начин да преминеш през него е с осъзнатост, вътрешно спокойствие и отвореност към нови уроци. Желая го на всички!

🤍 Милена Голева

🍀 Още от мен можеш да откриеш на сайта ми: milenagoleva.com

Гласът ,матката и сексуалността

 Гласът, матката и сексуалността са тясно свързани в тялото на жената. Когато изследваме анатомията, можем да видим поразителни прилики между гласните струни с вулвата и ларинкса с матката.

Тези прилики не са случайни. Те отразяват дълбока енергийна и емоционална връзка, която съществува между нашия глас, нашия репродуктивен капацитет и нашето сексуално изразяване.

Гласните струни, разположени в ларинкса, вибрират, за да произвеждат звуци. Те представляват две мускулни гънки, покрити с тънка лигавица, които се напрягат и отпускат, създавайки тонални вариации.

Вулвата също съдържа еректилни мускулни тъкани, покрити с лигавици. По време на сексуална възбуда те се напълват с кръв, разширяват се и се свиват, подобно на гласните струни.

Дори в дишането виждаме паралел. Произвеждането на глас изисква адекватно вдишване и диафрагмална опора. При полов акт дълбокото дишане също е от съществено значение за свързване с нашата жизнена енергия.

Ларинксът, разположен в гърлото, е хрущял с форма на тръба, който защитава и придава структура на гласните струни. Матката има същата тръбна форма и функции за защита и поддържане на жизненоважното пространство за възпроизводство.

И двата органа се намират в творческия център на нашето същество. Ларинкса в гърлото, портал на изразяване. Матката в таза, порталът на създаване на живот.

Когато гласът тече свободно, той отразява открита, упълномощена сексуалност, която е в контакт с нашето ядро. Но когато е потиснат или изкривен, се проявяват дисбаланси в интимността и репродуктивните цикли.

Проблеми като кисти на матката, фиброиди, болезнена менструация или ендометриоза обикновено са свързани със запушване на гърлото и затруднено изразяване.

Изцелението на тези области изисква интегриране на гласа, сексуалността и дълбоката женственост. Чрез освобождаване на гласа със звуци, песни и вокализация, можем да отпуснем напрежението в таза и да отключим потиснатите травми.

Крещенето, смехът на глас, пеенето с пълно гърло са катарзисни действия, които освобождават окситоцин, хормоните на любовта и удоволствието. Хармоници, мантри и първични звуци активират рефлексните зони на матката, регулирайки менструалния цикъл.

Йога, масажи, танци и дишане свързват енергийните центрове на гърлото и таза, възстановявайки жизнения поток между тях.

Понякога е необходимо да плачете открито, за да овлажните сухотата на двете зони и да възстановите чувствителността на физическо и емоционално ниво.

Когато има срам или страх по отношение на сексуалността, ние заглушаваме вътрешния си глас. Но като приемем с любов нашия свещен храм, дълбоката песен на душата може да се появи.

Излекуването на връзката с нашето репродуктивно тяло и нашата сексуална изразителност ни позволява да говорим и действаме с креативност и овластяване.

Връзката между нашите гласни струни и нашата матка представлява идеалният мост между вътрешното и външното. Между създаването и раждането. Между частното и публичното.

Чрез звука можем да проявим и родим това, което вибрира в нашата същност, пренасяйки нашата най-съкровена истина в осезаемия свят.

Когато постигнем това обединение, ние сме в състояние открито и радостно да изразим дълбоките си желания и чувства. Нашите действия са в съответствие с вътрешния ни глас.

Пеенето се превръща в акт на любов към себе си и към живота, който тече през нас. Нашата креативност се разширява и ние ставаме канал на универсалната женска сила, която обитава всичко, което съществува.

Разпознаването на тази инстинктивна мъдрост и освобождаването на нейната трансформираща сила е революционен акт на изцеление за всяка жена и за колективното съзнание.

Както никога досега, спешно е да се свържем отново с гласа на Богинята, който живее в нас. Не само да създадем здравословен живот, но и да родим нова ера на хармония, състрадание и блаженство.

Епоха, в която противоположностите се сливат, вътрешното и външното, индивидуалното и колективното, физическото и финото. И истинският човешки потенциал се изразява в цялата му красота.

Нека възпеем в унисон света, който носим в корема на нашето същество!

Танцът на луната Xmukane Мистична и родова церемония

Зита Рам Шакти Лечител по Тантризъм

SOLKIN KALLI 

Споделяне с любов 

 Oсъзнат си, ако:

– спреш да убиваш и унищожаваш тялото;

– спреш да взаимодействаш, когато се заражда конфликт;

– не отговаряш на безсмислени въпроси;

– избираш своето обкръжение, среда;

– носиш отговорност за всяко свое действие и бездействие;

– не натрапваш мирогледа си върху другите;

– не влизаш в конфликт с инакомислещите;

– не търсиш виновни;

– умееш да обичаш безусловно;

– изчистваш ума си всеки ден;

– поддържаш тялото си и обкръжаващато пространство чисти;

– оставяш другите да вървят по своя път;

– отнасяш се към всеки възникнал проблем с интерес и без паника, виждайки в него своеобразна игра на съзнанието;

– не се опитваш да решаваш проблемите на другите, но си готов да им помогнеш да се научат да решават проблемите сами;

– знаеш как да „включите вътрешния родител“, ако вътрешното дете се заиграе;

- уважаваш всичко, което е влязло в живота ри и си е тръгнало от него

Андрей Андрей 

 “Идва време, когато вместо да добавяш, започваш да отнемаш. Премахваш храни, които са вредни. Захвърляш дрехи, които са демоде. Изхвърляш забравените джунджурийки от чекмеджетата. Изваждаш сърцето си от местата, където вече няма любов, отнемаш времето, прекарано в преследване на хора. Сваляш поглед от тези, които са те предали и наранили........

Премахваш плевелите около мечтите си, компромисите, които цапат изборите ти. 

Понякога истинското богатство не е в добавяне, а в отнемане. “...

Даниел Бергнър чрез 'Душа'

Разчистете и вътре в себе си блокажи, вмешателства, негативна енергия... всичко, което ви пречи да бъдете себе си: https://energiinoizchistvane.wixsite.com/energ

Когато срещнах Лобовта за първи, втори, трети....... Път

 Първият път, когато срещнах Любовта

Сърцето ми беше разбито

и попитах

— Как можа да ме предадеш?

A Любовта отговори

„Това бяха твоите очаквания. Не съм способна на предателство.”

Вторият пътм когато срещнах Любовта

Духът ми се чувстваше смазан

и попитах

„Как можа да ме нараниш?“

А Любовта отговори

„Това беше твоята реакция към ситуацията.

Не съм сподобна да причиня болка.

За трети път срещнах Любовта

Енергията ми беше изчерпана

и попитах

„Как можа да ме изтощиш?“

А Любовта отговори

„Това беше липсата на любов към себе си и неспособността ти да поставяш подходящи граници.

Не съм способна да те изтощя.

Четвъртият път, когато срещнах Любовта

Цялото ми същество се чувстваше самотно

и попитах:

— Как можа да ме изоставиш?

А Любовта отговори

„Винаги съм с теб и никога не мога да те напусна

Докато обитавам в теб.”

Петият път, когато срещнах Любовта

Душата ми се чувстваше уязвима, гола и изложена

и попитах:

„Как можа да ме посрамиш?“

А Любовта отговори

„Твоето его беше това, което те накара да се почувстваш неудобно.

Не съм в състояние да изпитвам или да причинявам срам.

Шестият път, когато срещнах Любовта

Гневът ме прониза

и попитах

„Как можа да вземеш от мен?“

А Любовта отговори

„Не мога да вземам от теб.

Давам, и не искам нищо в замяна

Тъй като съм безусловна.”

Седмият път, когато срещнах Любовта

Обзе ме дълбоко чувство на тъга

и попитах:

„Как можа да ме заблудиш и после да ме използваш?“

А Любовта отговори доста нежно и състрадателно

„Не бъркайте неспособността на някого да те обича

За истината която съм аз.

И осмият и последен път, когато срещнах Любовта

Поздравих я като стар приятел

Без очаквания, разбито сърце, болка, срам и условия

И Любовта ме прегърна и каза

"Сега наистина ме познаваш."

Думи от: Талия Хънтър чрез Wild Woman Sisterhood

Изкуство: @amycharlette

Превод: Стелиян Рашков

Розмари де Мео

 ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ЕДНА БЪЛГАРКА.

АГРЕСИВНА СТАТИЯ!!! ДЪЛГА!

Не се препоръчва за хора, потопени в любов, светлина и куркума!

Искам да споделя едно от нещата през това лято, които ме накараха доста до помисля – събитието Беглика фест, именувано „уейкънинг”. 

Пиша тази дума на кирилица, с ясното съзнание колко нелепо стои. Точно колкото и нелепо звучи думата, изговорена в българско изречение, сред български думи. 

Та нека си поговорим за ПРОБУЖДАНЕТО!

Представете си Родопите, ама така по-височките Родопи. Борови гори, мирис на смола, на гора, на свежест. Едни мъгли се търкалят, едни лъчи се оплитат и все до като свариш да погледнеш и то се променило...Пътят се вие през цялото това великолепие и минава през язовир Батак, Малък и Голям Беглик, качва се нагоре към язовир Широка поляна и се спуска полека към язовир Доспат. Дъхът ти спира като гледаш това. Пък ние с Вальо сме си пуснали едни гайди в колата, кефим си се и си повтаряме  „Ей това си е майка България! Красота!” Ама една такава красота, остра...

Та сега си представете в това чудо, на едни поляни, на Беглика една индийска музика. 

Тук таме се обади тарамбучка, зазвучи нещо „етно”, пък по здрач се засили и едно друго, с неясен произход. И винаги някак четири музики са отвързани на свобода силно и едновременно.  Пък едни хора ходят боси, обути в шалвари и дълги поли, увити в тюрбани и в едни пъстри шалове, нарисувани с едни лотоси, камили и слонове... Понякога отнема мъничко време да разбереш кой от какъв пол е. Но пък си има ясно определен мъжки вид с пъстри бомбенца. 

Та тоя пъстър, но някак странно униформен народ, кръстосва Беглика, закичен с азиатска, окултна бижутерия и нарисуван с къна. В дизайна влиза българска черга, на която народа присяда и хапва нещо веганско. 

Дечурлига щъкат боси и голи по поляните. Колкото по-мърляво, невчесано и замръзнало е детето, толкоз повече му се радват всички и са склонни да го нахранят. 

От всякъде се стеле една миризма на къри, тревица, джинджифил и куркума... и изпарения от генераторите. 

От време на време народът е сполетян от токовия удар на народна музика. Тогава всички се юрват в бясно танцуване, а зрителят си задава въпроса дали няма тайна веганска подправка в ориза.

Ден 1-ви  - Какво е това всъщност, питам се.

Ден 2-ри – Какво е това всъщност, продължавам да се питам и тръгвам да обикалям по семинари и практики.

Ден 3-ти – Какво е това всъщност, искам да изкрещя и го правя, водейки собствения си семинар.

Влизам в сайта на събитието и чета: „Над яз. Беглика ще търсим заедно ключовете към човешката природа. Маrkandeya, Man of No Ego и Gene Keys България са само част от участниците, с които фестивалът тази година ще изследва темата за пробуждането на човека...„Беглика“ вече е една хармонична и саморазвиваща се общност от личности и артисти – свободомислещи, чисти в отношението си към света и природата и смело изразяващи себе си.”

Бях там. 

И заявявам, че не видях това. 

Поднасям предварително извиненията си на задължителните изключения!

Това не е саморазвиваща се общност от свободомислещи и изразяващи себе си хора!!!

 Това е група хора, които не харесват и отхвърлят света, в който живеят. Но се страхуват да заявят това смело и са безсилни да предизвикат промяна. За това бягат, измисляйки си друга действителност, с правила и „духовни практики”, оправдаващи безсилието им. 

От тук нататък продължавам по моя си начин.

Според някои хора, аз съм човек агресивен и с високо его. 

На български – враждебен, нападателен, с високо самочувствие. 

Абсолютно са прави!

Статията, която ще последва е тежко агресивна и нека тези, които искат да живеят, потопени в любов, светлина и куркума, не си я причиняват! Както е речено – с българина трябва да се пипа со кротце, со благо и со малко кютек. Тъй като на Беглика благото ми дойде доста сладникаво, че чак понакърти, аз ще опитам со доста кютек, за да възстановя равновесието!

В един от четирите дни на фестивала, реших и аз да обиколя и да послушам „учителите”, водещи всякакви практики и семинари, свързани с така наречения „уейкънинг”, сиреч „пробуждането на човека”. Та се наслушах на следните уейкънинг предложения:

1. Как чрез съзерцание на ген ключове, мога да променя живота си.

2. Как ако се науча да приемам всички хора, такива каквито са, мога да променя живота си.

3. Как  ако унищожа егото си, мога да променя живота си.

4. Как ако покача вибрациите си, мога да променя живота си

5. Как ако разбера предишните си прераждания, мога да променя живота си.

6. Как ако се свържа с Висшия си Аз, мога да променя живота си.

7. Как мога медитирайки, да помагам на планетата и вселената и да променя живота си.

Направих си два извода:

1. Ако някога пожелая да променя живота си, никога няма да прибягна до нито една от тези „практики”, защото промяната изисква ДЕЙСТВИЕ, а всички тези “практики” проповядват бездействие и бягство от отговорност!

2. Работейки с хора, които копнеят НАИСТИНА да променят живота си, никога не бих ги посъветвала да „практикуват” тези неща, защото бих ги подвела умишлено.

Думата „практика” е на всякъде в кавички, защото в превод на български тази дума означава приложение, действие, действителност..А такъв смисъл не е вложен в горе цитираните предложения.

Медитацията, вибрацията, висшия Аз, съзерцанието, общуването с бога са прекрасни занимания по пътя на самоусъвършенстването. Те даряват с покой ума и душата на хора, разбрали, че не са само тела. На хора, които са избрали не да имат, а да бъдат!!! 

Но ще ви покажа гледната точка на човек, отдавна разбрал приказката, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Защото на Беглика видях едно общество от хора, избрали да НЕ бъдат! Видях и техните "учители".

Позволих си да попитам 20-тина „свободомислещи” млади хора какво работят. С изключение на един, никой не работеше. Издържат ги родителите им. Като ги питам защо, отговарят ми, че света е материален и те отказват да „влизат в матрицата му”. Променете го, казвам им, вие сте млади, във вас е бъдещето! А те ми отговарят, че са се научили да приемат, а не да водят битки и че агресията е лошо нещо. Казват, че не искат да съдят другите...

Уважаеми беглишки българи, пише ви един свободомислещ човек! Но преди всичко мислещ. 

Думата „съдя” в нашия език означава няколко неща -  осъждам, вадя заключение,разсъждавам, мисля, тълкувам, съветвам. Някой ви е внушил, че мисленето и отсъждането кое е добро и кое лошо, не е ваша работа. Може би трябва да се замислите чия е тогава! 

Може би е време да се замислите и за битките и приемането. Има хора в този свят, които водят ежедневни битки – за свободата си,, за достойнството си, за хляба си, за да излекуват родителите или децата си, за земята си, за да проходят отново, за да имат деца, за да имат работа, за мястото си под слънцето. 

Те са достойни хора. Достойни с това, че не приемат положението, в което се намират и правят всичко по силите си, да го променят! 

Светът, в който живеем и който вие толкова не харесвате е такъв какъвто е заради родителите ви, техните родители, техните родители и заради вас! Всички сме в кюпа!

Вие участвате с пълна сила в този свят! 

Ето ви прост пример - на любимия ви уейкънинг, до като ядяхте веганското си ядене, изгонихте с музиката и осветлението си всяка животинка от гората, на километри разстояние. Изхвърлихте в язовира всякаква мръсотия, миейки си чиниите на „еко чешмата”. Отровихте родопския въздух хиляди пъти с изпаренията на генераторите, които ви произвеждаха ток за „еко храните” и „релаксиращата музика”.А гората ще разгражда мокрите ви тоалетни кърпички и „забравени”бутилки години наред! 

Цинизъм, неграмотност или безхаберие е вашето?

И аз не харесвам света, в който живея. 

И не мисля, че има някой нормален човек, който да го харесва. Има едни, дето не го харесват и ходят на джихад, защото са решили да го унищожат. 

Има други, и те не го харесват, но се учат, развиват се и мислят как да го променят. Бъркат, падат, отчайват се, скъсват си задниците, но пак продължават. 

Има и трети, които не харесват света, в който живеят – това са хората-паразити. Те не харесват техническата еволюция, но използват всичките й постижения, не харесват родителите си, но харчат парите им, не харесват родината си, но ползват благата й, не харесват „онези от матрицата”, но се возят в колите им на автостоп. Вие от кой вид сте?

На връщане от Беглика минахме през Батак. 

Седнахме на една кръчма, да хапнем и там изведнъж се стече доста беглишки народ. Оказа се, че тая кръчма била „култова” и все тука сядали всички след края на феста. 

И все същите шалове, шалвари, тюрбани, бижута и мърляви дечурлига. На тръгване ги питам „Някой да знае църквата „Света Неделя”, на къде е?” Настъпилата тишина притесни и мен. Плахо някой каза „Трябва да питаш някой от местните...” „Ех, приятелю, колко ли пъти си минавал ти по тоя път, зареден с любов и светлина и нито веднъж не ти е дошло на акъла, че туй е Батак...”

Отидох в църквата. Шест години отлагам ходенето си там, все не бях готова. Стоях дълго сама. Застанах пред криптите. Опрях гръб в стената. Докоснах обгорелите греди. И някак все по-трудно се движех...Сякаш с всяка стъпка, някой закачваше по една верига на краката ми...Три пъти се връщах до кладенеца.Има един кладенец, дето майките с пръсти са го  копали, за да извадят вода за рожбите си...

Тъкмо намерих сили да тръгна и влязоха някакви хора. Дръпнах се в тъмното, че не бях за гледане. Не ме видяха. 

Аз обаче видях. 

Видях мъжа с оранжева кърпа, увита на кръста и къносана ръка. Видях как застана пред стъклената крипта с костите на изкланите в църквата хора. Видях как трескаво започна да бърка в шарената си торба и гривните му звъннаха. Видях как извади телефона си. И си направи селфи с криптата. 

Видях го, познах го...

Хора! Това беше един мъничък миг, в който щях да извърша убийство!

Изпитах такава физическа болка, че не можах да помръдна.

После...после ме изведе Вальо.

Та исках да ви кажа, че вече втори ден се опитвам да завърша този пост. Това никога не ми се е случвало. Никога не съм губила вярата си и никога не съм се съмнявала в пътя си. И никога, нито за миг не съм си помисляла, че тоя народ може и сам да се затрие. 

Не ми пука как ви звучи, но аз много си обичам родината! И да, мога да бъда изключително агресивна, за да си я защитя! Но се случи нещо  там, в онзи миг, в Баташката църква, което откъсна късче от моята желязна вяра. Но съм си обещала, че ще си го взема това късче обратно! Аз си знам как.

Та да завърша с добро: Въпреки тюрбаните, шалварите и куркумата, Беглика протече под безпрекословното влияние на ОРЕНДА. Нито аз, нито Валентин имахме нещо общо (умишлено) с това. Оказа се, че беглишките нинджи в състезанията си, карали хората да откриват някакви символи, за да могат да продължат. Символите били български и били ОРЕНДА. 

Появиха се едни метални барабанчета, които побъркаха народа. Наричаха ги ОРЕНДА-дръм. 

Имаше и лодки, с които народа гребеше из язовира. 

На носовете на лодките се мъдреха българските ОРЕНДА символи. 

Как да не го обичам тоя корен, нашия?! В каквато и безпаметност да изпадне българинът, корена му пак намира начин да го цапардоса по уейкънинга  и да му намести акъла!

Каквото знаеш това ставаш и това намираш, а и това идва към тебе

 „КАКВОТО ЗНАЕШ, ТОВА СТАВАШ“

⚜️

Това са мощни вълни... тласкащи нагоре, към всичко, което става по-добро... което отново става невинно,

лоялно, искрено, смело, честно, чисто.

Всичко това вече се е случило на фино ниво..

Това означава, че живеете в реалност, която вече е променена по-горе.

Ще го видите във всичките му аспекти... дори и по-долу.

Просто е въпрос на време.

Време, което не може да бъде дефинирано, а само възприемано за това, което е: тоест времеви разклонения.

Които се проявяват в цикли.

В отваряния и затваряния.

Времеви линии, които се проявяват като промени, решителни.

Такива, които оставят "следи"

Ето го прехода:

Оставяне на следи

Фундаментални отпечатъци, които ще станат пътеки. Маршрути. Възможности. Иновации.

Паралелни реалности, които се сливат в една.

Извличане на най-доброто от измерението на принадлежността.

Информацията от "другите" реалности вече е тук.

И те са на път да се разкрият насила.

Ето ни и нас ...

Включете интуицията си и продължете да слушате.

Вие сте на път да обновим тази синя планета.

И вие вече й помагате, вие я променяте, преди всичко в себе си.

Гая ви предлага

Гая е с вас.

В тази нова фаза от вашето земно пътуване Тя е най-добрият ви ресурс и съюзник.

Почитайте дома Й и всички нейни обитатели.

Една мравка може да ви посочи ценни насоки.

Едно листо може да успокои треперенето ви.

Облаците могат да подновят вашата увереност.

А вятърът, както знаем, лекува невидимите сълзи.

Опознайте този свят в дълбочина, върнете се към същността и Истинската връзка със Земята.

ВЪРНЕТЕ СЕ

Позволете си да се разхождате сред Природата и да разговаряте с Нея

Дайте си време за наблюдение

Нямате нужда от Рая, ако намерите Земята.

⚜️

Всичко, което сте научили...  "оживете" го сега

Направете го контретно

Накарайте го да процъфтява

И да пуснете корени

Където пожелаете

Дори и на сухи места

И не се страхувайте

Вие сте водата, която ще ги подхрани с нова светлина.

Вашият път в този свят е мощен

Но вие още не го знаете.

Това е толкова революционно, колкото и отпечатъкът, който носите

Сега го почувствайте

Благороден жест е да откриете себе си тук.

И целта ви е да бъдете „СЕБЕ СИ“.

Където и да е, точно сега.

Вие сте там, за да трансформирате нещо, да дадете на някого, да построите или съборите,

и разруши теструктурите на мрака.

Вибрирайки с цялата си светлина

Всичко това.

Бъдете това, което чувствате, че сте

И правите

Плана сте вие. ​​Просто вие

С вашата крехкост, с вашите рани, с вашата несигурност, с вашите тъмни части.

И знайте, че ЛЮБОВТА не е път... а по-скоро еволюцията, която се оформя.

В добротата има любов, в състраданието има любов.

Но и в силата, в бунта, във волята... има любов.

Това е пламък, който свети и дава топлина, яснота, смелост, щастие,

и интензивен и дълбок мир.

В сърцето

В душата

И в плътта

Мир, готов да стане и разрушителен и ослепителен в своята интензивност

И всичко това... се случва

Вътре във вас... и във всяко малко голямо пространство на разширяване

на тази въздигаща се планета

⚜️

Марика Морето

Превод: Стелиян Рашков

Констелации с Тотка

 Децата не могат да помогнат на родителите! 

Това е закон. 

И няма изключение. 

Ако се борим с него, мислейки си, че ние ще успеем, плащаме висока цена. 

Жертваме своите си деца. 

И ги обричаме. 

Задължаваме ги утре те да спасяват нас. 

Енергийно, неосъзнато, сляпо. 

Това, в констелационната работа, ние наричаме “заплитане”. Някой, от любов към някого от семейството, застава на неговото, или на мястото на трети, от което място може да се погрижи за втория. (Аз, за да помогна на майка ми, заставам на мястото на нейната майка.)

Енергията на Живота е като река, тече от големите към малките, залива ги, храни ги и така те порастват. 

Когато някой реши, че е достатъчно силен и способен да спаси друг, по-голям от него, това, което става е, че първият се напомпва изкуствено, издига се. 

Може да се визуализира като щръкнал камък в реката. 

И последствията – остава сух, водата не го мокри, енергията не го захранва. 

Този човек пораства физически, разбира се, често даже с големи мускули и здраво натренирано тяло, но остава вътрешно гладен, празен, неполучил от силата на живота, душата му знае „Нещо голямо ми липсва”. Постига всичко на мускули, по трудния начин. 

Замръзнал е до там, до момента, в който е „пораснал” без време, най-често възрастта е много ранна детска. 

А правим това, защото не можем да видим големите в тяхната сила, виждаме ги слаби, неспособни да носят съдбите си, съжаляваме ги, съдим ги, искаме да ги спасяваме, да носим и ние част от тежестта им.  

Усещаме, че на тях нещо същностно важно им липсва и не се съгласяваме с това. Забъркваме се, без да си даваме сметка, че ние не можем да помогнем. 

Не можем да дадем на родителите си това, което не са получили от техните родители. 

Не можем да заместим баба си и дядо си, колкото и да ни се иска. 

Опитвайки се, ние лишаваме себе си от способността си да получаваме от тях, оставаме и ние празни. 

И обричаме децата си да правят същото за нас. 

От съвсем малки те усещат:

На мама и тати нещо голямо им липсва, аз трябва да наливам там. 

Така енергията може да си остане обърната, течаща срещу течението поколения наред, без никой да подозира и без никой да разбира защо животът е толкова труден, нещата не се получават, връзките ми не вървят, нищо не може да ме зарадва, сякаш нямам сила да помръдна сутрин, да дишам... 

Това, всъщност, се вижда много често в констелациите. 

Всички ние, без изключение, без да си даваме сметка, сме готови да жертваме всичко, правейки нещо за родителите си. Някои повече, други по-малко. 

И с това се работи сравнително лесно, и не е сложно. 

А ефектът в живота е феноменален. 

Този уикенд имаме две констелационни групи. 

Можете да изследвате своя тема, да си помогнете да застанете на мястото си и да видите колко дарове на живота очакват да бъдат разопаковани там от вас. И от колко ли години?

Поздрави!

Тотка

 

Днес някои Жени си правят едно Дете - една кукла, един идол, един кумир, и започват да го обожествяват, да го възпитават, да се грижат за него, като не виждат, че в много от случаите, този кумир, който те са си е направили, е един жизнен способ, който да им отвлече вниманието от тях самите, и от проблемите, които те имат да разрешават със себе си. Но Жената-Майка упорито и твърдо е решила да не поглежда към себе си, а да бъде най-всеотдайната Майка, та нали нейната рожба е самият Бог, слязъл на Земята за Нея, нейният Принц, Нейното Съкровище! С Мъжете така и не сполучи, но добре, че Бог е милостив, та й прати това Ангелче!

Тя е абсолютно всеотдайна Майка, на 100000 процента е в Детето, но когато Детето й за малко го няма тя изпада в невъобразима дупка, целият й живот вече няма никакъв смисъл. Този идол постепенно обаче започва да намразва Майка си, защото никоя Жива Душа не иска да бъде превърната в идол, не иска да бъде ограничена, затворена, обсебена. После Жената- МегаМайка се обръща и казва на своя голям-малък идол - аз дадох всичко за теб, а ти ме поруга, а идолът й отвръща - Мамо, ти си толкова добра майка, но защо просто не погледнеш в Бездната в себе си.

Ivaylo DobrevSt

 УЧИТЕЛЯТЪ БЕИНСА ДУНО 

,,Защо се родих българинъ? 

Българинътъ, това е само една гама, през която ще минете. Народите са училища, в които се възпитават хората. 

Вие ще минете през всички народи. 

Всеки народ изработва известни качества, които ще станат придобивка на цялото човечество. 

Всеки народ развива една специфична черта. 

Германецът е работлив, англичанинът е справедлив, французинът е учтив, италианецът пее, българинът е твърд като скала.

 Българинът развива твърдост. 

Твърдостта е неговата специфична черта. 

Да бъде човек твърд, това е една Божествена черта. Единствено Бог е твърд и неизменяем. 

Центърът на твърдостта е горе на главата, на най-високото място. 

Твърдостта е задна стража, поставена на главата, да не дойде някой неприятел отзад. 

Българите са турени в тила на цялото човечество, да го пазят от лошите духове. 

Ако издържат и го запазят, те ще се прославят. Когато духовния свят иска да кали човека, да му придаде повече твърдост, изпраща го на земята между българите. 

Когато иска да придаде на някой велик дух твърдост, пак го изпращат да се роди българин.

 Който иска да се справя с мъчнотиите, да придобие твърдост, става българин. Българинът е професор по твърдостта.

Най-първо са живели тук старите траки, които са се наричали "благати" хора или благари. Те са правили добрини. От тях българинът е приел мистичното.  Старите българи на Балканския полуостров, служили на Благия Бог, затова се нарекли българи. Това е духовното тълкувание на думата българин. Вторите, които са дошли са се отклонили малко от пътя си и са изгубили религиозното си чувство. От 5400 години Небето подготвя българския народ за днешната епоха. Понеже цикълът много е напреднал, то време за отлагане няма, а и дума не може да става за отменяне. Българският народ, ще не ще, ще изпълни своята задача. Могат да останат 300 хиляди българи, но възложената им от небето мисия, ще изпълнят. Българите трябва да се повдигнат духовно.

Едно нещо, което може да повдигне българите, е да дойдат под влиянието на Венера, да развият финес.

 Сега в тая епоха, българите имат условия да пречистят своите сили, да укрепнат.

 Българският народ не се нуждае от пари, защото земята му е богата, не се нуждае от чужди умове, защото животът е в него, не се нуждае от съветите на другите за работа, защото е работлив. Не отричам съдействието на други, но ония, които искрено го обичат. 

Аз познавам душата на този народ. 

Тя е изстрадала много от своите учители, проповедници, управници. 

Тя има още малко да пострада, след което веднъж завинаги ще се освободи от старото робство.

Днешните страдания на българите се дължат на усилията на разумния свят да ги пробуди за мисията им.

Аз искам да намеря онези честни, справедливи, благородни българи, които не крадат, не лъжат, не злословят. Те са здравите и добри българи. На тези българи аз ще измия краката и ще ги нарека мои братя.

Мнозина ме питат: каква е мисията на българския народ? Ако приложат Христовото учение, те биха запалили целия свят и биха го освободили. 

Аз бих желал да бъдете носители на новото учение и дето минете, да изтриете сълзите на хората, да ги освободите от всякакви болести, от сиромашия, от недъзи, от страдания. Бъдете синове на Бога, синове на Любовта.

България е духовният кредитор на Европа. 

Ако богомилите успяха да раздвижат европейските народи и да внесат необходимото просветление, то сегашните българи имат не по-малката задача – да поднесат на човечеството най-високия идеал – любов към Бога. 

България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник по целия свят. България е единствената страна на Балкански полуостров, която има представител в Божествения свят. Това е необикновена привилегия, но и голямо задължение. Ето защо българинът трябва да бъде крайно внимателен – на първо място в отношенията си с Божествения свят, след това към народите и след това към своя собствен народ. 

Да погледне много отговорно към своята съдба. Благословението от "горе" трябва да бъде оправдано.

"Българин", в космичния смисъл на думата, е човекът на Духа. Оттук, съвсем неслучайно България е средище на духовен подем – извор на идеи, люлка на новото учение. Всички могат да тъпчат българите, но като погледне Бог към дланта си, казва:"Тук са те". Заслужава човек да бъде тъпкан от хората, но името му да бъде написано на Божията ръка.

 Учителятъ Беинса Дуно